Боко бяга от парламента, защото не може да каже нищо по конкретните управленски издънки... Друго са си мисирките и 2 часа общи приказки...

"Заветът"  от Добри Божилов
Няма да дочакаме Бойко Борисов да отиде в Народното събрание, за да се обяснява на депутатите.
Не защото се е превърнал в пълновластен диктатор, който не се отчита никому – той е още далеч от такава власт.
А по друга, съвсем банална причина – да спори, да дискутира и да убеждава (както трябва да прави в парламента) е нещо, което изобщо не му се удава. И затова всячески избягва тази сграда.
Това поведение на герберския вожд си личи от години, но покрай извънредното положение лъсна съвсем. Вижте какво направи с парламентарното изслушване, на което трябваше да доложи напредъка на правителството в разрешаването на кризата.
Измъкна се! Беше му ясно, че опозицията в лицето на БСП замисля да го върти на шиш за каквото й хрумне. И накара партийните си ятаци да саботират заседанието и така да го спасят.
Дори нямаше смелостта да го направи еднолично, както би го сторил един уважаващ себе си автократ.
А нежеланието на Борисов да обсъжда кризата с депутатите е лесно обяснимо. Положението е тежко и сложно, а премиерът не се справя добре със сложните неща. Дай му да говори на едро – колко милиони е дал тук и там, колко му се възхищават по света и у нас. Затова обича толкова публично излъчваните
обиколки с джипа, на които го съпровожда само обожаващият го антураж
Обича и предългите правителствени брифинги, които оставят журналистите толкова объркани от несвързаната му реч, че много често дори не са сигурни какво им е казал, камо ли да пробват да го притиснат за нещо.
Опрем ли обаче до конкретните проблеми, че дори и до конкретните правителствени политики – тогава вече му става трудно. А каквото и мнение да имаме за социалистите, те са достатъчно обиграни и наясно с фактите, за да го притиснат до стената. Затова Борисов се боеше да отиде в парламента – защото беше наясно, че налитащите му опозиционни депутати ще направят така, че да изглежда неадекватен.
Всичко това не се отнася само до кризата. Босът на ГЕРБ винаги е бил наясно със своите слабости в публичното говорене. Затова се изявява само пред публика, която няма да го постави в неудобно положение. Това е причината, поради която в началото на 2017 г. управляващите премахнаха т.нар. блицконтрол в пленарната зала, на който членовете на кабинета отговаряха на общи въпроси по правителствените политики. Тази практика остана да важи само за парламентарните комисии, където ходят министрите, но не и за Борисов. Така за пореден път премиерът стесни възможностите, които Народното събрание имаше да го надзирава. А сега, когато хората му наложиха по време на извънредното положение да остане само писменият парламентарен контрол, тегобите му се облекчиха съвсем.
А между другото,
някой помни ли шефът на ГЕРБ да е участвал в предизборен дебат?
Ей така, да се яви някъде, заедно с другите партийни водачи, и да поспорят накъде да върви България? Няма го Борисов. И причината е ясна – в дългите полемики за политики, програми и идеологии той просто не може да се справи.
Той може да блести само при определени обстоятелства – когато публиката му е проверена, когато няма кой да задава неудобни въпроси и когато говори само той. Очевидно е, че в една работеща многопартийна, парламентарна демокрация това е невъзможно. Борисов обаче може да е спокоен – българската демокрация е толкова разнебитена, че няма кой да го възпре да изпълнява единствената роля, която му се удава.

Автор: Людмил Илиев
Източник: СЕГА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...