Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

4.Снишаване

-Аз, Тодор Живков, Председател на Държавния съвет на Българската Автономна Република, заедно с целия наш народ, се заклевам във вярност на Кюрдската империя. Нашите два народа заедно са живели векове под чужда тирания - една и съща, сега обединяваме сили, в името на оцеляването и просперитета в това трудно време. Заклех се!
Подир което се поклони леко и целуна протегнатия към него стар сирийски меч. Казват, че го били изнамерили от някакъв музей и бил на кюрдски владетел отпреди появата на Османската империя.
Императорът на Кюрдите, който бе дошъл лично в София - в знак на уважение към единствената държава в Европа, оцеляла като такава - макар и формално, и доста рехава.
-Аз, Мустафа Йоджалан, приемам теб като брат, а не като васал. Една империя има правила и закони и изисква спазване на протокол. Но българите не са нещо по-малко от кюрдите, ние сме наравно, и заедно ще вървим напред. В доказателство за това ти подаряват този меч - пред който самият ти се закле. Нека клетвата ти бъде у самия теб. - и му подаде оръжието. Живков го прие.
Подир което отидоха в храма “Св.Александър Невски”, където Патриархът и Върховният мюфтия проведоха съвместна служба.
Тодор Живков бе новият ръководител на Република България някъде от началото на разпада на Европа. Оказа се, че в хаоса никой не само не иска, но и не може да поеме ръководството. Това, прочее, не се случи само в България - из цяла Европа беше същото - неуправляеми процеси, незрял елит, и осъзнаване, че който и да дойде, просто няма да знае какво да прави.
Европейските държави се разпаднаха, но една оцеля. Всъщност и тя се разпадна, но външно се запази като цяла. Това стана, благодарение на Живков. Истинското му име не бе това, но след като стана диктатор, той сам го смени. Защото бе приложил единствената възможна стратегия на оцеляването. Стратегия, която не осъзна никой друг в Европа, и затова България бе единствената запазена държава. Снишаването.
Гениалното прозрение на оригиналния Живков - привеждаме се, снишаваме се, докато отминат ветровете.
Така когато Украйнската армия, подгонена от руснаците, нахлу в Румъния, нямаше какво да я спре. Оказа се, че воювали свирепо няколко години, хората на Зеленски са станали по-силни от всеки друг в Европа. И когато Зеленски поизгуби контрола, тези орди - водени от собствени генерали, решиха да вършеят на Запад. Румъния не удържа повече от три дни, подир което украинците бяха на Дунава.
В София всички се разбягаха. България щеше да се окаже втората изчезнала държава в Европа, след Румъния. Но тогава пред отворените порти на Президентството се озова един луд човек. Разхождаше се просто.
И като видя, че няма никой, се качи по стълбите. Озова се в президентската канцелария. Всички пултове и телефони бяха включени и от тях се чуваше хаос от крясъци и въпроси.
“Тук е Русе, украинците искат капитулация или ще ни смажат. Те са десет хиляди, ние сме петстотин, какво да правим…”
“Тук е Силистра. Триста украински бойци са обкръжили кметството. Имам трима полицаи. Трябва да се предадем…”
“Тук е Карлово. Пет хиляди души са в пълна бойна готовност. Да поемаме ли на Север…”
Странникът стоеше, гледаше, слушаше. Накрая натисна един бутон, който включи канал към всички:
-Тук е Президентът на Републиката. Всички войски да се приберат в казармите. Украинските ни приятели да бъдат оставени спокойно да влязат, и да бъдат посрещнати с хляб и сол.
След което последва серия от облекчителни възгласи.
Новопоявилият се “Президент”, който подписа сам един указ от стария президент, с който му прехвърля цялата власт, повика хеликоптер и направи изключително дързък ход - отлетя към Букурещ. Изуми и своите и чуждите, а няколко пъти за малко да го свалят. Но самотен хеликоптер не бе заплаха и го оставиха.
Така се случи първата клетва. Тя бе към украинците.
България се съгласи да се предаде, без война и да предостави територията и инфраструктурата си на “братските украински бойци”. В замяна, страната не бе окупирана, а украинците прехвърлиха тук около петстотин румънски танка - за да са на по-сигурно, а не в рисковата и окупирана Румъния, където можеше да избухне въстание. По-късно четиристотин от тях отидоха за опит за настъпление в Украйна. След като бяха разбити от руснаците, се разпадна и ефимерната Западноукраинска република, която вече бе включила също - Сърбия, Македония и части от Гърция.
