Adsense-top

Диагноза Юнкер – убиецът на Европа

“Жан-Клод, Вие сте брутален убиец!”. 
Това казал американският президент Доналд Тръмп на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер според собственото му изненадващо признание. 
Тежки думи, които дори и шегата не може да омаловажи. 
Защо му е трябвало на Юнкер да казва публично това обвинение на Тръмп към него – той си знае. 
Може би. А може би вече не му пука. 
Мокър от дъжд не се бои, като се има предвид и високият интерес на прокуратурата в родния му Люксембург към неговата персона.
А всичко започва съвсем добре и продължава отлично дълго време.
Според своите апологети, Жан – Клод Юнкер е един от най-опитните ръководители в Европа. 
Роден през 1954 година, той още на 20-годишна възраст влиза в политиката като член на християн-социалната народна партия в Люксембург. 
Същата година е приет специалност право в университета в Страсбург.
Младежът явно е талантлив, защото на 28 години е назначен за заместник-министър на социалната политика, на 30 години е вече министър на социалната политика, а на 35 години покорява поста министър на финансите.
На 41-годишна възраст Юнкер става министър-председател на Люксембург – пост, който заема близо 20 години – от 1995 г. до 2013г. В същия период – от 2005 г. до 2013 г. – той съвместява тази длъжност с поста председател на Евро групата – неформален съвет на Министрите на финансите от Еврозоната.
Пак според своите рекламни агенти, Юнкер изиграва ключова роля в безопасното излизане на Европа от финансовата криза, започнала през 2008 година с фалита на „Лемън брадърс“. 
Апологетите му не казват каква е неговата роля за безопасното влизане на Европа в тази криза, както и за фалита на банкови гиганти като Фортис и Дексиа в Белгия, ландес-банки в Германия и други.
Историята мълчи и каква е ролята на Юнкер в провала на Гърция през 2009 година, когато той е председател на Евро групата, а южната ни съседка е принудена да признае колосални лъжи в своята национална статистика и специално – данните за бюджетния дефицит. 
Истината обаче е, че публичните финанси на Гърция са в катастрофално състояние и оттук започва цялата добре позната ни сага от 2010 година досега.
Знаменателно е, че инфарктните преговори с Гърция за оказване на финансова помощ и условията за това ги води канцлерът на Германия Ангела Меркел. 
Нито тогавашният председател на ЕК Барозу, нито тогавашният председател на Еврогрупата Юнкер се включват реално в тези преговори.
Юнкер се появява на хоризонта през 2014 година, когато след изборите за европейски парламент заменя Барозу начело на Европейската комисия. Това би трябвало да е венец на неговата вече 40-годишна /към 2014 г./ политическа кариера.
Но бъдещето не се оказва толкова розово.
През 2016 година става ясно, че докато е бил премиер на Люксембург, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е блокирал в продължение на години усилията на Европейския съюз да се бори с избягването на данъци. С други думи, с дейността си Юнкер пряко е ощетявал бюджета на страните-членки на Европейския съюз. Това съобщава британският вестник „Гардиън“ през януари 2017 г., позовавайки се на германски дипломатически документи.
В случая пряко става въпрос за дейността на Люксембург в групата “Кодекс за поведение”, създадена от икономическите и финансови министри на Евросъюза през 1998 г.
Целта на тази група е да следи за борбата със злоупотребите и дейността на мощните мултинационални корпорации в ЕС.
В България това изобщо не се превръща в тема на доминираната по това време от медийния джендър-мейнстрийм медийна среда. Пълно затъмнение върху тази скандална тема.
Разпространените от в. “Гардиън”, Международния консорциум на разследващите журналисти и германското радио NDR документи са “много смущаващи” за Юнкер, който е премиер и финансов министър на малката държава между 1995 г. и 2013 г.
Благодарение на изискването решенията на групата да бъдат единодушни, т.е. дори и само една страна може да блокира всяко едно решение, Люксембург е успявал да блокира широко подкрепяни данъчни реформи, насочени срещу прикриването на данъци на големите мултинационални корпорации. Това често се е случвало с подкрепата само на Холандия.
Сред предложенията, на които Люксембург, тоест Юнкер, е бил в опозиция са:
– да се разследват стратегиите за избягване на данъци през граница;
– да се подобри споделянето на информация между държавите-членки за данъчните споразумения, предложени на международните компании.
Анонимен източник на групата “Кодекс за поведение” потвърждава пред „Гардиън“, че Люксембург редовно и успешно е пречил на борбата срещу избягването на данъци.
Това е и причината да бъде блокирана работата на самата група, защото тя е имала нужда от единодушни решения – формула, защитавана горещо от Люксембург, тоест от Юнкер. Въпросът е дали по този начин Люксембург, тоест Юнкер е осигурявал „чадър“ на мощните мултинационални корпорации да избягват данъчно облагане. Като така си осигуряват огромни приходи – законно и неморално, напълно за сметка на публичните финанси на страните-членки на ЕС и на гражданите на ЕС.
Данъчни експерти твърдят пред “Гардиън”, че Люксембург започва да променя някои от агресивните си данъчни политики, откакто започва управлението на новия премиер Ксавие Бетел, наследил на този пост Жан-Клод Юнкер.
