Дано поне тази криза да ни опомни, и да се върнем в реалния свят. Където докторът е доктор, а не милионер...

"Заветът"  от Добри Божилов
Сега ще ви направя една сметка. Приблизителна. Една от многото, които ни обясняват защо трябва да се разорим и да живеем после дълги години в бедност.
Корона-вирусът е силно разпространяващ се. Очаква се 70% от населението да се зарази.
Това са 4,9 милиона души. От тях, 80% изобщо няма да разберат, че са болни - ще го изкарат "на крак" и ще получат имунитет.
Останалите 20%, т.е. 980 хиляди души, ще се разболеят - т.е. ще прекарат някаква форма на по-леко или по-тежко простудно заболяване.
От тези хора, около 5% ще стигнат до болница, и ще имат нужда от интензивно лечение (вкл. "тясното място" - апарати за обдишване). Това са 49 хиляди души.
Тъй като вирусът се разпространява много бързо, има риск всички тези хора, или голям дял от тях, да се озоват в болница по едно и също време. И тогава ресурсите за лечение няма да стигнат, и много от тях ще умрат - не защото са обречени, а поради липса на техника и доктори.
Ето това е причината да направим уникален исторически експеримент - да кажем "стоп" на икономиката "от веднъж", карантина, ограничения, паника - без да мислим за после.
Оставям настрана въпроса, колко хора могат да са живи, без съвременната икономика. Лекомислето се говори "не на парите, важен е животът", но се пропуска, че животът на милиони хора буквално зависи от икономиката, т.е. загиналите поради стопански крах, могат да се окажат стотици пъти повече от загиналите от вируса.
Но оставяме това настрана. И се връщаме на здравеопазването.
В момента у нас имаме близо 400 болници, с 53 хиляди "легла". Ние сме на второ място в ЕС по осигуреност с "легла", в резултат на идиотската неолиберална здравна реформа, опираща се на клинични пътеки. Тя създаде един порочен бизнес на "леглата" - колкото повече болни имаш, или измислиш, толкова повече пари получаваш. Родиха се медицински милионери и милиардери, дори чужди инвеститори взеха да купуват болници - за да доят НЗОК.
В България имаме 760 легла на 100 хиляди население, като пред нас е единствено Германия - с  800. За сравнение, Швеция е само с 222 легла на 100 хиляди души. Средното за ЕС ниво е 500 на 100 хиляди.
Т.е. България е вложила значителен ресурс в болници и леглова база.
Но...
Но едва 2000 от тези легла са подходящи за интензивно лечение. Имаме и около 1900 респиратора за обдишване.
Очевидно, ако едновременно 49 хиляди души се озоват в болница, ще можем да спасим едва 1900 от тях. Затова - затваряйте държавата, после ще му мислим, трябва да забавим вируса.
Т.е. това решение е ПРАВИЛНО, от гледна точка на състоянието на здравната система. А самата тя ще превръща в "наказателен отряд" за икономиката, която трябва да бъде разстреляна, защото здравната система е изградена да носи печалба, а не да лекува.
Защо здравеопазването не може да "реагира" подходящо на подобна заплаха? Въпросът е фундаментален, и не се отнася само до респираторите. Утре може да възникне друг проблем - например с препарати против съсирване на кръвта. И пак ще стане същото. Или пък спринцовки. Или дори антибиотици (ако се появи някое бактериално чудовище).
Това здравната система да е гъвкава, и да може да реагира на разнородни заплахи, е съвсем логична начална потребност. Всеки елементарен мозък ще се сети за нея.
Но тук тази гъвкавост я няма, всъщност няма я и по света, и затова настана тази паника.
Защо я няма?
Защото здравната система е бизнес, а не обществено-социален инструмент.
За да можем бързо да се сдобием с респиратори, трябва да имаме индустрия, която да ги произведе. Но такава индустрия е ненужна в "мирно време" (без епидемии). Затова нямаме. По-евтино е да внасяме от Китай. Но дори в Китай няма достатъчно производство, защото и там заводите са оптимизирани спрямо "текущото потребление". А нови заводи се строят бавно.