От всичко това обаче, само България и Гърция съществуваха като нещо като държави. Румъния не успя да се изправи и се разпокъса между няколко местни вожда. Същото стана в Сърбия. Там процесът бе подпомогнат от Хърватия, която видя шанс да си разчисти сметките за терора от времето на Милошевич. От Гърция цяла бе само южната и част, която никога не попадна под украинска власт. Северната бе придадена към България, заедно с Македония. С оглед на отслабването на гърците, те не поискаха незабавно връщане на териториите. Имаше и риск новата малка гръцка държава да бъде нападната от Турция.
Така украинците изчезнаха, и дойде ред на руснаците.
Зовящ вече себе си “Тодор Живков”, първият ръководител отново се “сниши” и отлетя към Москва. Положи втората си клетва.
Тя бе добре дошла за Путин, който всъщност трябваше да мине първо през Румъния, за да окупира България. И да се бие с местните феодали. А така - получи България, без нито един изстрел. Солиден плацдарм в центъра на Балканите. А за да демонстрира верноподаничество, Живков покани една руска танкова армия на своя територия. Това бяха към триста танка и две хиляди души. Дори пое издръжката им.
България отново стана колония, но поне опази мира. Съюзник с Русия. Междувременно европейската част от НАТО вече се разпадаше, в едно със съставящите я държави.
Стреснати от изненадващото стъпване на Русия на Балканите, САЩ организираха преврат в Турция - този път успешен. Приравняваният на султан Ердоган избяга в Русия, а верните на Америка секуларисти мигновено обявиха война на България. Тя бе основно по документи, подобно на Втората световна, когато британци и французи обявиха такава на Хитлер, докато настъпваше в Полша. Но не гръмна и една пушка. Нито турци, нито руснаци искаха да се бият.
Тодор Живков използва случая, за да посредничи. Той се “сниши” пред турците и призна България за техен вилает, а него го направиха “бейлербей”. Руските войски бяха оставени безпрепятствено да напуснат.
Междувременно Ердоган мобилизира силите си и те оспориха преврата. В Мала Азия се отцепи Османска република и обяви, че признава единствено стария ръководител за президент. В техни ръце попадна дори Анкара. Кемалистите, както наричаха сами себе си светските сили, прехвърлиха столицата си в Истанбул.
От разкола се възползва малка Гърция, която им обяви война. Парадоксално, но целта и не бяха ислямистите на Ердоган, а противниците им, просто защото тя искаше да завземе Проливите и да възстанови Източната Римска империя, наричана също “Византия”.
Като при всяка друга гръцка война, и тази се оказа провал. Гърците не умеят да воюват, те са търговци, шмекери и велики оратори. Кемалистите ги разбиха, с което се сложи край на съществуването на гръцката държава. В земите и възникнаха няколко местни велможи, които спореха кой е по-грък и кой да води великата им нация към възход.
Войната обаче отвори шанс на Ердоган да настъпи. Тъй като кемалистите отстъпиха, ислямистките войски се отдалечиха от Анкара. Това отвори шанс на кюрдите да вдигнат ново въстание. То спаси светските сили и изтегли ислямистите обратно. После докато Ердоган мачкаше кюрдите, кемалистите настъпиха в гръб и превзеха отново Анкара.
Всички тези войни обаче изтощиха Турция и накрая тя се оказа почти без тежко въоръжение, а основно с леки пехотинци, въоръжени с автомати и картечници. Същото имаха и кюрдите. Но те имаха едно предимство - от четиридесет години бяха воювали само с това, докато турците ги бяха мачкали с превъзходство в танкове, самолети и мощна инфраструктура. При равни условия, кюрдските милиции получиха преимущество и пометоха разцепените кемалисти и ислямисти.
Когато превзеха Истанбул и провъзгласиха новата си Кюрдска империя, Живков усети, че е време за нова клетва за вярност. Така стигнахме до днешния ден…
Подир службата имаше прием, който проведоха в близкия картинен музей. България все още имаше музеи. Из Европа бяха изчезнали, защото почти всичко бе разграбено и продадено на безценица зад океана. Имаше вече шеги, че САЩ са организирали всичко, именно за да изкупят за центове Леонардо, Микеланджело и Ван Гог. То само това да беше така изнесено…
Кюрдските гости бяха впечатлени от експонатите, защото не бяха запознати с българската култура и се учудиха, че може да съществува нещо, равностойно на най-доброто по света, за което никой не е чувал.
