През последния ден не мога да спра да мисля за този куриоз.
Плочките на ул. "Граф Игнатиев" се надигнали. Защото проектантите забравили за топлинното разширение.
Хем се смея, хем не съм изненадан.
Не
съм изненадан, защото това е логичният симптом от пренебрежителното
отношение на съвременните властимащи към образованието и науката. Може
ли да очакваме нещо друго, ако политиците си служат с изрази като : "вие
сте прости и аз съм прост", "студентите да станат овчари", "учените са
феодални старци"?
Но и тези изказвания са симптом, а не първопричина.
Първопричината е, че образованието вече не се възприемат като ценност.
Защото
аз помня времена, когато бабите ни, дори и да са били неграмотни, са ни
казвали "учете, баба, учете, за да станете хора".
Днес
ще чуете сред много семейства, че не е нужно да учиш, за да успееш.
"Какъв е смисълът", питат се днешните деца, "като мама има висше и
получава по-малко от татко със средно образование?". Когато ценностите
се разпадат, когато единственият смисъл на живота ти е да печелиш, това е
логичното заключение. Ако не са те възпитавали, че знанието само по
себе си е ценност, не можеш да мислиш по друг начин.
И
без знание можеш да успееш в кариерата и да станеш един от онези,
които, въпреки че са уважавани в обществото, смятат, че Земята е плоска.
Но
и това е бял кахър. Става сериозно, когато тези хора се превърнат в
мнозинство и държавата започне да се крепи на раменете им.
Защото прогресът на държавата, скъпи читатели, не е само да мацаш асфалт и да редиш плочки.
Сами виждате.
Светослав Александров
Издател на сайта Cosmos.1.bg