Избори 2024
Писателят Добри Божилов е кандидат с:
Бюлетина 4, Преференция 117 - за Европейския парламент
Бюлетина 4 - за НС
Коалиция "Ние, Гражданите"

2.Плановете на смъртните

Има една древна мъдрост, че всеки, който не е Бог, ако си прави планове за нещо, то се шегува сам със себе си. Разбира се, склонността на Човек да се отрече от Бог го е съпътствала в цялата му история, и понякога е имало времена, в които почитта към Всевишния е била само показна парадност, без съдържание. В такива времена - и склонността към планове…
Когато започна войната, за истинските планове знаеха само шепа хора. С напредването на събитията, едно по-интелигентно малцинство започна да се досеща, извеждайки хипотетичната Истина от причинно-следствените връзки. Когато събитията станаха съвсем видими и неудържими, мнозинството започна да се досеща. А накрая - тоест днес, единствените, които отричаха Истината бяха тези, които я създадоха. Защото да не я признаят бе единствената им и последна защита пред провала. В смисъл - провалът си го имаше, но далеч по-важният въпрос “аз да не съм виновен”, все още имаше поне показно прикритие.
Планът бе прост и лесно изпълним. САЩ губеха световно господство и вече бе късно да се преборят с вътрешни сили с Китай. Трябваше им Европа. Напълно подчинена - с практически статут по-слаб дори от този на щат, но все така способна да генерира икономика. Ако биха успели, то би се получил икономически гигант с продукция двойна на борещите се за първо място САЩ и Китай. След това, ползвайки пазарното си превъзходство, щяха да изтласкат китайците от трети пазари и така да увеличат дистанцията. Когато една трета страна е притисната със санкции от две равностойни сили, тя трудно може да избере, и едни ще изберат едната страна, други - другата. Това бе реалността в света с наближаването на края на първата четвърт на двайсет и първия век. Този дето, трябваше да донесе просперитет, космически пътешествия, супер технологии и невиждан просперитет. Това трябваше да донесе, а не война.
Но войната - икономическа, вече бе в ход. И нямаше гаранции за старите сили, че ще победят. Защото като дойдат американците и обещаят инвестиции на хипотетичната страна Катанга, то идват и китайците. И става наддаване на инвестиции. С почти еднакъв размер. Разбира се, доста повече от моркова играеше тоягата, защото нито китайци, нито американци обичаха да плащат. Те предпочитаха да вземат. Та като дойдат американците със санкции - ще ви изгоним от нашия пазар, и дойдат и китайците - ще ви изгоним от нашия, то озлочестената африканска (например) държава се чудеше какво да прави.
И така щеше да е докато нечий пазар не станеше по-голям, а джобът за инвестиции - по-дълбок.
Това бе планът на САЩ - трябваше да се слеят с Европа. И сигурно бе възможно да се появят още трийсетина щата, но ЕС толкова бавно и тромаво се развиваше, че за това щяха да са нужди поне сто години. А пред това време - можеше целият свят да е със столица в Пекин.
Измислено бе по-бързо решение. Европа ще бъде подчинена по начина, по който стана след Втората световна война - чрез заеми. За целта тя трябваше да бъде докарана до тежка икономическа и финансова криза, която да срине драстично Брутния национален продукт, да доведе до фалити на банки, загуба на спестявания и накрая - премахване на Еврото. Премахване на тази нова световна валута, която европейците можеха сами да печатат, и която светът да приема почти наравно с долара. Този тип актив бе безценен. Печатането водеше до инфлация, но тя се разпределяше не само в собствената страна (която печаташе), а из целия свят. Златната мина, която САЩ бяха използвали сами близо шейсет години, и на която се дължеше огромна част от могъществото им.
Европа създаде същото. Това раздели на две ползите, а и Китай напираше като трета валутна сила.
Но ако Еврото изчезнеше, тогава разорена Европа щеше да има нужда отново от заеми. В долари. В тия, които се печатаха отвъд Голямата вода. САЩ щяха да са щедри. Точно каквито бяха след Втората световна. Щяха да залеят Европа със зелени пачки и да направят всеки новороден европеец техен длъжник за десетилетия напред.
Този финансов замисъл целеше единствено да разклати Европа, но не и да я унищожи като пазар и индустриална сила. Щеше да ликвидира надстройката - парите и институциите, които да бъдат заменени от американски пари и американски инстутиции. После - дали ще продаваш Фолксваген в долари нямаше значение, ако германците работници получаваха и заплатите си в долари.
Това бе планът.
И той си намери изпълнител - най-успешният руски водач от Сталин насам. След като за по-малко от двайсет години успя да изтръгне Русия от контрола на собствените олигарси и на чуждите корпорации, Путин се изправи пред най-трудната задача - отново да стане Велика сила. Огромна по територия, но доста по-малка икономически, Русия нямаше никакъв шанс да се сравнява със САЩ, Европа или Китай. Дори военно бе изостанала и крепеше съществуването си основно на атомните бомби. Истината е, че Русия бе доста бледа сянка на някогашната супер сила Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). И като добавим едва сто и четиридесет милионното население, сравнено с четиристотин милиона американци, петстотин - европейци, и милиард и половина - китайци, на този фон Русия нямаше и дългосрочна перспектива да бъде отново велика супер-сила.
