Adsense-top

'Обречена' ли е България? Един отрицателен отговор (част II)

В първата част на този текст дадох отрицателен отговор на поставения в заглавието въпрос. 
Стигнах до извода, че за подобряване цялостното състояние на страната, а чрез него - и живота на отделните граждани, са нужни реформи. 
Те следва да са обвързани в цялостна и мащабна програма. 
Първата стъпка по нейната реализация е правилното разпознаване и формулиране на най-важните социални проблеми. 
При степенуването по значимост на най-острите проблеми пред нашите общество и държава се откроява един – липсата на достатъчно количество и особено като качество хора. 
Засилващият се дефицит на дееспособни хора у нас е основна причина за кризисното състояние на страната. 
В това отношение ситуацията е твърде тревожна: българите ставаме все по-малко, все по-стари, все по-болни, все по-слабо образовани и зле възпитани, а следователно и все по-обезверени в бъдещето – своето и на родината.
Оттук и желанието на най-амбициозните и инициативните да я напуснат и подирят по-добри места за живеене и работа. 
За да се спрат заминаващите, върнат напусналите и окуражат оставащите, е нужна съществена промяна в качеството на живота у нас.
Задействането на дългосрочен процес за цялостно реформиране на страната не може да стане без мобилизиране на критична маса от граждани. 
Те трябва да бъдат въвлечени в него от самото начало, още в етапа на вземане на решение за посоката му. 
Начинът, по който това може да стане, е добре известен – използване инструмента на пряката демокрация. 
По-конкретно предлагам да се проведе серия от референдуми, в които гражданите да се произнесат по способите за решаване на най-наболелите проблеми на основните социални сфери. 
Първите допитвания могат да съпътстват редовните национални избори – за представители в Европейския парламент и в местната власт, които са предвидени за следващата година.
Провеждането на поредица от референдуми има няколко цели:
1) консолидиране на българското общество или поне на мнозинство от граждани, споделящи общи ценности и преследващи едни и същи стратегически цели;
2) изработване на нов обществен договор чрез постепенно изясняване на неговите конкретни елементи в отделните социални сфери;
3) „връщане в политиката” на хора, които не я приемат в настоящия ѝ вид, но които са готови по принцип да се включат в нея, ако тя придобие нов облик;
4) развитие на демокрацията в страната чрез допълване практиката на представителната демокрация с такава и в областта на пряката;
5) участие на гражданите в определяне съдържанието на държавната политика, за разлика от последния референдум, който се отнасяше до технологията, по която тя се прави. Тези допитвания могат да дадат импулс за промяна на страната, като ангажират с нея широки социални слоеве. Ще спомогнат за „отпушване” на отдавна затлачени области на живота, като подтикнат управляващите към действие и ги накарат да спрат отлагането на отдавна належащи мерки.
Провеждането на няколко последователни допитвания би следвало да е добре промислено и подготвено начинание. Един от първостепенните проблеми, който следва да бъде решен, е убедителното представяне на питанията, към отговор на които се приканват гражданите. Нужно е те да бъдат убедени в значимостта на задаваните им въпроси. Особено наложително е въпросите да бъдат формулирани ясно, така че смисълът им да е разбираем от всички български граждани. Това означава, че питанията трябва да се сведат до конкретни дилеми, възникващи в живота на всеки българин и пряко касаещи собственото му съществуване. От друга страна, следва да се спази важното за такъв род допитвания изискване гражданите да са в състояние да се произнесат по зададените им въпроси, водени единствено от своя здрав разум и разбирането им на обществения интерес, а от тях не следва да се очаква специална компетентност. Тези допитвания трябва да определят най-общо насоката на промяната, без да фиксират конкретния начин за нейното осъществяване. В хода на дебата, предшестващ допитването, експертите в съответната област ще ги улеснят в техния избор, като изложат аргументите „за” и „против” предлаганите отговори.
При първоначалния подбор на теми за допитванията ориентир могат да бъдат изследванията на общественото мнение. От тях разбираме, че от първостепенна важност за съвременните българи е състоянието на родното здравеопазване. Тук е и най-голямото недоволство, а следователно и най-належащата промяна. Очевидно тази сфера е твърде сложна и с множество специфични проблеми, за решаването на които българските граждани не са в състояние да дадат професионално издържано становище. Те обаче чувстват на гърба си крайния резултат от лошо функциониращото здравеопазване – ниското качество на предлаганата услуга. Следователно питането към тях трябва да атакува първопричината за него. Добре известно е, че високо качество се постига чрез реална конкуренция. Такава, която води до отпадане на посредствените и насърчаване на дееспособните медици и институции. Тук гражданите могат да се произнесат дали биха подкрепили действия по премахване монопола на НЗОК, която днес е длъжна да сключва договори с всички налични лечебни заведения. Нещо, което съвсем няма да е задължително за няколкото здравни фонда, изборът на които би бил оставен на самите граждани. Въпросът към тях тук може да бъде: Подкрепяте ли създаването на няколко здравни фонда, от които да можете да избирате своя?
