Дрезден.
Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сигурност да се приютят временно в открития град.
Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни.
А най-важното е, че Дрезден се е славил като град на изкуството и дори го наричали „Флоренцията на Елба“. Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана.
Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военновъздушни обекти.
През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца.
Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичаните и американците извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитно цивилно население.
В тези нападения вземат участие 9000–10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над цивилното население в различни градове на Европа. Няколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200 бомбардировача-крепости. Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същия ден преди обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и изтребители доизтребват всичко, което още не е унищожено. Докато бомбардировачите унищожават покрайнините на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата.
Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглашения, които покровителстват цивилното население: в Хага — 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни.
През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заводи достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната.
За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегнати. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замаскирана сила, която се движи от скрита ръка.
Петър Евтимов, Фейсбук