Adsense-top

Църквата отбелязва големия християнски празник - Успение Богородично!

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. 
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. 
Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Българската православна църква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август, а поместните (автокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар, – на 28 август.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.
Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. 
Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. 
Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания  и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. 
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. 
Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Старо поверие съветва в този ден всички млади жени да не се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни. 
Има и поверие, че на този ден молбите отправени към Божията майка, са чути и бездетните жени могат да заченат.
На Богородица младите бездетни булки носят дарове за светицата в църквата - цветя, кърпи и дрехи - като ги поставят под нейната икона.
Друго поверие гласи, че още на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче.
Много хора в нощта срещу празника преспиват на свято място, където се молят за здраве и благополучие, пожелават си нещо хубаво, надявайки се с помощта на благословията на Богородица то да се сбъдне.

Именици: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...