“Така е - тук винаги сме живели сред съкровища, и винаги сме мърморели, че сме най-зле на света” - обясни му дълбокомислено Живков, а императорът прие това с добронамерена усмивка.
Официалната част продължи няколко часа, понякога бе досадна, но бе задължителна за опазването на народа и държавата. Бе постигната вече малката цел - България да е последната изчезнала държава в Европа. Ако изчезнеше, то щеше да е последна. Но сега се надяваха на по-голяма цел - защо пък да не оцелее до следващата вълна на държавност на континента и възстановяването на реда?
За тази и цел имаше един по-важен разговор днес. Наложи се да го проведе след полунощ.
Янаки Борлов бе авантюрист, комарджия и дребен, но успешен мошеник. Някога бе бил софтуерен инженер, който като хоби се занимаваше с бойни изкуства и стрелба. Еврохаосът уби професията му, но направи безценно хобито. Така Янаки продължи да има нелоши доходи - вече от всичко онова порочно, което носеше пари по време на война.
Бе им отнело няколко месеца да го намерят. Когато му казаха, че трябва да се види с Първия държавен ръководител, той отговори: “Държавите свършиха, защо да се срещам с един мъртвец, дето още се мисли за жив”.
И сигурно нямаше да дойде, и щеше да се наложи да го доставят насила, защото заповедта на Първия бе недвусмислена. Но после един от агентите му прошепна:
“Може да става дума за много пари. Първият е замислил нещо”.
На което Янаки запита:
“Пари. Истински пари?”
А онзи, като знаеше, че за Янаки истински пари винаги бе било само едно - златото, отвърна:
“Съвсем истински. Двайсет и четири каратови…”
Така мошеникът се озова в кабинета на “Дондуков”. Все още така се казваше тази улица. Любовта на народа към Русия никога не можеше да угасне, каквито и перипетии да се случваха и каквато и пропаганда да се лееше срещу нея.
И ето ги накрая - един срещу друг, очи в очи. Най-големият измамник в държавата - този който се самоназначи за диктатор, и най-успешният боец на “терен” - който не само бе станал легенда, но дори се превръщаше в учител за себеподобните.
-Тук бизнесът трябва да е много по-голям от моя… - каза Янаки, и бе съвсем прав - политиката винаги бе била най-големият бизнес - не напразно толкова хора се занимаваха с нея.
-Днес бизнесът няма значение, знаеш го сам… - отвърна Живков - Колкото и да изкараш, светът наоколо е толкова враждебен, че незабавно трябва да го вложиш в нещо. Иначе може всичко да се разпадне за миг,  и да се окажеш един богат труп. За беда - може да увлечеш и много други със себе си…
-Ако онзи най-горе се провали, ще платят повече хора, отколкото ако аз се проваля…
-Определено…
-Но истината е същата - днес няма време за печалби. Каквото получиш, длъжен си да го вложиш. Купуваме време, ако не вложиш всичко, можеш да изгубиш времето.
-Тъжни времена за добрите бизнесмени… - философски каза Живков - Но такава ни е била орисията.
-Твоята орисия май е по-тежка от моята… - пошегува се комарджията - Но каквато и да е, нямам жал към теб. Тук съм не заради нашата страна, и не заради Първия. Тук съм за пари. Това е моят свят…
-Знам. Ще правим пари.
-Пробуди интереса ми…
-Всъщност пробуди го онзи талантлив млад агент Иван, дето знаеше какво да ти прошепне в уходо.. Той ще те придружава. И ще държи бюджета. Ти ще го харчиш, но той ще следи - все пак народна пара е…
-Ще ме придружава?
-Разбира се. Имам една безкрайно важна задача за интелигентен човек, вманиачен по оръжията, още отпреди да започне войната. А всяка важна задача иска финансиране - тръгвате с един милион елънкойна.
-Доста сериозна ще да е работата, ако това е началната инвестиция…
-Очевидно. Далеч по-сериозна отколкото мислиш…
-Но каквато и да е тя, не очаквам моя дял в елънкойни. Не вярвам на цифрите, записани не знам си къде…
-Нима? Ти си програмист, нима именно ти не вярваш в крипто-валутата…
-Именно защото съм програмист. Ако хората знаеха как работят компютрите, нямаше да си ги купуват…
Диктаторът се засмя с глас.
-Не е моя тази мисъл, на Бил Гейтс е. От времето, когато всичко бе идилия и си мислехме, че технологиите ще променят света…
-Мислехме, но явно не стана така…
-Точно по същата причина няма да стане нищо и от крипто-парите. Технологиите са илюзия. Отзад стоят все същите хора. Човекът е основата.
