10.Грантове

Отне цяла седмица на Барън, за да стигне до Ханс. До истинския. Това, че бе представител на господаря на света, за какъвто все още си вярваше, че е американският президент, ни най-малко не впечатли нацизиращите се мигранти.
Ханс бе името на водача, но като намериха Ханс, се оказа, че това не е истинският Ханс. Някой от някъде бе изнамерил стари книги на Гестапо и СС, и бе започнал да се учи. В лагера се изграждаше сложна конспиративна мрежа. Интересно, че какво ли не бе погубено из Германия, но някак точно тези книги бяха запазени.
Първият Ханс се оказа просто един идиот. Всички знаеха, че не той е фюрерът. След него дойде един Дитрих. Около него постоянно имаше гвардия от поне двайсет младежи с железни колове и бръснати глави.
Но и това се оказа измама. Той бе подходяща мишена за хипотетични американски атаки с крилати ракети, каквито всеки очакваше във всеки момент. Барън не знаеше подобни удари да се готвят, но немците бяха сигурни, че са неизбежни.
След дълги разговори с Дитрих, който внушаваше, че е истинският водач и настояваше да се преговаря само с него, стигнаха до една жена - фрау Хелена. Умно. Фюрерът да е жена. Шпионите не биха приели, че консервативно общество като нацистите ще бъдат водени от човек в пола. Поне в началото. Добре го бяха замислили.
Но след 3 дни разговори с Хелена, установи че и тя го баламосва. Фрау не бе фюрер. Тя бе просто последната и най-сигурна преграда - любовницата му. Нещо като съвременна Ева Браун.
Тръмп бе почти убеден, че тя е начело, не бе успял да разкрие конспирацията. Но тя сама му я разкри, защото го усети, че има сериозни намерения. И най-важното - има пари.
-Няма да видиш Ханс. Никой не може да види лицето му, освен мен… - каза тя, и добави - Но знай най-важното - Райхът има най-много нужда от пари. Фюрерът го разбира и това е единственото оръжие което имаш. И знай, че не си единствен - руснаци, китайци, дори индийци, та и онзи смешен диктатор на България, всички те искат да спечелят бъдеща възродана Германия на своя страна. Ще наддаваш много…
-Съединените щати са най-богата страна от всички. Ще подпомогнем Германия да се възроди, дори вярваме, че се убедим Ханс да стане без нацизъм…
-Забрави това. Осемдесет години карахме без фюрер и накрая стигнахме до държава на гейове, еднополови бракове, смени на пола и мъже, кърмещи бебета. Бяхме убити, дълго преди Путин да нападне Украйна. Втори път германският народ няма да допусне тази грешка. Вече с фюрер напред, ако трябва ще го убиваме и сменяме, но без фюрер - никога…
-С предния фюрер не стигнахте до добър край…
-Сега сме се поучили от всичко това. Но ще ти повторя - единственият ти език са парите. Германия не може да се възроди с друго, освен с тях. Имаме хора, имаме работници, офицери, всичко имаме. Който иска приятелство в бъдеще, да плаща сега…
-Вие доста се различавате от маоистите във вашите земи, които отказват всякакви подкупи…
-Нашите бойци ще пометат тези глупави комунисти за дни, когато му дойде времето…
-Целта на Съединените щати е всичко да става с все по-малко кръвопролития…
-Никой не ви вярва, вие докарахте света до тук. Но това няма значение, ако плащат - няма значение, че не ви вярваме…
След тези думи, тя сама му сложи превръзка на очите, после едни слушалки, от които на брутално силно гърмеше “Рамщайн”. Нямаше да му позволят нито с поглед, нито с уши, да разбере къде отиват. Най-вероятно бе някъде дълбоко под земята, защото единствено усети намаляването на околната жега. Германците явно бяха успели да изкопаят някъде под лагера си сериозни укрития. С или без знанието на либийците, не бе съвсем ясно…
Накрая го сложиха на един стол - добре вързан и чу хлопването на вратата. Някой свали слушалките.
-Добре дошъл в първата земя на Райха. На новия Райх… - гласът бе плътен, силен, пронизваш, на английски, и… изкуствен. Това бе синтезатор. Нямаше дори да знае как звучи фюрерът, макар че бе ясно, че все някога ще трябва да се появи пред тълпите и да ги омае с речи… И до ден днешен това бе нещо неизбежно.