Путин постигна невъзможни неща - от типа на справяне с демографската криза, което не бе успял да направи никой на запад. В това Русия ги изпревари. Но това бе фактор, който щеше да има последствия след двеста години, при наличните темпове.
А светът вече вървеше към нов ред. Русия щеше да е един териториален гигант, но не повече от средна по влияние държава.
Путин разбра едно - невъзможно бе да бъде най-голямата суперсила или поне да се мери с нея. Но можеше да направи страната си отново поне “супер сила”. Най-малката от всички, от трите очертаващи се. Но все пак - в триумвирата.
И за целта трябваше поне да възстанови териториално бившата империя, което щеше да увеличи и населението с около петдесет процента. Щеше да изключи всякакви изненади с марионетни американски правителства по границите и да продава ресурси, с които да вдига стандарта на жителите и да въоръжава армията.
За целта - първо Украйна, после Казахстан и по-малките бивши членове на СССР.
Това бе планът.
Той идеално съвпадна с този на САЩ. Просто идеално. Пламва война в Украйна, но Русия не бърза да я завърши. Започва серия от ескалиращи икономически санкции. Но тъй като преките икономически отношения със САЩ са поне сто пъти по-малки от тези с Европа, то основният пострадал ще бъде Европа. Това е част от западното лицемерие - дори вътре в Запада. САЩ и ЕС налагат едни и същи санкции на Русия. Вашингтон не може да бъде упрекнат, че не изпълнява това, което иска. Но ЕС е много по-зависим и резултатът е основно върху него.
Зеленски - американски слуга, който насъсква своите - повечето от които не говорещи друг език, освен руски, срещу руснаците. Путин - първият новоруски император, ако успее да възстанови империята. Байдън - лицето на корпорациите, готвещи се да погълнат разорена Европа.
Извън тия дето замислиха всичко, първи се усетиха китайците. Разбраха, че войната не Русия-Украйна, е Русия и САЩ срещу ЕС. Разбраха и, че няма какво много да направят. И просто заеха неутралитет. За да могат да предлагат помощи на всеки закъсал, и къде що могат да изкупят евтино. Подкрепиха Казахстан, гледаха към европейските закъсали държави, не дадоха пълна икономическа помощ на Русия. И се усетиха, че могат да заграбят Тайван, докато САЩ и Путин разрушават Европа. Планът може би бе неотвратим, но щяха да принудят американците да платят висока цена. Опитаха също да използват заетостта на Запада в Европа, за да бъдат по-щедри из Азия и Африка, и да натрупат актив, преди новото САЩ-ЕС чудовище да се появи.
Това бе планът, това бяха и първите му реакции…
После дойде реалността.
Украйнските бойци твърде много се пристрастиха към войната.
Вероятно за това допринесе новата експериментална дрога, която им даваха тайно, за да ги накарат да воювата. Подобно нещо бе правил още Хитлер, пък и не само той. Като прочетете в историята, че армията на някой настъпвала пияна и разхайтена, имайте предвид, че по друг начин е било трудно да се удържат тия хора да ходят да се колят едни други, за неясните висши интереси на неясен господар. Лордове и феодали са били щедри на алкохол при походите, само привидно за да възнаградят войниците. Всъщност - за да ги накарат да се бият и умират. Има и трагични случаи такива описани - огромна армия била разбита, защото вечерта се изпонапили и през нощта враговете им ги изненадали. Но всъщност загубата е била защото са ги изненадали, а не защото другата войска не е била пияна и тя през повечето време.
Но тайната дрога на ЦРУ се услади на бойците, и взе да им харесва да воюват. Истината е, че се чувстваха зле, когато ги пуснеха в отпуск и бързаха да се върнат. Казват, че войната била опиат, но когато този опита се смеси с другия, става нещо като коктейл от дроги. Знаете какво следва.
Американският наркотик се оказа много по-успешен от очакваното, химиците получиха заслужени похвали. Но това бе един от факторите, които объркаха войната. Защото стратезите, които я замислиха, не бяха предвидили подобна ефективност на едно от оръжията си.
Разбира се, дрогата бе само един от многото фактори…
Друг бе обикновената човешка необуздана алчност. ЦРУ и ФСБ правилно бяха предвидили, че с подходящо подтикване, Европа ще започне да налага санкции, от които да губи. Но бяха забравили основното правило на капитализма - загубата за един винаги е печалба за друг, и обратно. Санкциите - в едната си половина, започнаха да разоряват ЕС. А в другата - да обогатяват Русия и нейния елит. Заради всевъзможни експерименти с цени и квоти на енергийните суровини, те поскъпнанха. Винаги така се получава. Пише го и в учебниците по икономика - започнеш ли с насилие и бюрократични мерки да потискаш цени, резултатът е изригване на цени.
