Adsense-top

Лидер в ДБ: Чърчил, който е много по-десен от всички ни, се съюзи дори със Сталин, когато трябваше... Ще гласувам за Манолова, това е изборът днес...

Моите 18 причини да гласувам за Мая Манолова на балотажа тази неделя:
1. Заради автентичните десни. В такива ситуации предпочитам да взимам съвети само и единствено от автентични десни и то такива, които са спечелили важните битки в живота си, като например чичо Уинстън.
А ситуацията е следната - ние сме без приятели, без съюзници, без организация, без лидери, без финансова и всякаква друга сила, без институции и без останали мирни варианти за действие. Едно нещо не може да се отрече, всички мирни опции са изчерпани. Прекарахме стотици часове на улиците, научихме всички плочки и павета между Орлов мост и Съдебната палата, и анализирахме цялото анализиране във и извън Интернет.
Сега трябва да избираме между г-жа Фандъкова и г-жа Манолова. Сиреч, попаднали сме в един автентичен clusterfuck. Ето какво казва чичо Уинстън за такива ситуации: “Ако Хитлер нападне Ада, ще кажа няколко добри думи за Дявола в Камарата на общините”. Не само каза, а с помощта на СССР победи по-голямото и по-опасното зло.
Разбира се, след приключване на военните действия, сър Уинстън Чърчил възлага изготвянето на план за “Operation Unthinkable” - въоръжаване на остатъците от нацистката армия и изтласкване на СССР от Източна Европа. Не го послушаха, а трябваше, въпреки че не е точно морално. Важният урок е следният - когато си сам, предаден и изоставен, когато си попаднал в автентичен clusterfuck, немислимото става мислимо. Когато водят война срещу теб, правиш каквото трябва, с който може и каквото имаш под ръка.
2. Заради порядъчната жена. Г-жа Фандъкова е порядъчна жена. В известна степен ми напомня на една друга порядъчна жена - г-жа Брюнхилде Помсел, секретарката г-н Гьобелс. Последната доживява над 100 г. възраст и отбелязва в едно свое интервю, че не изпитва никакви угризения, а сем. Гьобелс са добри хора, защото са й подарили кожено палто. В нейните очи, ако каже противното, не би било порядъчно, защото означава да си неблагодарник. Това е дребният душевен мрак върху който се крепи всяко голямото зло. В България простащината е новата официална религия, а корупцията новият обществен договор. Може би г-жа Фандъкова счита, че ако се възпротиви, ще обиди добрите хора, които са й подарили цял град.
3. Заради културата. Почти всичко мога да понеса, да простя и да забравя, но унищожаването на архитектурното културното наследство на София - не. Сградите, които устояха на Royal Air Force и които са съхранени с цената на живота на българските пилоти, сградите, които устояха на Червената армия и 45 г. тоталитарен режим, тези сгради рухват една подир друга при управлението на порядъчната жена. Милиони се изсипаха за саниране на панелни блокове и нито стотинка за беззащитните неми свидетели на живота на няколко поколение. За някои от тях ние бяхме последното поколение. Питам за какво се прави целия преход и за какво е целият напън, ако накрая културното наследство ще бъде заличено. Тук още една известна мисъл на автентичният десен би ни била от полза, когато поискали да намалят военновременния бюджет за култура и образование, сър Уинстън Чичил попитал: “Тогава за какво водим тази война?” За какво го правим този преход и тези компромиси? Каквото важи за културата, важи и за образованието, здравеопазването и природата.
4. Заради спасението. Спасяват ли ви от комунистите? Спасяват ви като в онзи черен виц с момиченцето, чието семейство загинало в катастрофа, а тя отишла разплакана за помощ при тираджията. Той започнал да си сваля колана и й казал, че не й е ден. На всички, които ще бъдат спасени от комунизма тази неделя - няма да ви е ден.
