20.Разменна търговия

Барън изпрати искането, заедно със сметката, след което се покри. В смисъл - отдалечи се сред няколко племена из пустинята, където имаше “дипломатически ангажименти”. Връзка съществуваше, но подобен политически разговор да минава по военните канали, дори и с криптиране, бе рисково. Така фактически той пусна “бомбата” във Вашингтон и остави съперниците му да се борят с последствията, хулейки го неудържимо, но все пак предпазливо, защото той представяше политика и на Байдън. Последният нито имаше намерение, нито изгода, да го уволни. Дори да не приемеха плана му с грантовете за училища в Либия, това не означаваше уволнение, а просто пореден отхвърлен дипломатически опит на неуспял емисар. В обърканата съвременност, такива провали имаше непрекъснато.
С племената нищо не уговори, защото не бе отишъл да уговаря, а да печели време. Успя единствено да се сприятели с няколко вожда, като под “сприятеляване” се разбираше да им връчи по 100 хиляди долара приятелска начална помощ от Съединените щати, в знак на “разбиране за трудната ситуация на народите на Либия”. Бе наясно, че подпомага не народите, а вождовете, но това бе част от играта по тези географски ширини
Най-сетне се върна, не бе минал и час в Посолството в Триполи, когато го заставиха да се яви в тихата зала. Това бе онова тайно помещение за важни разговори, което денонощно се охраняваше от жива сила и постоянно се проверяваше за подслушвателни устройства.
Насреща му на екрана се появи Джон Уилямс- съветник на Президента. Изобщо не го поздрави, не го попита добре ли е и как са минали преговорите. Направо го нарита с бутоните напред.
-Шефът е бесен. Планът е безумен, и всичко се пише на негов гръб. - каза Уилямс.
-Значи още не се е разграничил от мен? - отвърна Барън.
-Как ще се разграничи - да те уволни докато преговаряш с туарегите ли?
-Не стигнах до туарегите. В следващите седмици…
-Няма значение, за нас всички са едни и същи пустинни диваци.
-В дивашките времена, може уменията им да са ни полезни. Заразата на разпада излиза от Европа…
-САЩ ще оцелеят, не бери грижа за това. - изказа надменната си увереност чиновникът, подобно на един някогаше римски трубадур, който възхвалявал величието на империята, когато варварите вече нахлували в града. Намерили го в басейна му и го нанизали на няколко копия насред водата. Бюрокрацията на затъващите империи има навика да се самозаблуждава.
-Не се съмнявам, че великата ни нация ще оцелее. Но уменията на пустинните бойци могат да са полезни на нашите спец-части, които все повече разпращаме къде ли не…
-Остави това на военните, те се занимават с пушечното месо. Ние имаме по-важната политическата задача - да крепим всичко.
-След като не съм уволнен, значи има шанс за училищата. След пет години ще владеем съзнанията на младите германци…
-Забрави за това, Барън… Няма пари в хазната. Конгресът няма да го гласува.
-Тогава нищо не правим, нацистите не искат да пращат хлапетата си в САЩ. Ще ги обучават сами. Аз дори ги изнудих и поставих пред свършен факт с училища в Либия.
-Знам ти триковете, сигурно би сработило. Но три милиарда долара няма кой да отдели.
-Тогава цялата ми работа пропада. Защо ми се обаждаш?  Във Вашингтон никой не се обажда на губещите. Отиват в канавката сами, забравени, все едно никога не ги е имало…
-Ти не си губещ. Ти си хитър шмекер от династията Тръмп. Една провалена мисия няма да те убие. Съзнаваме го, и затова още не си в канавката…
-Не сте ме уволнили, разбрах… Но ме оставяте без пари, което е същото…
-Оставяме те без един налудничав план. Но си имаш поста и да продължиш. Доста наши момчета получиха откази по едно или друго, после изплуваха. А ти си Тръмп…
Барън разбираше, че им трябва за още нещо, и всичките тези ласкателства са само за това. Да е “Тръмп” можеше да е от полза, но само в щатите с екстремни републиканци. На друго място, включително в столицата, бе по-скоро недостатък и източник на омраза.
-Тогава очаквам новите ви поръчения. С досегашните се справих. Подкупих няколко малозначителни вожда и представих провален план. Нямам друго какво да правя, ако не одобрите образователната програма. Дайте ми нареждания…
Уилямс се усмихна и каза:
-Още не си свършил. Никак не си свършил. Планът не е отхвърлен. И следващата ти задача е свързана с него…
-Задача с план без пари? Изглежда и вие се побърквате…
Но усмивката никак не слезе от лицето на бюрократа:
-Следващата ти задача, млади Тръмп, е да оттеглиш плана. Няма да го вкарваме в Конгреса и да потъне в политически битки. Искаме сам се откажеш от него. В замяна получаваш преназначение поне за още 6 месеца и други проекти.
-Искате аз сам да убия, това което създадох?
-Да, много конгресмени го правят постоянно - въпрос на сделки е внасянето и оттеглянето на проект.
Барън разбра съвсем всичко. Предложението очевидно не бе съвсем без поддръжка и макар и обречено, можеше да стане “разменна монета”. Едни сенатори да го бутат напред, с надежда да изтъргуват провала му, за да получат нещо друго. А една образователна инициатива за деца, която и противодейства на нацизма, съдържаше популистки импулс. Особено с оглед на риска нацисти-бежанци да се озоват и в САЩ. Всъщност, хитрото на този план бе че той подменяше вече разработени рекламиран по-малък план - този за стипендиите за деца да учат в САЩ. Това дълго се прокламираше като много и хуманно, и със сигурност щеше да получи подкрепа. Барън бе “откраднал” идеята и я бе раздул. Така самата идея си оставаше добра, но пари нямаше.
