Аз съм от "златното поколение" на социализма. Какво означава това?
Това
е последното поколение, получило качествено образование, но най-вече -
възпитание, непосредствено преди да се случи превратът. Т.е. това сме
децата, получили възможно най-доброто, което можеше да се получи при
социализма. Социализмът вървеше непрекъснато нагоре, и последните са
взели най-много.
На
злополучната дата "10 ноември", аз бях на 14 години. Бях минал
"чавдарче" и "пионерче", и тъкмо станах комсомолец, заедно с целия клас.
Комсомолстването ми продължи точно 1 месец, и всичко рухна.
Сега
това поколение горе-долу сме на около 40 години, и малко отгоре. Минали
са важните неща в живота - създаване на семейство, деца, събиране на
дом. Стъпили сме си на краката и най-важното - имаме вече и повече
свободно време.
Т.е.
"златното поколение" на социализма - последните млади, които е
възпитал, сега навлизат във възрастта, в която могат да са най-активни
обществено.
Това
"златно поколение" сме последният шанс на тази страна. С уменията,
които ни е дал социализмът, с морала, който имаме - пак благодарение на
него, ние сме последните, които могат да променят нещо.
И
"обществена активност" не означава единствено да се занимаваш с
политика. Тя политиката вече е някакъв вид "прокълнато занимание" и не е
ясно може ли разумен човек да се захване с нея. Може би някой ще трябва
да се жертва, може пък някой от "златното поколение", да снеме
проклятието. Но не е политиката основното.
Основното
е, че "златното поколение" е фундаментът на икономиката, и доколкото я
има - на средната класа. То е фундаментът и на обществения натиск. И то
вече работи.
Провалянето
на Истанбулската конвенция не е продукт само на усилията на БСП. То е
продукт на обществената подкрепа, която получиха тези усилия. Златното
поколение на социализма е активно, възропта и провали опита да се
изврати държавата ни от държави, които вече са извратени.
Същото
се получава и със "Стратегията за детето". Отново активни РОДИТЕЛИ са
навсякъде, за да я спрат. Но кои са тези родители? Погледнете ги? Кои
сме сега родителите?
Златното поколение.
Джендър-хомосексуалната
пропаганда, въпреки че се ползва с реки от пари от Сорос, с медийна
поддръжка и с огромен външнополитически натиск, тя е пред пълен крах.
Защо?
Защото
златното поколение, възпитано в "социалистически ценности" (които в
същността си са ценностите на консервативното християнство - можете да
погледнете в Библията), възропта.
Задавате
ли си въпроса защо на Запад левите партии са хомо- и би-, а у нас
левицата се превърна в консервативна опора срещу злото и покварата?
Защото
"социалистическото възпитание" не беше ляво. Ценностите на БКП не са
ценностите на хомосексуализма, а точно на обратното. Преди 10 ноември
единственият социализъм беше в икономиката, но в морално-етичната
система, това по същество беше крайно-десен консервативен режим.
Забраниха абортите, преследваха "обратните", насърчаваше се
"социалистическото семейство", та дори имаше крайности, от типа на
"ергенски данък" (който е остатък от исляма - също силно консервативно
учение).
Сега
същите тези хора, възпитани "социалистически", са гръбнакът на
обществото. Те вече водят до промени и до това част от вредните явления
да не се случат. Това е обществено-политически успех, дори без да
участваш пряко в политиката.
Но важният въпрос е, могат ли тези хора, можем ли ние, да обърнем тенденцията на очевидно загиване на тази страна?
Могат
ли младите, които Партията възпитаваше, за да поемат щафетата и да
градят следващите етапи на социалистическия възход, сега да спасят
обществото от капиталистическия мега-упадък?
Правилният
отговор е: "Могат"! Винаги това е правилният отговор. Исторически
общества са изплували от какви ли не мъки и падения, благодарение на
целенасочени усилия на прогресивни сили. При това, не е било нужно тези
сили да са мнозинство.
Правилният отговор е "Могат". А трудният въпрос е: "Искат ли, и ще го направят ли?".
Бунтовете
срещу определени явления на неолиберализма са признак, че желание за
борба има. Но голямата борба следва да е много по-голяма.
За
да има победа, трябва не просто да отбиваме всяка от безкрайните атаки
на прогнилия запад. Защото накрая така ще ни победят. Трябва ние да
контра-атакуваме - трябва да се борим например срещу джендъризма и
гейовете във Франция и Германия. Така както те се борят за тях тук.
Трябва да се стремим да излекуваме и техните общества, а не само да
браним нашето.
Но
има огромни проблеми и извън джендърите. Деиндустриализацията и
изнасянето на всички производства в Китай е абсолютен бич за обществото.
Т.е. трябва за погледнем на "Изток", да видим заплахата, и също да
действаме. И да ви кажа - трябва ние да го направим, защото от ЕС идва
точно обратната глупава идеология, която буквално погребва тотално
Европа. ЕС е превзет от глупаци и корумпирани чиновници, които продават
всичките ни интереси на корпорациите.
Не поставих ли твърде мащабна задача на "златното поколение"? Чак пък да спасяваме и Европа...
Но
да ви река, ако не сме ние, няма кой. На запад здравият разум е отдавна
изтрит и занулен. Те са изпуснали шанса да спрат злото и глупостта
навреме.
Разбира
се, не следва да се надценяваме. Не може 1 милион ученици на
образованието на Тодор Живков, да спасят цяла Европа. Просто казвам
каква трябва да е посоката на мислене.
Най-вероятно
няма да спасим Европа. Тя изглежда неспасяема. Но ако продължим да се
борим с рецидивите и, ние фактически се отделяме от Европа. Може
формално да сме вътре, но у нас я няма хомосексуална Европа, няма ги
джендърите, няма паради по 100 хиляди души и оглупели съзнания, които
вярват, че подкрепят нещо хубаво.
По
същия начин можем да се реиндустриализираме, въпреки че ЕС се
самоубива, да спрем китайския внос, пластмасовите домати и картофите от
Египет. Да, това е възможно - със същите мерки за съпротива вътре в ЕС,
които приложихме спрямо гейовете.
Ето
това "Златното поколение" може да свърши. Може би можем да мечтаем и за
нещо по-смело - например излизане от НАТО и ЕС, но без влизане в Руския
блок. Да мечтаем за "Свободна и независима България", която ще стане
силна (благодарение на свободата). Но дори това да не стане веднага, то
ако възстановим икономиката, демографията и морала, то е съвсем възможно
България да прескочи и този трап на историята.
1300 години вече го правим, нека се надяваме, че ще има още 1300...
В момента всичко е в ръцете на "пионерчетата" от последното поколение на Тодор Живков...
Добри Божилов
Писател, автор на "Задругата"