Adsense-top

Люси Иларионов като потърпевш: Брифингът в МВР беше само хвалби, театро и пародия

Брифингът в МВР беше хвалби и пародия. 
Това каза пред Фрог нюз режисьорът Люси Иларионов, който три месеца чака полицията да разследва криминалния инцидент по пътя край Велико Търново, при който млад мъж стреля по него, докато пътува с приятелката си Ани. 
Появата му в сградата на МВР тази седмица обърка плановете на ръководството да се похвали безпроблемно за успехите си. 
Ето какво разказа възмутеният режисьор:
Г-н Иларионов, тази седмица изненадващо се появихте на брифинг на МВР и объркахте сметките на полицейските началници. 
Какво искахте да ги попитате?
В МВР отидох с една единствена цел-да попитам вътрешния министър Валентин Радев докаде е стигнало разследването по моя случай. 
Преди около три месеца, докато пътувах от Варна за София, близо до  Велико Търново един младеж извади газов пистолет и стреля по мен и приятелката ми Ани. 
След това ни замеря с няколко бутилки минерална вода, а после  избяга.
Случаят не изглежда сложен.
И аз така си мислех. 
Дадохме видиозапис, който Ани успя да направи. 
Младият мъж Атанас Мандичев, който е на 27 г., си призна, че е хвърлял бутилките. 
С Ани сме дали показания два пъти за  по 4-5 часа.  И нищо.  
Разследващ полицай Вичева ми звъня няколко пъти от скрити номера. 
Реално нямам връзка с нея. 
Преди месец ни извика пак да разкажем за случилото се и забележете- за трети път. 
Щом разбрах, че в полицията във Велико Търново ме разкарват за едно и също нещо три пъти, реших, че  се гаврят с мен. 
Излязох си. Не вярвах, че в МВР се работи по този начин. 
Затова  преди месец поисках оставката на Валентин Радев.  
Призивът ми беше отразено в много медии.  
Публично известен съм, а на брифинга ме попита кой съм.  
Представете си как биха се отнесли към обикновените хора и проблемите им. Ето това ме възмути много. Смятах, че с всичко, което направихме аз и Ани, разследващите ще разкрият бързо този случай и виновникът ще си понесе заслуженото.  Сега ми казаха, че чакат експертизи. Какви са тези експертизи за три месеца, не ми е ясно. Особено като знам, че казах на полицаите да вземат хвърлените бутилки за отпечатъци, но те не пожелаха.  Аз съм потърпевш, но никой не ми дава отговор.
Не искахте ли да се свържете с Валентин Радев  и да поговорите?
Правих опити, но ме прехвърлиха на заместника му Стефан Балабанов. Видяхме се, каза ми: „Аз теб много те харесвам. Каквото има ще се чуваме. Звънкай ми, когато имаш въпроси”. Това беше.
И чувахте ли се?
Не,  но  му звънях три пъти. Единият път ми затвори, другите два изобщо не вдигна. Това ме накара да отида на срещата с журналистите и да си задам въпросите.
Какво се случи там?
Гредах на брифинга  като режисьор. Влиза ръководството и  започва-европредседателството-хвалби. Втора точка-всичко при нас върви много добре. Трета точка-също сме много добре. Така половин час слушам всичко у нас колко е добре, колко сме доволни и колко се хвалим. Гледам и журналистите-един си гледа телефона, друг се прозява.  Викам си, гледай-правим някакво брифингче, задават се някакви въпроси, от които излиза, че сме много добре. Ей така, да мине. Каквото питат журналистите, отговорите са едни и същи-разследваме, работим. Та тези журанилисти би трябвало да ги разкъсат.  Но всичко беше едно театро и пародия. Слушам от МВР се отчитат, че миналата година по еди каква си престъпност имали 80 случая, а тази година спаднали на  40. Е, не издържах.  И аз им викам, че по тази логика догодина ще са 20, а по-догодина няма да има никаква престъпност. Вече съм напълно наясно защо полицията отчита по-малко престъпления.
Защо?
Защото хората не искат да сигнализират, че са станали обект на престъпление. Затова и попитах началниците на МВР: „Не мислите ли, че хората просто не ви вярват вече?
Шефовете на МВР обаче ви обещаха да се видят с вас след като приключи брифинга. Имаше ли среща?
Валентин Радев обеща, че ще се видим, но прати Балабанов.
И как мина?
Как....мажем филии. Вика ми: „Знаеш, рабатим, разследва се”. Пак ми каза колко ме харесва и предложи да се видим на по ракия. Прикани ме да му се обаждам. Тогава му казах, че три пъти съм му звънял, но той ми е затварял. Думите на Балабанов бяха: „Ееее, хайде”. Попита ме на калко съм години. Казах на 45.
За какво му е да знае?
Каза ми: Ти си по-възрастен, иначе бихме те взели в нашите редици. Доста си напорист.
Сега  би ли се обърнал за помощ към полицията?
Трябва да е за нещо много, ама много сериозно-като убийство да речем. Иначе не виждам смисъл.

Интервю на Катя Илиева
Източник: Фрог нюз

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...