И когато възникне нещо повече от "текущото потребление", настъпва хаос и паника.
И същото утре ще стане с някой антибиотик. Знаете, че все по-често се появяват супер-бактерии, устойчиви на масовите лекарства. Понякога те могат да се лекуват с по-нови антибиотици. Но тъй като производството им е ограничено, то няма и мощности. Ако се появи супер-бактерия, ще отнесе милиони, просто защото няма да има време да се произведат лекарства.
Какво се опитвам да ви кажа?
Нещо много просто - когато една дейност е бизнес, тя е оптимизирана краткосрочно. С минимални запаси и минимални излишъци, без резерви. Всичко това е разход. Но ако едно производство на коли или мобилни телефони не може да донесе масови трагедии, дори при временно спиране, то производството на здравни артефакти може да е фатално.
Ето поради тази причина, пълна идиотщина е здравеопазването изобщо да бъде бизнес. Здравеопазването е процес с дългосрочни цели, докато бизнесът е процес с краткосрочни.
Печалбарството в здравеопазването доведе до това да имаме излишък от кардиологични клиники, и недостиг от инфекциозни. България се напълни със скенери и томографи, а няма... апарати за обдишване. Защо? Защото скенерът носи 300 лв. на заснемане. А за респираторите се сещаме като дойде някой "корона-вирус".
Здравеопазването не само не може да е бизнес, то е част от националната сигурност. Т.е. всяка държава следва да има някаква здравна индустрия на своя територия. Тя трябва да може да произвежда основните здравни технологии сама. Точно както нормалната държава следва да има военна индустрия и сама да произвежда пушките си.
И въпросът не е само да ги произвежда, но да го прави и ЕВТИНО. Защото скъпото здравеопазване не е здравеопазване. То е една илюзия.
Един респиратор не може да струва 30-40 хиляди лева, колкото плащаме сега. Като погледнето що за устройство е това, разбирате, че не е по-сложно от вашия телевизор за 1000 лв. Но струва много повече. И понеже "спасява живот" и се води "медицинска апаратура", затова ще платим 3000% печалба на здравните корпорации.
Но така е в пазарната икономика. Когато целта е "печалба", и когато държат в залог живота ти, ще плащаш.
Това е друг гигантски "бъг" в търговското здравеопазване - раздуването на цените, защото заложник е животът. Подобни цени могат да се раздуват произволно. Затова имаме операции дето струват по 200 хиляди лева и малки пластмасови парченца, дето се продават за хиляди. Не че струват толкова. Просто толкова ще платиш, за да го сложат близо до сърцето ти.
Ясно е, че никое общество не може да си позволи СКЪПО здравеопазване, просто няма как да го плати. В същото време се развива здравен модел именно на СКЪПОТО здравеопазване, защото бизнес услугите винаги калкулират печалби. А здравето днес е бизнес услуга.
И тъй като всеки бизнес е оптимизиран към текущите потребности, той не е гъвкав. Здравеопазването лекува масовите болести, които носят "оборот". И няма никаква готовност за "нови" болести.
Което е вътрешно противоречие. Изначално в цялата човешка история, се е знаело че възникват нови болести. И изначално здравеопазването следва да е система, която да реагира на новите заплахи.
Днес то не е това, вкл. не е това и по света.
И цената, която ще платим е чудовищна - милиони уволнени, безработица, бедност, та дори и... повече починали от болести. Като фалира икономиката, няма да има и здравни вноски, и няма да има кой да плати лечението ви дори от "оборотните" болести, за които има и доктори, и лекарства, и легла.
Но няма да има пари!!!!!
Дано поне тази криза да ни опомни, и да се върнем в реалния свят. Където докторът е доктор, а не милионер. И където целта е да излекуваме пациента с хапче Х, а не да му пробутаме хапче У на десеторна цена...

Добри Божилов, писател
29.03.2020