-Либийците знаят ли, че това е земя на Райха? - попита Барън.
-Когато трябва, ще научат. Но като му дойде времето, ще я откупим от тях, и тук ще има паметник. Откъдето е започнало новото начало…
-Ще трябва да си направите посолство отгоре… - пошегува се американецът.
-Каквото и да трябва, ще се случи. Но сега да не губим време. Какво искаш?
-Разбрах, че основно от пари се интересувате, така по-важно е вие какво искате…
-Нуждите на всяко ново начинание винаги са ясни. Такива са законите на света. Не се срамуваме от това. Но не очакваме американците да сте особено щедри. Вие само взимате, а не давате. Никога…
-Тогава защо ме прие?
-Приемам всички, които в бъдеще могат да са ми от полза. Сега съм нищо за теб, ти си от господарите. Но времната ще се променят. Считам, че тази среща може да е от полза…
-Никой не знае какъв ще съм аз в бъдеще. Може да съм в затвора, ако баща ми се провали и Конфедерацията бъде отново погълната от Съюза…
-Не мисля, че нито ти, нито баща ти, сте глупаци. Ти си тук като чиновник на Съюза. Няма да станеш затворник. А с оглед на възрастта на Старши, може и ти да си следващият Тръмп в Белия дом…
-Засега той е в добро здраве. Както и Президентът…
-И Райхът не е толкова близо, колкото ни се иска, и колкото вярват мнозина. Пътят ще е дълъг…
От думите му личеше дълбок реализъм. Този човек не бе наивен. Но това твърдение подпомагаше замисъла на самия Барън.
-Ние не вярваме в Райха, вие не го очаквате скоро. Това в известен смисъл ни сближава. Можем да помислим за общи действия в настоящето.
-Дошъл сте да предложите нещо, но най-вероятно ще е нещо поискано - като винаги при американците…
-Защо така мислиш?
-Защото от бебета сте в това възпитани. Винаги да търсите печалбата, във всичко. Американец не прави друго, освен да гони винаги да е на плюс. И винаги когато е зависело от вас, сте били на плюс. Минусите ви са ваши грешки. Всеки друг народ е имал загуби по своя воля - нарича се дарение, благотворителност, саможертва. Единствено САЩ нямат подобни, защото винаги са си направили сметката и не предприемат нищо, което в крайна сметка да е на печалба…
-Мисля, че сте прекомерно негативен…
-Нима? Когато воювахте с нас, давахте оръжия на руснаците и англичаните. Но го наричахте “наем” и “заем”. Ако бяхте изгубили войната, щяхте да загубите Америка. Но въпреки това търгувахте със съюзниците си. Те ви плащаха дълго след самата война. А при англичаните беше най-абсурдно - те ви молят за помощ, а вие искате да си отворят пазарите на колониите. С което убихте самите колонии. Нашият фюрер мечтаеше да ликвидира колониалната система с танкове. Той загуби, но вие я ликвидирахте, докато им помагахте срещу нас…
Барън не можеше да отговори на тези безусловни исторически факти.
-Това е твърде назад във времето, нека гледаме настоящето и общите ни интереси?
-Настоящето отново вие го разсипахте. Разбрахте се с Путин - Украйна за него, но Европа фалира и сривате Еврото. Най-големия ни актив. Възможността сами да печатаме парите си и да се финансираме, на гърба на всички останали идиоти в света, които ги приемат. Това, което вие правите с долара. Ние съградихме свое Евро, то трябваше да падне. Вместо това, с Русия сринахте Европа. Путин още не е получил Украйна, и вие няма на кого да давате заеми, за да го поробите. Не успяхте да осъществите втори план “Маршал” и сателитите му. Това е настоящето. Надробихте нещо, което няма кой да сърба…
-Имаше грешки, но не сме били в съюз с Путин…
-Това ме съмнява да го вярвате. Попитайте баща си…
-Нека разделим политическата реторика пред масите, от реалността. Не мисля, че президентът Байдън е планирал нещо заедно с Путин. Просто времето така се разви…
-Определено времето се разви не по плановете ви. Но това не значи, че не е било по вина на плановете ви. Виждам го дори в момента. Все същите планове под друга форма…
-Но вие още дори не сте чул какво имам да предложа?