5. Заради миналото. Страхът от миналото пречи на трезвата преценка, както всеки страх. Комунизмът няма да се върне по простата причина, че не работи за прасетата. Колко по-добре се живее във вечния преход от комунизъм към Европа, отколкото от във вечния преход към комунизъм и безкласово общество. Както казват умните хора, днешната разлика между комунизма и нацизма е, че комунизмът умря.
6. Заради бъдещето. Откъде да знаем, че следващият път ще има по-добра възможност и по-добър избор. Миналият път можеше да бъде избрана Татяна Дончева и това щеше да спести много беди. Сега възможността е Мая Манолова. Да не се налага следващия път (ако има такъв) да се радваме, ако Владо Кузов изкласи до балотаж, та да имаме алтернатива. След 4 г. председател на ВКС ще е Данаил Кирилов или нещо подобно, Фейсбук ще е развил нови технологии да бърка мозъците на хората със стратегиите за децата, а на всеки ъгъл в София китайците ще са инсталирали камери за наблюдение (последното в този момент се случва в Белград). Имаме ли 4 г. да си пробваме шанса наново?
7. Защото всичко е много просто. Както казва героят на Берлускони във филма “Те”: "Левите не могат да разберат какъв човек съм аз. Tе мислят, че всичко винаги е сложно. Да, но на практика всичко е елементарно. Вие имате харизмата на ручея, носещ към долината свежест и благополучие. Вие утолявате жаждата на хората. Това е всичко." Просто и елементарно е като дискусията за ресор в Европейската комисия. Този ресор носи пари, този ресор има по-малко парите, в този ресор парите вече са разпределени. Да приложим този метод към България. Ресор президент на Република България - този ресор не разпределя пари, даваме го концесия на БСП, ресор омбудсман - не разпределя пари, даваме го на концесия на БСП, ресор председател на Народното събрание - също никакви пари, Народното събрание е нотариус на правителството, предлагаме го на председателя на БСП. Така тези са ми длъжни, като порядъчната жена. После отиваме в някое село и казваме, че Тодор Живков е построил такива неща, които не могат да се боядисат. После отиваме в някой град и страдаме за дядо си убит от комунистите. Всички чуват само това, което искат, и си мислят, че на тях казват истината, а другите са лъгани, защото се налага да се крепи властта. Много е просто. Софийската община е пари и власт. Част от тези пари потичат към бандите, които ни причакват край Съдебната палата. Трябва да отнемем малко власт и много пари, за да затрудним този процес.
8. Заради конспирацията. Може би всичко е една голяма машинация, за да ни накарат да гласуваме за Мая Манолова, може би ще попаднете в техния план, ако гласувате за Фандъкова, може би искат да ви отвратят и да си останете вкъщи. Нямам никаква идея, но като цяло трудно се живее, когато те е страх от собствената ти сянка. Всички подобни пътища на мисълта са задънени улици, а в задънените улици чака тираджията от вица, за да ви спаси от комунистите.
9. Заради алтернативата. Разбирате, че на този етап на балотажа бих гласувал за Дарт Вйедър, Ян Бибиян, Том, Джери или даже неодушевени предмети, като саксия с петунии от Пътеводителя, само за да се отърва от порядъчната жена, да я изчегъртам от общината, да я отлепя от София, да изкопча града ми от хватката й.
10. Заради старите демократи. Симпатични хора, но заблудени. Вероятно така са били цял живот. Някогашното не особено геройство не им гарантира нищо. Искам да им припомня какво стана след края на войната с героя от Вердюн, маршал Петан, министър-председател на Виши, както и какво стана целия френски военноморски флот в Средиземно море, всичките достойни хора. Стана каквото трябваше.
11. Заради Иван Костов - който премахна паметниците на Съветската армия (защото не са един и не са само в София), отвори досиетата, вкара Георги Марков, Радой Ралин и Цветан Стоянов в учебниците, изгради силна опозиция и даде път на приемствеността и истинските лидери с качества, за да може сега да си говорим за бъдещето, а не за миналото.
