Владимир Путин изглежда се намеси във войната в Армения, макар и с удар на съвсем друго място.
Десетки про-турски джихадисти бяха избити, след руски въздушен удар в Северна Сирия. Поне 50 са тежко ранени в турски болници.
Ударът
е изненадващ, защото в последно време там война реално няма. В Сирия
победи Башар Асад, остават няколко обсадени анклава без никакво значение.
Но
без значение за Сирия. И от огромно значение за Нагорни Карабах. Защото
в тези анклави се готвят същите бойци, но вече за войната в Кавказ.
Т.е. Путин по същество удари подкрепления за Азербайджан.
Иначе, в
Сирия всичко изглеждаше като обичайната всяка година през есента
ескалация на кампанията за отвоюване на Сирия, водена от президента
Башар ал Асад.
Всъщност не беше такава - ударът срещу десетки бойци в провинция Идлиб, не бе насочен срещу дългогодишните противници на режима.
На прицел на руския удар бяха протурски сили и президентът Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че е забелязал.
В
Северозападна Сирия въздушна атака на руската армия уби десетки бойци
на групата "Файлак аш Шам", една от най-големите въоръжени протурски
формации, действащи в района. Идлиб е последната сирийска провинция, в
която голяма част от територията остава под контрол на джихадистки
бойци, воюващи срещу президента Башар ал Асад. Тя е в ръцете им от
години, а атаките в Идлиб спират и биват подновявани, а след
руско-турски срещи стигат отново и до примирие, периодично всяка година.
"Времето изтича"
За
телевизия "Ал Джазира" Чарлс Листър, който оглавява базирания в САЩ
Близкоизточен институт казва, че случилото се "не беше толкова руска
атака срещу сирийската опозиция, колкото директен удар срещу Турция - и
послание към нея". Според него въпросът може да е в геополитиката в
по-широк смисъл от сирийския - избраният от Русия удар е отнел живота на
десетки бойци и ранил над 50, "огромна" атака.
Това е поредният случай, в който руско-турско примирие се нарушава. Последното е сключено през март тази година между Москва и Анкара, които подкрепят различни страни в конфликта. Между различните позиции на Русия и Турция в Азербайджан и Либия, където те са по-скоро на различни страни (макар в случая на Нагорни Карабах Турция да има близки връзки и с Азербайджан), се наблюдава по-остър разлом на думи, отколкото в Сирия, където те успяват да работят заедно години наред.
Примирието в Идлиб обаче остава крехко. В цитираното издание и други публикации се чуват различни мнения защо Русия ще напада лагер на групата - така например Москва и Анкара имат разногласия за това кои групи в Идлиб са "радикални", а Русия настоява Турция да работи за изолирането им от тези на Националния фронт за освобождение, подкрепян от Анкара. Турция все още не е успяла да издейства разпускането на "Хайят тахрир аш Шам", джихадистката група, която е основен противник на Асад и Русия в Идлиб. Друга теза е свързана тъкмо с раздразнението на Русия от сблъсъка на интереси в редица конфликтни точки.
Според турския колумнист Семих Идиз последният удар "е руският начин да каже, че времето изтича или е изтекло". По-рано сигнал за напрежение по темата Сирия между двете сили бе и прекратяването на съвместните патрули край ключова магистрала в Северна Сирия, които Русия и Турция провеждаха месеци наред.
"Сигнал, че мирът в региона е нежелан"
Знак за новото разминаване между Русия и Турция за Сирия бяха и думите на Ердоган днес пред управляващата Партия на справедливостта и развитието.
"Атака на Русия срещу сили на Сирийската национана армия в региона на Идлиб показва, че траен мир в региона е нежелан," каза Ердоган, цитиран от "Ройтерс".
Турският президент изрази притеснението си и от други теми, по които е в контакт с руския си колега Владимир Путин, като Нагорни Карабах. Той обясни, че след като чул от Путин за използването на близкоизточни бойци (за които редица източници твърдят, че са изпратени от Турция), му обяснил, че Армения използва кюрдски бойци. Въпреки това уверил, че двамата заедно могат да решат конфликта, като единият говори с Армения, другият - с Азербайджан.
И тези думи, и станалото в понеделник обаче напомнят, че сътрудничеството между двамата понякога е под въпрос и един такъв момент вероятно е дошъл.