-Не ми е нужно - чух какво иска Владимир…
-Руснаците…
-Да, вашите приятели…
-Те в момента не са ни приятели…
-Напротив, все същото е всичко. От търсеното от тях се досещам и за търсеното от вас…
-И какво търсят руснаците?
-Нима не знаете - още територия, която не им трябва, но демонстрира, че империята им става все по-огромна. Както винаги това са търсели…
-И как Райхът е в интерес на това?
-Като преди войната между Райха и Москва. Молотов-Рибентроп. Дори повече - искат всичко на Запад от Германия. Практически цяла Източна Европа, без Източна Германия.
-Ако го искат, какво им пречи да го завземат още сега - там е анархия, а те имат солидна армия.
-Защо да го правят така, ако може да им го да Райхът? Считат, че ако Германия се възстанови, по естествен път ще се възстановят околните държави. И ако имат договор с Райха, ако са участвали във възстановяването му, ще могат да получат като васални някои от тези държави.
-Но не се ли страхуват от нова война с вас?
-Едва ли такава е възможна. Добре са се поучили от преди. Няма как да бъдат изненадани. Армията им ще е по границата, укрепена и готова.
-Значи това е планът на Путин? Но ние какво печелим?
-Не е ли ясно. Руснаците ще помогнат само военно. Възцари ли се Райхът, няма да си мръднат пръста повече. Ще ни трябват огромни заеми, за да се възстановим. Евро няма да съществува. На ред сте вие или китайците. Дори да не искате да давате, ще дадете, защото алтернативата Китай да превземе Европа е налудничава. Значи ще дадете. А ние ще вземем. И ще бъдем ваши роби за десетилетия. Същият план, но малко по-късно.
-И вие какво им отговорихте?
-Отговорих, че докато плащат, и докато интересите ни са общи, ще работим заедно. Това е отговорът ми и към вас…
-Но вие още не сте чули нищо…
-Какъвто и да е планът ви, той не може да е извън тази матрица… - каза немецът. Синтезаторът преведе нещо като смях, после продължи:
-Целият ми слух е ваш…
Барън се зачуди за малко в каква ситуация се намира. Този човек тълкуваше всеки факт, така както си иска. Би могъл едно и също нещо да обърне в една или друга посока. Това правеше уязвимо всяко предложение. Но дали би могъл така да изтълкува и мълчанието? А и веднъж стигна дотук, не би могъл да рискува да прекъсне всичко. Важно бе да запази поне връзката с фюрера.
-Може да останете разочаровани, но аз не съм тук с мащабни предложения. Вие чертаете много глобална геополитика, а аз съм с далеч по-малки правомощия и оферти…
-В американските предложения, колкото и да са дребни, винаги има втори план. Той може и никак да не е дребен. Да ги чуем…
-Всъщност, аз съм тук с една мирна и образователна инициатива. Бихме искали да изтеглим между триста и четиристотин германски деца от този лагер, и да ги настаним в САЩ - на обучение. Ще им осигурим и гимназия, и университет. Ще изучават всичко на немски и по старите германски учебници. Бихме искали да имате своя елит, когато Германия се възроди - като Райх или като Република.
Това предложение бе доста коварно като същност. В лагера имаше хиляди деца, повечето от които вече изоставаха в образованието. Теоретично, САЩ биха могли да изтеглят и всички. Но предлагаха само част от тях. И логично - както винаги бе се случвало, това щяха да са децата на елита - доколкото той съществуваше тук. Така първоначално щяха да имат децата като заложници, а после - да ги превърнат в слуги на САЩ. Този модел бе прилаган с десетилетия след Втората световна война. Осигури безплатни стипендии, тях естествено местните големци ще заграбят, и после - децата им - те ще изпълнят волята на САЩ. Някои от тях ще бъдат вербувани от ЦРУ, докато се обучават. Други искрено ще повярват в американските ценности, след години наред облъчване на мозъци. Системата работеше, бе изпитана…
-Образование, значи… - попита немецът.
-Разбира се. Изненадва ли ви, че го няма мащабът на Райха, или на руските планове за реокупация на Източна Европа.
-Ни най-малко не ме изненадва. И обещавате да ползвате старите учебници.
