ГЕРБ се пренасят в науката: Мутафчийски става член-кореспондент на БАН, математикът на щаба – академик...

Шефът на ВМА и бивш председател на Националния оперативен щаб (НОЩ) за борба с коронавируса проф. Венцислав Мутафчийски е номиниран за член-кореспондент към БАН, стана известно от публикувания списък на допуснатите кандидати. 

"Девети"  от Добри Божилов

Редом с Мутафчийски кандидат е общинският съветник от ГЕРБ проф. Иво Петров.
За академик е предложен математикът на НОЩ проф. Николай Витанов, който ще се бори за едно от двете места в направление математически науки. Има и представител на функциониралия за кратко Медицински експертен съвет към правителството на Бойко Борисов - в отделението по биологични науки кандидат за член-кореспондент е фармакологът проф. Георги Момеков.
Конкурсът бе обявен на 17 май. В рамките на месец трябваше да бъдат направени предложенията, а изборът на академици и член-кореспонденти ще се проведе през октомври. Според правилата в конкурса може да участват професори и доктори на науките. Кандидатите за академици трябва да са член-кореспонденти на БАН, а за член-кореспонденти може да кандидатстват специалисти, които към датата на обявяване на конкурса не са навършили 65 г.

Сред кандидатите за академици са образователният министър Николай Денков, бившите министри на здравеопазването и на културата Николай Петров и Георги Костов, бившите ректори на Софийския университет Иван Илчев и Боян Биолчев, писателят Владимир Зарев. За член-кореспонденти кандидати са писателят Георги Господинов, издателят Иван Гранитски, шефът на клиниката по неврохирургия в "Пирогов" д-р Николай Габровски.
Според правилника на БАН за академици се избират български граждани, които са член-кореспонденти на БАН в областта на науката; обогатили са науката с особено значими постижения; получили са широка известност и признание в страната и в чужбина с активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение, и имат активна изследователска и експертна дейност, както и български граждани с висше образование, изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и международно значение; с активни публични изяви, свързани с изкуството, културата и духовното развитие на нацията, и имат активна творческа и експертна дейност.
За член-кореспонденти на БАН се избират български граждани, които са професори и доктори на науките, които не са навършили 65 години към датата на обявяване на конкурса; обогатили са науката с важни постижения; получили са известност и признание в страната и в чужбина с 2 активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение, и имат активна изследователска и експертна дейност.
Отделенията на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) обсъждат предложение на Координационния съвет на САЧК за броя на местата за член-кореспонденти и академици по съответните научни направления и области, както и предложения за броя на местата. Предложенията се обсъждат в САЧК, което ги внася в изборна комисия на БАН.
Изборът на академици и член-кореспонденти на БАН се извършва от академиците. Академици и член-кореспонденти на БАН се избират с конкурс, който се обявява веднъж на две години.
Член-кореспондентите, които не работят на трудов договор, получават пожизнено всеки месец възнаграждение, което се равнява на 30 на сто от заплатата на академиците. След като се пенсионират, академиците получават пожизнено месечно възнаграждение от една депутатска заплата, съобщиха от БАН за "Дневник".

Източник: Дневник

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...