"Една вечер при мене дойдоха петима стари турци начело с един учител – много мъдър турчин, карловец, над сто години може би имаше.
Той каза така: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци, каквото можем.
Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. И събрахме помежду си тези пари и Ви ги даваме да ги употребите както Вие знаете…“
И ми подава една голяма кесия, а в нея 18 000 лева. Дар за къщата на Левски!
Още повече се удивих, когато ми съобщиха, че иска да ме види и ходжата. Помислих, че войниците са направили някоя пакост и е дошъл да се жалва.
А той пристъпи скромно, извади една стара кърпа, на девет възела вързана, и в самия й край бяха надиплени две-три златни монети. И вика: „Дойдох да помогна и аз.“ Като му знаех вярата, аз се позасмях и рекох: „Ами че той беше ваш враг бе, ходжа!“
А човекът отвърна: „Героите никога не могат да са врагове!“ Когато вече привършвахме работата, дойде друг стар турчин и каза: „Ашколсун, добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на бай Иван Кунчев?“ Казах му, че не знам да е имало бояджийница. „Имаше – рече – помня я.
Защото и аз бях бояджия.“ И ни я описа цялата. По негов терк я направихме.
Той дори ни даде „такъма“, каза кое как е било, кое къде да се постави. И ето – всичко бе готово. Така, като си помагаха добри българи, добри турци, въобще добри хора, из руините израсна къщата на Левски, която и днес, и винаги ще тачим и ще пристъпваме към нея като на поклонение.“
Петър Димков за възстановяването на родната къща на Васил Левски
П.П. По наши сведения, тази информация умишлено се крие, по указание на задгранични финансирани НПО, защото създава твърде много патриотизъм, и пречи на атланто-европейското бъдеще на страната...
П.П. По наши сведения, тази информация умишлено се крие, по указание на задгранични финансирани НПО, защото създава твърде много патриотизъм, и пречи на атланто-европейското бъдеще на страната...