-Разбира се, това е германската история…
-Същите учебници, които вие написахте. Германската история, продукт на американското влияние. Би било леко иронично…
-Мисля, че сте прекалено параноичен…
-Пароноичен? В тези учебници какво пише за фюрера…?
Барън разбра, че това е слабо място в тезата му. Можеше само да отстъпи:
-Има някои възможни грешки. Не може всичко да е идеално. Ако Райхът се възстанови, можем да оправим това…
-Ако ви чуе Байдън…
-Не мисля, че той ще откаже да работи с един променен, мирен, Райх…
-Райх, затънал в дългове към Уол Стрийт. Със сигурност ще работи с тях…
-Изглежда се върнахме на старата прекалено мащабна идея. Говорихме също за образование. Трябва да излъчите триста-четиристотин най-будни деца, които мога веднага да отведа. Да запазим немската култура. А ако се съмнявате в учебниците по история, можем да ги пренапишем…
-Не мисля, че са само учебниците по история. Цялото ни образование бе облъчено от Вас. Вие предлагате да възстановите част от системата, която ни погуби. Не предлагате нещо повече от вече провалилото се.
-Не ме разбирате правилно…
-Разбира всичко идеално - това е подкуп…
-Подкуп? Никакви пари за никого няма да се дават. Само учители за децата…
-Учители, пансион и джобни за децата на фюрера и близките му. А самите деца ще вярват в американската култура и в евреите, управляващи САЩ.
-Евреите? Сега и до тях ли стигнахме? Надявам се новият Райх да не повтаря тази глупост, която откровено му навреди предния път - лишихте се от толкова учени и предприемачи, които в Първата война съвестно си воюваха за вас.
-Може и да има промяна при германските евреи. Но аз не говорех за тях. А за американските. При тях не може да има нищо ново… Да оставим децата си именно в техните ръце? Дали е възможно…
Барън разбра, че за пореден път логиката на нациста надделява. А въпросът с евреите бе важен, защото баща му се надяваше на подкрепата им в противоборството с Байдън. Някога именно той бе преместил посолството на САЩ в Йерусалим, след десетилетия на американски бойкот. Не, в никой случай не можеше да рискува отношенията с тях, дори заради този самозван бъдещ фюрер. Оставаше му да отклони въпроса.
-Може да бъде излъчена и малка група настойници - пет-десет души. Ще е трудно с проверките, но ще уредя визи. Те ще надзирават децата и ще наблюдават учителите.
Германецът шумно се разсмя, иззад синтезатора:
-Още подкупи - ще изтеглите някои от най-верните ми хора със специални визи. Това, което искаме за народа, ще го дадете за десетина човека.
-Не можем да приемем всички…
-Можете да приемете всички, нужни ви за шпиони. А доверието към останалите от нас ще съсипете с тази привилегия. Как ще ни гледат бедните прокудени немци, ако пратим децата си, и част от нас самите, в Америка - на обучение…
-Ще го представим като първа стъпка?
-Народът е толкова озверял, че няма да чака никакви стъпки повече… А и не мисля, че ние сме самоубийци. Затова трябва да ви откажа всичко - и обучението на децата, и помазаните настойници. Ще се учим тук по стария начин - от баща на син.
-Но това е догматизъм. Безсмислие. Само заради страх и съмнения.
-Наричайте го така, ваш си избор. Куртоазията е привилегия на силните. Нашият избор е един - напред и никакви отклонения от Райха…
Изглеждаше, че няма да получи нищо. Бе дошъл да даде, но нямаше да може и това. Срещата бе безсмислена, а подобен провал можеше да струва изобщо възможността за следващи среща. Да се провалиш бе по-зле от да не си опитвал.
Трябваше да запази поне каквото може, дори с известен риск, и като надвиши правомощията си.
-Съмнявате се в нас, но ще ви докажа, че намеренията ни са искрени. Можем да организираме обучението тук. Ще построим училищата и ще доведем учителите.
-Имате ли бюджет за това?
-И да нямам, ще го уредя.
-Това ще струва много по-скъпо. Ако училищата са тук, няма как да спрем всички желаещи да ги посещават. Няма го отсяването с визите. Ще трябва да обучавате всички.
