22.Голямата червена игра

Едва прибрал се от Гърция, или каквото бе останало от нея, на специалния дипломат Петър Григоров му се наложи да обърне поглед към… Алпите. Задачата бе спусната лично от “най-високото ниво” и отмени всякакви други ангажименти. А тази отмяна струваше пари, защото ангажиментите бяха важни. Но в Алпите се случваше нещо интересно.

Двама български шпиони бяха арестувани от местните комунисти. Официално никой нищо не бе признал, но партизаните изглеждаха доста компетентни и бяха пратили факти, които според тях доказваха, че арестуваните са българи. Фактически запис на целият разпит се получи и в София, и от него стана ясно, че бунтовниците са твърдо убедени в изводите си, и също - че самите те имат доста високо ниво на професионална подготовка. Така допускането, че Западна Европа потъва в хаос и местните въоръжени подразделения, по закона на ентропията, ще стават все по-изпаднали, получи опровержение. Очевидно имаше запазени структури, при това - вървящи обратно нагоре към възстановяване на някакъв контрол и сила, а не надолу - към разпад.
Най-вероятно това се дължи на идеологията, допусна Живков. Успяват без ресурси да увлекат най-важния ресурс - хората и съзнанията им. Имаше подобни случаи в историята. Френската революция бе увлякла доста слабо въоръжени маси. В Китай комунистите на Мао бяха спечелили гражданската война срещу доста по-богатите и добре въоръжени националисти на Чан Кай Ши. Виетнамците победиха французи, американци, а накрая - дори китайците, въпреки че последното бе война между две комунистически страни. Впечатляващ успех чрез кауза бе постигнал и Израел - с възможно най некомунистическата и пазарна държава. Но там каузата бе патриотична и базирана на страха. След нацистките изстъпления през Втората световна война, евреите се обединиха (което бе рядко срещано за тях в цялата им история - някои евреи се мразеха помежду си повече, отколкото другите ги мразеха), и създадоха държавата си върху пустиня и при десетократно превъзхождащ враг. В Израел хората се раждаха на бойното поле - като войници. Но страхът от повторение на Холокоста, и екстремният еврейски патриотизъм родиха новата държава, която впоследствие стана и икономически гигант.
Имаше подобни примери, Живков добре ги познаваше, и му се струваше, че сценарият започва да се повтаря в Алпите. Верн се оказа нещо много повече, отколкото изглеждаше. А българският диктатор изглежда бе първият от останалите сили, който го осъзна. Благодарение на този изненадващ арест. В известен смисъл, мисията на Янаки и Иван се бе оказала нещо като “разузнаване с бой” - губиш една военна част, но научаваш важни детайли за противника. България бе наясно, че комунистите са много повече, отколкото изглеждаха. А тази информация, като по-рано получена, бе предимство.
Затова един от най-способните дипломати бе изваден от всички други задачи и му бе възложено да преговаря…
-Аз съм Горан Здравкович - председател на Сдружението на сръбските бежанци в България… - представи се Григоров.
-Приемаме това име, след като с него искате да ви наричаме - отвърна другият и на свой ред добави - Аз съм майор Лучано от Службите на революцията.
Очевидно поне един от двамата не лъжеше, даде си сметка българинът. Освен ако самата личност "Лучано" не бе измислена.
-Полицията ме повика да говоря с вас за наши пленници. - каза Григоров-Здравкович - И да призная, в този хаос всеки отговаря за себе си. Ако са надробили нещо при вас, да си го сърбат. От хиляди километри ще ги спасяваме… Да не са само те… - думите трябваше да придадат и неглижиране, за да не очаква нещо много другата страна.
-Мисля, че тези пленници са важни… Сърби или не, убедени сме, че работят за българското правителство.
-Ако бяха важни, щяха ли да ми ги прехвърлят на мен? Последна дупка на кавала, един мигрант, се търгува с други мигранти?
-Точно ако са важни биха постъпили така… - усмивка се прокрадна на лицето на италианеца.
-Това е ваше оптимистично допускане. На мен не са ми дали никакви ресурси да се оправям с тях. И с вас… Ако разчитате на сериозен откуп е наивност… Какво искате всъщност?