-Безспорно. Дори войната го доказа. Никой рационален робот не би измислил толкова глупава и хаотична битка.
Този път Янаки се разсмя. С глас.
-Но вярваш ли или не, светът приема елънкойните. Те ще са ти достатъчни за работата. А твоят дял ще е в злато.
-Това е приказка вече…
-Ще е в злато, и то доста щедро. По килограм двайсет и четири карата, на глава…
-На глава?
-На глава… - потвърди Живков.
-Аз не съм наемен убиец. Предупреждавам.
-Намираш нещо лошо в наемните убийци ли?
-Всъщност намирам лошо в убийците по принцип…
-Говори се, че ти си убивал…
-Само аз знам истината. А тя не е това, което се говори…
-Най-известният авантюрист не е убивал? И то по време на война?
-Свободен си да мислиш каквото искаш. Аз знам истината, не ме интересува други какво мислят…
Няколко секунди диктаторът забави отговора си. Очевидно осъзнаваше новата ситуация. Но после очите му още по-силно блеснаха:
-Това е още по-добре. Ако не си убивал, и въпреки това си толкова известен, значи си още по-голям гений. Още по-добре за работата…
Янаки само кимна в знак на съгласие.
-Но преди да ти кажа какво ще правиш, да ти река за наемните убийци. И аз ненавиждам убийствата. Но наемните убийци са друго. Те не са лоши хора…
-Нима? Ако убийството е лошо, защото масовите убийци, дето правят пари от това, да са добри…
-Защото, приятелю, защото е важно кого убиват. Ако ти блъснеш човек с колата си на улицата, това е грях. Може би - непредумишлен, но си убил невинен. А наемен убиец да убие невинен - такъв няма. Никой не праща наемници, дето струват доста пари, за някой обикновен човек. Всичките жертви са обикновено бандити или политици.
-Такива като теб?
-И като мен…
-И това ги оправдава…
-Знам ли? Вероятно. Те почистват боклука. Получават добри пари, но невинен не са убили…
-Интересна логика…
-Но логика, нали… - каза реторично Първият, и извади една папка - Няма да те карам да убиваш никого. Макар да имаш разрешително за това, ако се наложи. Ще си на опасна мисия. Но очаквам тази работа да е повече за Иван. Ти трябва да ми издириш хората, и да ги доставиш. Живи.
Янаки прелисти хартията. След малко вдигна поглед:
-Защо ще издирваме из цяла Европа и Северна Африка, близо сто бивши служители на “Мерцедес”?
-Защото автомобилната индустрия на Европа вече не съществува.
-Очевидно.
-Ако я възстановим, могат да се изкарат доста пари, а и ще е полезно за обществото. И най-полезно за България, ако стане тук.
-”Мерцедес” в България. Ще организираме производство?
-Защо не?
-Вижда ми се налудничаво…
-А къде другаде може да се възстанови? Някъде без държава и закони ли? Може би в Алпите - при маоистите? Или сред бандите в Щутгарт - някогашната люлка на “Мерцедес”...
-Значи аз трябва да намеря тези инженери, за да строите завод за коли тук?
-Приблизително…
-Но защо само от “Мерцедес”? Има толкова други автомобилни техници и специалисти…
Диктаторът се изправи, погледна през прозореца и каза:
-Няма как да възстановим всички марки…
-Разбираемо…
-Имаше една поговорка навремето - колите са два вида - “Мерцедес” и всички останали…
-Имаше…
-Е, в бъдеще няма да има “всички останали”. Единствените нови коли в Европа ще са само “Мерцедес”...
-Всички ще сме на “Мерцедеси”... - каза къде въпросително, къде констатиращо Янаки.
-Представи си, ако и организацията на Европа, ако другите производства, ако всичко е на ниво “Мерцедес”... Ако дори политиците са от този клас…
-Може би тогава няма да стигнем до тук отново. Особено ако политиците са от друга класа…
-Значи започваме отнякъде. Времето е подходящо България да стане автомобилна сила. Не може да има по-подходящ момент от този, да няма други държави в Европа. Превземаме “Мерцедес”. А ти получаваш по килограм злато на глава…
Янаки отново погледна папката, и рече:
-И вторият произведен “Мерцедес” е за мен…
-Очевидно няма как да те оставя да вземеш първия… Привилегиите на властта…
-Кога заминаваме…
-Иван е вече готов…


(Продължава скоро…)

Добри Божилов, Хир Дуло
06.11.2022