Така войната всъщност се услади на руския елит. Газ, петрол, храни и метали рязко вдигнаха стойността си. И особеното при глобален пазар е, че поскъпват за всички, а не само за полуделите съзнания, налагащи санкциите. Русия не можеше да продава в Европа, но можеше да продава все по-изгодно навсякъде другаде. И парите си течаха с все по-мощни темпове.
Такава сладост отказва ли се лесно? Самите руски милиардери започнаха да бавят войната, защото санкциите им бяха изгодни.
Разбира се, това бе като да изяждаш клиента си. Русия печелеше от високи цени, които убиваха Европа, която пък бе основният и дългосрочен клиент. Което ни най-малко не направи богаташите по-малко алчни. Между богаташите разлика няма - те нямат националност и патриотизъм. Всички богаташи са една нация - тази на алчните люде.
Войната се услади и на американските оръжейни корпорации, които след създадената паника, получиха рекордни поръчки. От Европа, но и от целия свят. Златни времена за производителите на танкове, ракети и самолети. И тъй като оръжейните корпорации управляват значима част от американската политика, те се погрижиха техните оръжия да стигат до всеки друг, но не и до украинците. Да не би случайно да стане някаква грешка, и те самите да спечелят, слагайки по обратен начин край на войната. Най-важното за тази война бе да е безкрайна. Следващото най-важно бе оръжията да отиват не при този, който воюва, а при този, които се страхува да не завоюва и трупа запаси, без да ги ползва.
Теглейки късите клечки една след друга, Европа не изпусна да започне да гърми отвътре и по линия на друга бомба - милионите мигранти, къде организирано, където поради глупост - озовали се тук.
Те и без това нямаха много работа, но започна ли упадъкът, първо тях уволниха. Логично и правилно - работа на немските фирми е да пазят немците. Стопанският упадък доведе и до спад в данъчните постъпления, което пък доведе до намаляване на социалните помощи. Така милиони черни, араби и азиатци останаха и без работа, и без помощи. Не бе това, което ги бе довело в Европа.
Започнаха насилие, тероризъм, вътрешна война. Политиците веднага посочиха Путин като виновен и подклаждащ напрежението. А той - затънал в Украйна, последна грижа му бе да се занимава с радикализираните пришълци.
Не бе Путин виновен, но бе виновен неговият близък съратник - Байдън. САЩ не изпуснаха и тази възможност да разклатят ЕС, и щедро наляха в екстремистите.
Накрая, в резултат на всичко натрупало се, не издържаха нервите и на обикновения европеец. И той се надигна срещу всички. Но тъй като “европеец” не бе нация, а съвкупност от нации, то когато всеки един европеец се надигне срещу всички, той се надига и срещу други европейци. Старите вражди започнаха да се се пробуждат, а глуповати елити опитваха да обясняват всичко с руската агресия. Което, народите разбираха, е пълна глупост, и още повече се ядосваха.
Накрая, в резултат на тези събития, и на още има-няма хиляда като тях, накрая Европа се огъна. Държавните дългове се взривиха, и повлякоха и Еврото, което бе призвано с печатане да ги покрива.
И това се случи още преди Зеленски да бе разгромен. Европа рухна преди Украйна. Точно по план.
И разбира се - приятелите от САЩ бяха тук. Федералният резерв щедро започна да раздава заеми с новонапечатани долари. Върна се статутът на световна валута, а европейците гледаха жадно към отвъд океана.
Гледаха и получиха.
А подир две-три години, дойде и грозната истина…
Заемите няма кой да ги върне. САЩ правилно преценика, че ЕС ще има нужда от дълг. Но не преценика, че ЕС ще може само да усвоява дълг, но не и да го връща. Нещо от типа на една голяма Гърция.
Когато това стана, концепцията за дългово поробване крушира, и САЩ претърпяха сериозни загуби. И до ден днешен, значим дял от държавния дълг са именно невърнатите от Европа заеми. САЩ никога не опрощаваше нищо, и още си ги чакаше. Но от обезлюдена Европа, не се вижда кой щеше да плаща.
При огромни загуби, заемите спряха. Евро не съществуваше. Европа просто фалира. Фалира истински - без шанс презокеанските Големи братя да я спасят.
И когато фалира, тя разбра, че е фалирала всъщност дълго преди войната, когато почти цялата и индустрия се бе изнесла в Китай. Ако имаш индустрия, дори да нямаш пари, можеше лека полека да изплуваш, и дори да създадеш нови пари (например добрата-стара германска марка). Но ако нямаш, ако всичко е пометено от скъпи газ и петрол, и реалното производство е в Азия, ако е така, то в един момент оставаш като пигмей от каменната епока, който гледа и се чуди на кой свят е…
Това бе началото на края, моментът на необратимост на рухването.
Това бе и моментът, в който САЩ и Русия разбраха, че плановете им се провалят, поради преизпълнение и прекалено добре свършена работа…


(Продължава скоро…)

Добри Божилов, Хир Дуло
27.10.2022