12. Заради новите демократи. При тях винаги е хубаво, но никога не е готово, и е така от около… 18 г., т.е. long before it was cool. Накратко, пригответе се психически, че и след 2, 4 или 8 г. пак ще бъде същата ситуация. Сами сме.
13. Заради социолозите. Едно смело предположение, в неделя изборите ще се решат от по-малко от 10 000 гласа, защото тези като мен старите модели не ги ловят и всъщност разликата между двете кандидатки е далеч по-малка. Спаси София го доказа, избиратели с различни нагласи се профилират по стария начин и прогнозите са грешни. На част от хората в една и съща група просто престана да им работи условния рефлекс за синьо и червено. Всичко това просто означава, че тази неделя всеки глас има огромна тежест. Може би това са изборите в целия демократичен период, в които всеки глас ще има най-голяма тежест.
14. Заради стабилността. Който търгува свободата си срещу малко сигурност (и стабилност) не заслужава нито свобода, нито сигурност (нито стабилност). Това е за 1-ви клас по демокрация, не може да повтаряш 1-ви клас 30 г. Г-н Гари Каспаров казва за демокрацията при режима на Владимир Путин, това е все едно да играеш шах срещу някой, който постоянно бута фигурите от дъската. Тази неделя обръщам шахматната дъска, подпалвам стаята и сменям играта, защото така трябва.
15. Заради мечтите. Мечтата на моя живот не е да умра целия в бяло. Ако вашата е такава, останете вкъщи или пишете глупости по бюлетините. Като живееш в море от л@^#а обаче, това е трудна задача и идва един ден, в който въпреки всичките ти усилия се изцапваш. Вижте Ицо Хазарта, за едно нощ стана Лени Райфенщал. Когато си дълбоко в л@^#ата, пътят за извън л@^#ата неизбежно минава през л@^#ата. Тази неделя аз ще разбърквам кафявото, за да може бялото електорално братство да спи спокойно и да се гледа в огледалото. В тази ситуация обаче това не е проява на морал, а проста суета. Трябва да се прави разликата.
16. Заради личните ми егоистични интереси. Дефинирам егоистичните си интереси по следния начин - да бъде понесена отговорност за безобразията, да бъде възстановено разделението между местна и централна власт, градът да бъде управляван от човек с поне някаква амбиция за бъдещото, включително собствената си кариера, т.е. не само тотално безличие, тъпи въздишки, свити рамене, неуместни усмивки и незаслужени постове наготово. Общинският съвет ще бъде извън контрола на Мая Манолова. Така ще се възпират и ще се балансират взаимно. Тъй като ще гласувам без грам илюзии за това коя е Мая Манолова, шансът да бъде огорчен и разочарован е равен нула. В този момент просто нейните интереси и моите интереси съвпадат. В момента, в който това престане да е така, се връщам на точка 1. В тези работи няма вечни приятели, а само вечни интереси. Пак чичо Уинстън.
17. Заради морала. В ситуацията на студена гражданска война, гласуването губи характера си на морален акт. То е просто мирен инструмент за самозащита и възпиране. Не е морално да нараниш човек, но когато нараниш нападателя си, това е разбираемо. Демонстративни морални жестове пред хипнотизирани тълпи, орди кариеристи и хора с възбуден апетит към грабежа е нелепо. Гласуването е инструмент на нашите интереси, а не начин да си доказваме кои сме. Кои сме си личи по живота и постъпките ни между изборите.
18. Заради разделението. Преди шест години на студентските протести в Софийския университет, един мой скъп преподавател ми каза, че разделението, което виждахме тогава, е като цепнатина в гранитна скала. В началото не се вижда, но тръгне ли, става неудържимо.
Казаното тук важи не само за София и не само за тези избори. Това ще бъде занапред, на всички избори, а аз ще гласувам на всички тях… докато все още има свободни избори в България.

Симеон Стойчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...