-О, господин Здравкович, парите са последното, което ни интересува. Сигурно вече ни се носи славата, че сме безсребърници. И именно от това идва силата ни. Всички други черпят сила от парите, ние - от оказа си от тях…
-Мнозина в историята са се опитали да го направят и са завършили по един и същи начин - с фалит…
-Повярвайте, този път ще стане - Верн е изключителен…
-И това е опитвано в историята - все с “изключителни” водачи… - усмихнато на свой ред каза Григоров. И добави - Но това си е ваш избор. След като не е пари, какво искате?
-Умеете да преговаряте. Вие сте професионалист, а не някакъв изпаднал сръбски контрабандист… - отвърна онзи - Разбира се, бихме искали това, което може българското правителство да ни даде - информация. Искаме взаимно изгодна търговия с информация.
-Аз съм малко далеч от българското правителство. Най-близкият ми досег е полицаят, който ме препрати да си говоря с вас.
-Допускаме, че ако се постараете, можете да намерите и по-близък контакт…
-Всичко е възможно. Тук дори диктаторът има приемен ден. Вижда се с обикновени хора. Ако сега се запиша, след 3-4 години ще ми излезе редът… Въпросът не е до възможност, а до скорост. Това урежда ли ви…?
-Имате чувство за хумор. Но с двамата ни заложници мисля, че бихте влезли при Главния до 3-4 часа…
-Ако е така, защо вие не сте там? А стигнахте от ГДБОП и те решиха, че не сте достатъчно важни за тях и ви препратиха на криминална полиция. А те - на мен…?
-Защото, господин Здравкович, защото правителството ви очевидно блъфира. Опитва се да се разграничи от хората си, а вие сте някой от най-добрите му дипломати, който да играе ролята на изпаднал сърбин от покрайнините на София…
-Ако играя роля, значи съм артист, а не дипломат…
-То е същото. Понякога съм се чудел защо има дипломатически школи, а не вземат направо от театралното училище… - философски попита Лучано.
-Мисля, че няма да ви уредят дори някой артист от Народния театър. Най-много до жалък сръбски бежанец ще стигнете. Защото просто грешите и си губите времето. Губите и моето, но то и без това е безсмислено и празно.
Разговорът протичаше напълно според очакванията и на двете страни. Българинът трябваше да изиграе идеално ролята на сърбин и да защити легендата на Иван и Янаки, което би увеличило максимално шансовете им за освобождаване. По никакъв начин не следваше дори косвено те да бъдат обвързани с правителството. Точно това трябваше да бъде направено, и след като се случваше, то за майора доказваше, че са именно хора на правителството. Лучано имаше план точно според това развитие:
-Дори да нямахме заложници, имаме информация, която може да е полезна на София. Никой друг няма такава мрежа от агенти в Алпите и околността.
-Тогава защо не се свържете директно със службите и да се разберете с тях? Аз какво общо имам?
-Защото службите не обръщат внимание на всеки идиот, който се появи с “гениални” сведения. Двамата ваши агенти са нашият ключ към търговията. Ще ви дадем каквото ви трябва, а вие - каквото на нас ни трябва. Извън, разбира се, информация която е чувствителна за вас.
-Уверявам ви, че с двама непрокопсаници с гражданство на държава, която не съществува, няма да стигнете далеч. Стигнахте до нашето сдружение. А аз тия глупаци дори не ги познавам. Като имам хиляди изпаднали събратя, някои от които отиват за роби, защо да мисля за още двама…
-Ни най-малко няма да мислите. Ще търгуваме.
-Не виждам правителството да ви е предложило нещо за сделка. Нито пък вие да сте поискали сериозно…
-Бихме ли хабили толкова ресурс от скъпата криптирана връзка, за общи приказки? Ако искате да запалим и по пура пред камерата? - внесе още малко шега в разговора италианецът.
-Имате пури? Аз нямам. Не мисля и, че лесно могат да се намерят в България…
-Имаме в огромен излишък… - каза Лучано и показа една на екрана. После внимателно я отвори и я запали. - Една от гениалностите на Верн. От първите дни на революцията. Докато всичко се рушеше, той направи списък от стоки, които ще запазят стойност дълго време. Пурите бяха част от тях. Овършахме всички складове, хотели и магазини. Никой не ни пречеше, полицията не стигаше за далеч по-важни обекти и хора. В момента имаме милиони пури, които можем да продадем за колкото си искаме.