Сред приоритетните сегменти на социалната сфера със сигурност попада административната. Всеки български гражданин по един или друг повод влиза в досег с държавната администрация и често е принуден да прибягва до нейните услуги. Въпреки многогодишната симулация на реформи в тази област продуктът, който нашата администрация дава, е като цяло незадоволителен. Тази посредствена работа е резултат най-общо от липса на подходяща квалификация, лични способности и мотивация за работа. Попадането и кариерното развитие в администрацията – централна или местна, обаче не се влияе от компетентността и усърдието на чиновниците. Тук господстват шуробаджанащината и партизанщината. Следователно за да се промени из основи обликът на нашата администрация, трябва да се промени принципът за подбор на нейните представители, както и този за продължаване на работата в нея. Макар да е официално узаконено конкурсното начало, то масово се заобикаля чрез множество „хватки”. За да се гарантира постоянство в ангажимента на служителите за качествено изпълнение на служебните им задължения, е важно с тях да се сключват срочни трудови договори. След изтичането им е необходимо чрез атестация или нов конкурс да се препотвърди или не назначението на всеки, вече заемащ дадената длъжност. Въпросът към гражданите тук е следният: Смятате ли, че всички длъжности, финансирани с публични средства, следва да се заемат след конкурс и за определен срок?
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще прекрати трудовата си дейност, проблемите на пенсионно осигуряване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера мнозинството граждани дават своя принос за поддържането на тази важна сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в незавидно състояние – половината от нейните разходи се покриват от държавния бюджет, т.е. пак от данъците на същите тези граждани. Иначе казано, голяма част от работещите днес в страната плащат два пъти, а резултатът е твърде скромен – мизерни пенсии за днешните възрастни хора и неясно какви за бъдещите им получатели. За да се промени това положение, е нужно да се увеличат приходите на НОИ и на допълващите го пенсионни фондове. Това може да стане най-вече чрез разширяване кръга от внасящи осигуровки за пенсия. На практика това означава, че към вече плащащите своите вноски работещи българи да се добавят и тези, които досега не са го правили. Става дума за народни представители, министри, държавни служители, военни, полицаи, прокурори, съдии и др., които сега се осигуряват от държавата, т.е. от останалите данъкоплатци. Тук питането към гражданите е: Искате ли всички служители, издържани с публични средства, да плащат сами осигуровките си за пенсия?
Така посочените питания ми се струват подходящи за включване в първия от поредицата референдуми. С тях обаче не бива да се спира, тъй като гражданите следва да се произнесат и по способите за отпушване на реформите в редица други сектори на държавната политика: правосъдие, вътрешен ред и сигурност, образование, местно самоуправление, екология и пр. Формулирането на конкретни въпроси, подпомагащи решаването на специфичните им проблеми, предстои.
Във връзка с евентуалното провеждане на предложените допитвания възниква въпросът кой ще ги организира. Смятам, че предварително не трябва да се отхвърля нито една от предвидените в закона възможности. Не виждам проблем в това ако някой от съществуващите политически субекти се ангажира с тази дейност. Тук се открива поле за изява и трупане на влияние сред избирателите на новосъздадени политически и граждански образувания. Макар и най-труден за осъществяване, но предпочитан от мен вариант е този, при който организацията на допитванията се поеме от инициативни комитети, включващи хора с различни ценностни нагласи и политически пристрастия. Става дума за надпартийна инициатива, което би облагодетелствало цялото общество, а не отделни групи в него. Надявам се, че сред съвременните българи ще се намерят достатъчно ентусиасти, които са готови да пожертват време и усилия за осъществяване на едно начинание с национална значимост.
Добрин Тодоров е университетски преподавател по философия. Автор е на 7 самостоятелни и 2 колективни монографии, едно учебно помагало, на публицистичните книги „Между другото” (2005), „Попътно” (2009), „Напомняне” (2011) и „Езикови” тревоги” (2015), както и на десетки статии с теоретичен и публицистичен характер.

Източник: Offnews.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...