-Ако така ще ви докажем искреността си? Ние искаме да се съхрани високият германски интелект, който изгради всички предни постижения на страната ви…
Немецът се замисли малко. Не казваше нищо, но някакви шумове се появяваха в синтезатора.
-Аз не мога да ви спра. Райхът не може да отхвърли никое дарение. Хората са в трудна ситуация. Училищата ще са добро място поне за децата да получат добра храна, и да запълват времето им.
Барън се усмихна:
-Значи поне направихме първата стъпка…
-Ако си правите илюзията, че Германия може да се възкреси от друго, освен от диктатура, доста бъркате. Демокрацията е лукс във времена на излишъци, когато можем да си позволим всевъзможни глупости - от гей-бракове до психиатри за котките. В трудни времена си трябва водач и фокусиране на всички ресурси. Изборът не опира до мен. Личността е без значение. Америка трябва да приеме фюрер в Берлин и да се договори с него.
-Предлагате ни същото, което правите с руснаците?
-Те са по-прагматични от вас. Имат си фюрер отдавна. Знаят какво искат.
-И ние какво ще получим, ако се разберем с Райха? Ако подходим по този циничен “реал-политик” начин…
-Това, което изначално искахте - Европа без Евро, без собствена икономика и молеща се на САЩ за заеми. Като след Втората световна война. Ако ни оставите Райха, в границите му преди Първата световна война, плюс Австрия, ще ви оставим Англия, Испания, Франция и Италия. Нови американски щати - финансово подчинени. Само ние ще останем извън тях - с нашата си германска марка.
-Искате Райх обкръжен от едната страна от руснаци, а от другата - от американци.
-Но все пак е Райх, нали. В най-добрите си граници. Сега какво имаме?
-Практически нищо…
-Значи стъпка по стъпка…
-Но това е много дълъг дълъг процес. Европа продължава да се разпада, комунистите печелят поддръжка. Може да видим там Народна република, преди Райх…
-Това зависи само от САЩ. Една голяма военна операция, от типа на Десанта в Нормандия, би могла да въведе ред по-бързо…
-Абсолютно невъзможно в настоящата политическа ситуация във Вашингтон… Но е впечатляващо германец да предлага нов десант…
-Хаосът е много по-лош. И всяка година отлагане ще ни струва десетилетия после за възстановяване…
-Разбира ви, но разберете, че и САЩ не са процъфтяващи, и ние имаме проблеми, инфлация, вътрешни раздори.
-Разбирам. Казвате ми, че вече не сте Велика сила…
-Не мисля, че остана дори една велика сила. В момента имаме сили, затъващи в собствените си грешки.
-Плащате си сметката на безумните и късогледи планове… - след тези думи се усети лек смях - Но бих казал, че ако в Америка тръгне слух, че Тръмп е харесван от нацистите, това ще помогне на баща ви…
Предположението за малко шокира Младши. Забави го. Очевидно това целеше другият.
-Малко трудно баща ми ще парадира с нацизъм…
-Точно затова казах “слух”. В Америка има десет-петнайсет процента хора, които вярват в нацизма. Вашите арийци. Важни избиратели, които клонят към фамилията Тръмп, но с още малко подпомагане, могат да станат по-убедени…
-Абсолютно отказвам подобно нещо дори косвено да влезе в сделката ни. По-скоро ще се откажем от всичко…
-Ще се откажете от учителите си, които да ни шпионират? И от възможността да промивате мозъците на младите немци? Съмнява ме… А и… Никой няма да каже нищо голямо. Не могат да ви обвинят. Просто из тези лагери ще тръгнат слухове, че фамилията Тръмп е най-предпочитана за партньор от фюрера. После вашите медии ще направят останалото. Вашето задължение е единствено да отричате докрай…
-Така още повече ще бъдат убедени хората в това…
-Значи се разбрахме.
-Абсолютно всичко това последното е извън всякакво разбирателство…
-Както и трябва да бъде. Мисля, че разговорът ни приключи…
Барън нямаше време да каже нищо повече. Влязоха двама души и го изнесоха - в едно със стола, на който бе вързан.
Но когато се оказа отново под горещото либийско Слънце, бе наясно че му предстоят доста горещи усилия да изпълни договореното. Всъщност, бе съвсем възможно и да не успее…

(Продължава скоро)

Добри Божилов, Хир Дуло
19.12.2022