Трагедията в Италия е отражение на катастрофата в италианското здравеопазване.
Парите за него не са малко, но изтичат по незнайни канали.
А
болниците неслучайно се превърнаха в развъдници на заразата, обяснява
Тобиас Пилер във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в материал,
препубликуван от "Дойче веле".
Над
15 хил. болни от коронавирус починаха в Италия. Насред трагедията
започва и търсенето на причините. Набелязана е вече и изкупителна жертва
- Европейският съюз. Неговата политика била унищожила италианското
здравеопазване.
Положението,
в което са изпаднали 10-те милиона жители на Ломбардия, би било трудно
за овладяване в много държави, в това число и в някои германски
провинции: 12 хил. пациенти с тежки симптоми на COVID-19 се лекуват в
болниците, 1300 се борят за живота си в интензивните отделения.
Пациентите в регионите на Южна Италия са едва около една десета от тези в
Ломбардия, но и там вече изнемогват.
Важно е как се харчат парите за здравеопазване
При
това сумите за обществено здравеопазване са сравнително равномерно
разпределени измежду двадесетте региона на Италия. Местните власти
отговарят за организацията и структурата на здравеопазването. Ако
сравним ситуацията в различните части на Италия, ще забележим, че не
всичко зависи от сумите, които се предоставят. Много е важно как те се
изразходват.
Държавният
бюджет за здравеопазване в Италия възлизаше на 118 млрд. евро през 2019
г. - в сравнение с 2009 година той се е увеличил с осем милиарда. През
това десетилетие бюджетът за здравеопазване е бил намаляван само веднъж -
през 2012 г., когато правителството се опасяваше, че страната може да
фалира. Като цяло обаче парите за здраве не нараснаха така, както
желаеха мнозина. Особено в сравнение с периода между 1999 и 2009 г.,
когато покачването беше с 90%.
Корупция и неефективност
А
финансови възможности не са липсвали - благодарение на паричната
политика на Европейската централна банка Италия всяка година икономисва
десетки милиарди евро от лихвите по държавния дълг. Италианските
политици многократно успяваха да осигурят и пари за увеличаване на
пенсиите.
Бюджетът
за тях се е увеличил с 45 млрд. евро от 2009 г. насам - до 276 млрд.
евро. Това са 32% от всички публични разходи. Тази тенденция на
увеличения е в сила и до днес, включително и поради връщането на
възможността за ранно пенсиониране на 62-годишна възраст.
А
сега излезе, че ЕС бил виновен - за това, че не всички държавни разходи
са можели да нарастват свободно. И това се говори в една страна, чийто
бюджетен дефицит редовно надхвърля предварително определения. Корупцията
и организираната престъпност са част от каналите, по които парите
изтичат. Здравната система на Италия е отражение на неефективно
функциониращата икономика на страната.
Грешките на системата станаха очевидни
Пациентът
става жертва на бюрокрацията, таксите и дългото чакане. Който не иска
да чака половин година и повече за животоспасяваща операция или преглед,
плаща от собствения си джоб. Пропуските в държавната система усложняват
и забавят овладяването на сегашната епидемия. Плановите дейности са
централизирани, а някои региони разполагат само с една лаборатория за
тестване. Грешките на политиците в Южна Италия, които разпределяха
парите предимно в интерес на своята партийна клиентела, вместо да
създадат резерв, от който да се купуват предпазни маски и облекла, сега
се оказват съдбоносни.
В
Ломбардия бяха мобилизирани много служители от общественото
здравеопазване и от частния сектор. На юг обаче мудността на държавните
институции е очевидна. Фатален се оказа и друг един проблем на системата
- липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари и лошото оборудване на
съществуващите. Затова пациентите масово се струпват в спешните
отделения на болниците - независимо дали са сериозно болни, или имат
някакъв дребен проблем. Първите заразени с коронавирус също се озоваха
там. Така болниците за кратко време се превърнаха в развъдник на вируса.
Оттам тръгна цялото нещастие.
Източник: Дневник, Дойче Веле
П.П.
Бихме добавили, че това е съдбата и на Българското, и на всяко друго
пазарно здравеопазване, в което здравето е стока. Единственият разумен
модел е държавно безплатно, всеобщо достапно здравеопазване, тип
"Семашко". Рано или късно, ще стигнем пак до него.