-Значи все пак сте натрупали някакъв вид “пари” - пури…
-Ако така го приемате…
-По време на предния Тодор Живков - първия, тогава в Румъния беше станало това. Чаушеску ги остави без пари и храна. И кутиите с цигари се превърнаха във валута.
-Е, ние сме малко по-изискани - не обикновени цигари, а само качествени пури…
-Сега вие пушите, а аз гледам…
-Като освободим заложниците, ще ви пратя една кутия подарък. Трябва само да се договорим.
-Това подкуп ли е?
-Скромен подарък…
-Но какъв е смисълът да подкупвате човек без власт? Да не говорим, че на митницата ще конфискуват пурите ви, и ще ги доставят на някой нагоре. Може би - на самия връх.
-Той не пуши. Знаем го…
-Може да ги приеме като сувенир. Или като валутна ценност.
-А може и да пратим една кутия на него, и една за вас - отделно…
-Пак ще се намери кой да прибере моята…
-Подценявате се. Но пурите не са най-важното. Днес ще ви издействаме сериозно повишение. Какъвто и да сте в дипломацията и правителството, вие ще донесете безценна информация на своя ръководител. И няма да дадете нищо в замяна. Триумфален дипломатически успех…
-Нали разбирате, че този разговор се записва. И дори да бях гений на дипломацията, ще видят, че каквото и да дадете, ще е ваша милостиня. Освен това, не мисля че има какво много да предложите. Българите нямат огромни интереси в Алпите. Опазват страната си тук, и засега се справят добре…
-Дори и да е дарение, то ще е с ваше участие. Ще се издигнете…
-Един мигрант изобщо не може да се издигне. Дори да занеса Светия Граал на Живков, ще ми го вземе, а аз ще трябва да съм благодарен, че съм жив.
-Вярвам ви, знаете ли, вярвам ви за това…
-Тогава защо ми създавате измислени илюзии…?
Разговорът определено вървеше на високо ниво и по никакъв начин Григоров нямаше да накърни дори минимално интересите на България. Но имаше усещането, че италианецът ще извади коз, който ще принуди маските да паднат. Което пък значеше, че веднага след това ще се получи друг коз - вече щеше да има признати български разузнавачи в плен. Не можеше да се отрече, че играеха добре. Тези партизани бяха доста умели. Това, само по себе си, вече бе огромна и важна информация за българските служби.
-Защото знаем, че ако сме щедри, ще получим всичко, което искаме. Хиляди години хората не разбират едно - парите и богатствата не се пазят, те се раздават, за да се върнат. Дори Исус го е казал - “Дайте, за да ви се даде”. Но хората се вкопчват в имането и така губят много повече, което могат да получат…
-Вие не бяхте ли комунисти? Сега до Исус стигнахме - най-големия ви враг…
Лучано се засмя.
-Най-големият враг? Нима? Исус е икона на всеки истински комунист.
-Доколкото помня комунистическите държави разбиваха Църквата… - каза сърбинът.
-Казах “истински комунист”. Не онези псевдо-комунисти, които не можаха да разберат, че комунизмът е пренаписано ранно християнство. Не и като днешните китайци, които виждат комунизма в златото… Комунизмът, това е учението на Исус, представено с думите на Маркс - отказ от всичко земно и преходно, въздигане на духа. Който е безкраен и няма цена…
-Интересен поглед…
-Това не е просто поглед, а мироглед, който следваме. И затова толкова бързо растем… Заради щедростта ни във всичко…
Обективно погледнато, не бе ясно дали толкова бързо растат, и дали техният растеж бе по-голям от историческия успех на Тодор Живков - Втория, да съхрани държава, сред руините на Европа, та и да я развива и укрепва. Нелегална организация, скрита из Алпите, срещу напълно функциониращо, макар и трудно, общество. Може би Живков бе по-умен от Верн. Което не изключваше самият Верн да е доста високо.
-Ще ви подарим незабавно нещо - каза Лучано - Включете даунлоуда на максимум.
Би могъл да им прати вирус или опасен софтуер. Но мизерният терминал на Здравкович не бе свързан с никаква правителствата система. Бе наистина мизерен - такъв му бяха дали, защото добрите шпиони умееха през Старлинк-връзката да засичат някои параметри на отсрещния терминал. Изобщо, дори това бяха направили както трябва, което още повече потвърди подозренията на комунистите.
