Adsense-top

Борисов пред ООН: 4 минути нервни движения и повторения на соц клишета

4-минутната реч на премиера Бойко Борисов по време на Срещата на върха за мира е изпъстрена с клишета, най-често от времето на „развития социализъм“ у нас.
Крадена ли е речта от аналогична преди 30 г. и защо премиерът твърди, че живее в НРБ?!
Крайно неприятно министър-председателят не спря да се движи, да мърда ненужно рамене и да пристъпва нервно от крак на крак, изнервяйки с движенията и несигурността си и слушателите си.Не трябва да се пропусне в отбелязването и нетипичния, не на място, поздрав „а ла старшинката“, с козируване към президиума, какъвто със сигурност присъстващите виждат сефте и за последно.
Форумът, посветен на 100 годишнината на рождението на Нелсън Мандела, се проведе в централата на ООН вчера.
Борисов даде високо оценка на делото на Мандела. Той декларира, че българският народ е много наясно с живота и принципите на Нелсън Мандела, и те са му много присърце. След това разясни с какво българското европредседателство е допринесло за вселенския мир.
В 240 секунди премиерът употреби внушително количество клишета, познати на по-възрастните от нас като лозунги на БКП. Някои от тях – по няколко пъти, поради очевидния лексикален недоимък на написалия речта му. Най-любимо сред изчерпаните от съдържание поради безсмислената си употреба понятие е „устойчив растеж“.
Ето ги вълшебните думички: мир, толерантност, демокрация, правата на човека, предизвикателствата да преодолеем заедно, отговорността да направим света по-добър, свобода, мир, благоденствие, защита правата на човека, социална справедливост, устойчиво развитие, посрещане на съвременните глобални предизвикателства, напредък, консенсус между държавите, глобално предизвикателство, борба с бедността и неравенство, мир, сигурност, устойчив растеж, просперитет, идеали за свобода, равноправие и справедливост бяха използвани в 240-секундното слово по няколко пъти, съчетани с различни глаголи.
Както сами виждате – тавтологията е явна и неприятна.
В апотеоза на изказването си Бойко Борисов буквално изкопира цял призив от светлото социалистическо минало: „Да удвоим усилията си за премахването на насилието, основано на пол, религия и етнос!“, както и „Младите хора са бъдещото на планетата“, „Всички да имат равен шанс“.
По-рано вчера „съдомакинът на форума против дрогата“ остана в публиката. Никой не се наема да прогнозира какви още сюрпризи ще пристигнат отвъд Океана в следващите 6 дни, освен ако премиерът не се върне без време, като от Русия.
Въпросът е какво интересно, различно и лично сподели Бойко Борисов пред ООН? И, ако той и придружаващите го – екс членове на БКП, сега са големи демократи, с какво са променили мисленето и думите си? Не е ли твърде пресилено с демокрацията на уста да се отрича социализма, след като споделят едни и същи общочовешки принципи? Дават ли си сметка правещите го, че се опитват да отрекат собственото си минало? Някому харесва ли това лицемерие?
Без претенции за експертно ниво, участието на Бойко Борисов във форум на ООН, видимо не е предшествано от съответната подготовка. Той и екипът му вероятно са разчитали на вродената му харизма, интелект и обаяние, което беше факт преди повече от 10 г. само в България.
И последно: Бойче, БЛИЗО 30 Г. НЯМА НРБ, не знаем ти къде живееш…

RNS

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...