Това не пречи страната да е все още сред петнадесетте държави в света, предлагащи най-добри условия за избягване на данъци, показва доклад на неправителствената организация “Оксфам” (Oxfam).
Така или иначе, дни след започването на работа на Еврокомисията начело с Юнкер през 2014 г., Международният консорциум на разследващите журналисти публикува скандални документи. Те разкриват как властите в Люксембург са позволили на стотици големи компании да изнесат огромни облагаеми суми в чужбина на места, където данъците са много ниски или нулеви. По този начин на бюджета на страната са нанесени неизмерими щети, които трудно могат да бъдат изчислени. Тези операции практически са специални данъчни споразумения, които са на ръба на закона и които дават нечестно предимство на корпорациите пред останалите пазарни участници.
Вероятно заради всичките тези заслуги на Жан-Клод Юнкер пред неговите истински работодатели – които не са гражданите на ЕС, а са мощните мултинационални корпорации – доскорошният премиер на Люксембург и председател на Евро групата е назначен за председател на Еврокомисията.
Мощното лоби на корпорациите има със сигурност и още едно подставено лице – доверената на Сорос Кристалина Георгиева от Световната банка, която заема за известно време поста еврокомисар по бюджета на ЕС.
Впрочем, Юнкер е близък приятел и със Сорос, който триумфално и публично го посещава в офиса му в Брюксел. По време на това посещение на Сорос, журналисти протестират, че не им е била дадена никаква възможност да зададат въпроси на високопоставения гост на Юнкер. Отговорът е, че Сорос е приятел на Юнкер от повече от 20 години. Не става ясно защо тогава международният борсов спекулант не е посетил приятеля си в дома му в Люксембург, ако това посещение има частен характер.
Междувременно през 2017 г. съдия в Люксембург подновява разследване срещу Юнкер в качеството му на премиер за фалшифициране на информация и използване на незаконни специални разузнавателни средства.
Обвинението на люксембургския прокурор срещу Юнкер е, че е отговорен за подправяне на документите, предназначени за парламентарно разследване.
Юнкер е разследван и за невярно свидетелство под клетва. Досега вече повече от година високопоставеният политик отказва да е яви и да даде обяснения, защото задълженията му не са позволявали. Тази привилегия, разбира се, е достъпна единствено за него – всеки друг обикновен европейски гражданин ще бъде силово принуден да се яви пред разследващите органи.
Говорителят на Еврокомисията Маргаритис Схинас заяви, че Юнкер всъщност не избягва правосъдието, а засега няма свободна дата в програмата си. /Същият Схинас, който вчера изрече бруталната лъжа за “острите пристъпи от ишиас”/. Така че ще се яви да свидетелства, когато намери свободно време.
Остава надеждата, че на идващите през май 2019 година избори за европарламент Юнкер най-накрая ще получи много свободно време и ще се яви да дава обяснения по тези обвинения, а защо не и по други.
Така, както един друг смятащ се за недосегаем високопоставен политик в Гърция, бившият гръцки министър на отбраната Акис Цохадзопулос бе обвинен и осъден на 20 години затвор през 2013 г. за получаване на подкупи в особено големи размери и пране на пари.
73-годишният Цохадзопулос, който е заемал поста в периода 1996-2001 г., бе признат за виновен заедно с още 16 от общо 18-те обвиняеми по процеса, който продължи пет месеца. Обвиненията срещу него са изпрани 6 млн. евро, получени като подкупи. По думите на прокурора, “благодарността” се изливала по различни начини върху Цохадзопулос: пари в брой в чанти и куфари; чекове; банкови сметки; сделки. Съпругата и дъщерята на бившия министър бях осъдени на 12 години затвор.
През 2017 година Цохадзопулос е осъден по второ обвинение на още 19 години затвор, тъй като обвинението доказва милиони евро, получени като подкупи. Присъдата включва конфискация на 1 милион евро, голяма част от имуществото, както и присъди от по 8 години за съпругата му и дъщеря му.
И в заключение, връщайки темата върху Жан-Клод Юнкер.
Да се превърнеш в посмешище на целия свят с публичната си зависимост от алкохола, и то в качеството си на премиер на Европейския съюз – какъвто е председателят на ЕК.
Да сложиш начело на ЕК-администрацията от 30 хиляди души едно „чудовище“ – както е известен Мартин Зелмайер, назначен от Юнкер за генерален секретар на ЕК – което е тема на отделен анализ. Другото прозвище на Зелмайер е „Распутин на Брюксел“. И всичко това с цел да си осигуриш привилегии и „чадър“ след пенсионирането си догодина. /Това е тема за отделен анализ, има много за казване/.
Да се подиграваш с правосъдието и с търпението на гражданите на ЕС.
Да се изгавриш с паметта на милиони жертви на комунизма в Източна Европа, като отидеш пред паметника на Карл Маркс, архитекта на световна касапница, за да поднесеш почит като най-високопоставения човек в ЕС.
Всичко това говори за диагноза. Тази диагноза не е ишиас.
Тази диагноза е Жан-Клод Юнкер.
Самият Юнкер е диагноза.
Това е убийство на мечтата за Европа на достойнството, на солидарността, на споделените права и отговорности.
Европа на единния стандарт, а не на двойните и тройните критерии.
Затова и тази статия се казва така: Диагноза Юнкер – убиец на Европа.
Всъщност, Тръмп е прав: „Жан-Клод, вие сте брутален убиец“. Защото Вие поругахте и убихте мечтата за обединена Европа.

Автор: Александър Урумов
Източник: ГЛАСОВЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...