Ако обаче той я оттеглеше, въпросът би изчезнал “в нищото”, без да има проект, поне официално идващ от президента, който не се бе дистанцирал от посланика си, но реално неудобен за прокарване.
Наясно с това, този път Барън се усмихна:
-А ако не го направя?
-Тогава ще те уволним и президентът ще го оттегли… - твърдо и заплашително каза съветникът.
-Но след като ме питате, и предлагате нещо в замяна, това очевидно не ви е удобно.
-Наясно си с политическите сметки. Така е. Затова сме щедри…
-Освен ако…? - каза Тръмп и не довърши умишлено. За да предизвика очакване и объркване у събеседника.
-Освен ако, какво… - попита след няколко секунди Уилямс.
-Освен ако… не сте сметнали добре цената. Защо мислите, че държа на този пост, в тази прокълната държава и той е някаква награда за мен.
-Това е единственият ти шанс да си в реалната политика. Иначе си в глуха, свирепа опозиция като баща си - забутан в щатите на глупаците и сънуващ за Конфедерация…
-Баща ми не е отцепник, а да го обиждаш няма да ти донесе ползи пред мен… - каза привидно възмутено Барън. Обидите бяха нещо нормално, също както и това да се правиш на много засегнат от тях.
-Е, приятел, не обиждам баща ти. Но той твърде много за заби сред тия земеделци и каубои. Не е това Америка. Сам го разбираш… Затова прие поста. Ти имаш своя кариера, отделна от фамилията Тръмп… - с тези думи Уилямсън влезе в противоречие сам със себе си опреди малко, когато посочи фамилията именно като основен актив и на Барън.
-Приемам, че си се объркали не си ни обидил. Но си наясно, че вашите постове не са единственият път в голямата политика. Мога да подам оставка сам и да се върна като кандидат за Конгреса или за кмет на Ню Йорк. И ще съм със знамето на миролюбец-ограмотител, отрязан от алчните законодатели в столицата.
Младият Тръмп бе съвсем прав, и очевидно бе напреднал в политиканските умения. Това подразни Уилямс, който мислеше, че бързо ще се оправи с него. Идеален бе планът да го оставят без пари и назначен в далечни земи. И след 6 месеца можеха отново да отхвърлят всеки нов план със същите аргументи. Сиреч накрая да излезе, че просто един “Тръмп” стои в Либия - далеч от столицата, и си губи времето в безплодни начинания. Би било впечатляваща подмолна политическа победа.
-Искаш да вдигнеш цената си ли? Какво да ти дадем повече? - попита съветникът.
-Знам ли? Изобщо не съм мислел. В последно време се занимавах само с либийци, нацисти, бежанци и всякаква агентура. Плувах в мръсните води на реалния живот. И не съм имал планове за как да се пазаря, ако стиснатите бюрократи във Вашингтон откажат образование на младите германчета… Та не знам какво искам? И докато не разбера, как да оттегля плана си?
Вашингтон очевидно имаше нужда от решение. Той бързаше повече от Барън. Там бе по-напечено от в пустинята. Това най-малкото гарантираше,  че никой няма да уволни никого, защото подобно действие би усложнило още повече ситуацията. А целта им бе опростяване, а не усложняване.
-Виж, Барън, добре разбираш каква каша е тук. Няма нито време нито пари за нищо. И сам ни написа, че германците искат нов десант в Нормандия. Руснаците само ако чуят това, ще нахлуят те от изток. Комунистите градят нов свят, а на югоизток се надига ислямска империя. А Елън Мъск се възприема като Месия, който ще спаси света като отведе човечеството на друга планета. Във всичко това, целият свят, абслютно целият свят, гледа към Съединените щати за решение. Уж сме най-лошите, уж палим войни и грабим, а накрая пак всички към нас гледат. Китайците също имат достатъчно пари, но не правят нищо, освен да изкупят всичко, което по някаква причина ние изоставим. И цялата тази каша се събира в Конгреса и се преобразува във всевъзможни законопроекти - всеки от тях с някакви благовидна цел. Разбирам, че искаш по-достойна отплата, уважавам те, и ще направя каквото трябва. Но в замяна, дай поне гаранции че като я получиш, ще оттеглиш проекта си. Някакъв знак, който да доложа…
-В политиката няма непостижима цел. Всеки проект може да се оттегли за съотвената отстъпка. Всеки чиновник може да бъде назначен или освободен. Дори постът на Президента не е изключение. Ако намериш достатъчно висок залог за замяна, можеш да събориш Байдън и да седнеш на стола му… Така ми задаваш въпрос, който изначално има ясен отговор - да, ако предложите нещо смислено, образованите германчета отпадат, оставяме ги на радикал-нацистите и домашното им образование…
Последните думи имаха за цел да покажат основните евентуални лозунги на кандидата за конгресмен или сенатор Барън Тръмп в кампанията му. Те още повече вдигаха мизата, внушавайки, че е по-малкото зло той да остане посланик някъде в далечни земи, отколкото активен политик на родна.
Уилямс лицемерно се усмихна:
-Този ни разговор само започва сега. Имам с кого да поговоря, и до два-три дни ще се чуем отново…
Барън също лицемерно отвърна:
-Разбира се, в името на Америка, винаги ще намерим решение. Повече от двеста години така градихме най-великата нация, и така сме го постигнали…
А той самият имаше да проведе и доста трудна среща с баща си…

(следва)


Добри Божилов, Хир Дуло
05.03.2023