-Компресирах го допълнително и изтрих някои файлове, заради този жалък таблет, зад който се криете. Но основното ще получите. И после ще поискате всичко.
-Да видим… - казо Григоров.
Свалянето отне няколко минути. Струваше реки от пари в джоба на Мъск. Все пак някак тия алпийци трябваше да плащат. Сигурно щяха да го обяснят с приятели или невъобразими дарения, но истината е че под някаква форма разполагаха с капитал.
Файлът мина. Антивирусната го прегледа. После още една антивирусна. Накрая го отвори.
Бе огромен архив с текстове, картинки, чертежи и проекти. На… автомобили. И то от една конкретна марка.
Григоров загуби самообладание и замръзна. Но бе предвидил и това и затова връзката не предаваше пряко, а със закъснение. Успя да натисне бутона и да прекъсне, за да не даде възможност на Лучано да прочете каквото и да било в езика на жестовете му. Смущението свърши работа и спечели няколко секунди. Не бе изключено от това също да си направят изводи, но те бяха по-малко рискови от другото.
“Мерцедес”. Това бяха планове на “Мерцедес”. Вероятно пълна производствена документация. Не техническа - за ремонт. А производствена. Как ли се бяха снабдили с нея? И дали вече знаеха какво готви Живков? Това последното бе възможно. Твърде много хора бяха замесени. Може и да бе изтекла информация. Най-малкото, имаше мълви вече за огромни готвени заводи. А те не можеше да са за кой знае колко различни типове продукти. Автомобилите бяха сред първите догадки. А от автомобилите до “Мерцедес” не бе далеч. Но как се бяха сдобили с това?
-Не разбирам нищо от автомобили… - каза българинът - Но ще предам файловете на полицая. Може военните да имнамерят приложение.
-Мисля, че този подарък ще свърши повече работа от постигнатото до момента от нашите пленници. В известен смисъл - така ви се отплащаме за времето, в което няма да правят нищо. А и на нас тези планове не ни трябват. За автомобилно производство трябва държава. Даваме ви нещо с нулева стойност за нас и с огромна за вас… И същото ще очакваме насреща…
-Давате ми това, не очаквате нищо от мен, но сте убеден, че имате сделка? Дори ако аз съм един глупак от предградията, пратен ви, за да се отърват от вас?
-Всеки един глупак може да отнесе до диктатора онова, което той най-много иска. А този диктатор е умен, и знае как да пресява плявата от житото. Службите му бързо ще разберат, че файлът не е измама. После вратите ще ни се отворят… И това само ако сте наистина сръбски идиот. Иначе ще стане по-бързо…
-Ставате ми симпатични с този оптимизъм. Ще отнеса пратката…
-Пратката е важна, но това, че ни харесвате е още по-важно - тръгвате по пътя на комунизма…
Григоров се засмя:
-Имате талант на комик…
-Ако знаете колко пъти съм чувал този отговор. Всъщност първо аз го произнесох пред Верн. А той само се усмихна…
-И сега сте негова дясна ръка…
-Една от многото. Той има много ръце…
-И все десни…
-Приблизително…
-Значи е по-чевръст от многоръкия Шива…
-Шива е легенда, Верн е реалност…
-И вярвате в комунистическото ми бъдеще?
-Разбира се. И не само във вашето. Светът ни принадлежи. Вие просто сте по-близо…
Григоров се облегна назад, помисли малко и каза:
-Аз не вярвам, но вече на света станаха какви ли не обрати… Но няма да ви остана длъжен - сигурен съм, че Верн един ден ще преоткрие красотата на парите.
-О, това е пълен абсурд…
-Въпрос на време е да видим чия вяра ще се окаже по-вярна…
-Отговор, достоен за един от най-големите дипломати на Народна Република България… - финално каза Лучано.
-От вашите уста в Божиите уши… - остана професионалист до последно Григоров.
Прекъсна връзката и тръгна към Министерския съвет. Бе започнала много голяма игра с тези комунисти, много по-голяма отколкото очакваха и бяха склонни да признаят…
 
(следва)

Добри Божилов, Хир Дуло
28.03.2023