За броени дни в навечерието на Коледа през 1944 г. на територията на днешна Македония са избити хиляди без съд и присъда.
Тази трагедия, известна като “Кървавата Коледа”, 75 г. е най-голямото бяло петно в съвременната история на Македония.
Масовото избиване на хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти е сред най-пазените тайни.
Днес няма нито една книга, нито едно журналистическо разследване, няма нито един кръст за избитите, където близките да запалят свещ в тяхна памет!
По заповед на югославския диктатор Йосип Броз Тито хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности. Така е в Скопие, Куманово, Щип, Велес, Охрид, Гостивар, Битоля, Владимирово, Берово и Прилеп. “Кървавата Коледа” не подминава и по-малките населени места, включително и селата, където на първо място са избивани кметовете, учителите и свещениците. Част от поповете са влачени за брадите по площадите.
Операцията по избиването им се ръководи от комунистическия лидер по онова време в Скопие Лазар Колишевски. Той стриктно изпълнява нарежданията на Светозар Вукманович – Темпо, личният пратеник на диктатора Тито. Тук е мястото да припомним, че бащата на Колишев/ски/ е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III /1918-1943 г./, в което определя себе си като българин. В избиването участват бивши сръбски четници, полицаи от времето на Кралска Югославия. Титовият режим връща обратно в Македония част от най-зловещите сръбски колонизатори за изпълнението на погрома.
В този период в Охридско и Преспанско са убити общо около 23 000 българи. Стотици хиляди са арестувани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. На площада в Скопие публично са линчувани над 100 души. Близо 900 души умират от мъчения в скопското Кале, където са разстреляни 70 офицери.
Днес в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина знаят за стотици хиляди избити от същия комунистически режим , както и за разкритите масови гробове. Но в Македония, където режимът на Груевски внушаваше нова идентичност и древно наследство с вдигането на паметници дори за Аминта III и Клеопатра, умишлено премълча и осъди на забрава жертвите на организацията /ВМРО/, чието име открадна неговата партия ВМРО – ДПМНЕ/.
И до днес близките не знаят съдбата на бащите си, братята си или братовчедите си.
“Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се”, разказва пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула. “Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб”.
Това е и единственият масов гроб от “Кървавата Коледа”, който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата “Св. Спас”. “Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от “кървавата Коледа”, разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.
За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма “никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България. Те не са македонци, те са македонисти, които работят в услуга на Белград. Сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е тежък сърбоман и няма никаква връзка с идеалите и ценностите на ВМРО. Той е обикновен изпълнител на големия престъпник и сърбоман Никола Груевски, който избяга в Унгария”, казва Каров.
За Андреев и Каров истината е една и тя трябва да се знае от всички в Македония, за да може младата република да бъде истински независима и свободна.