Adsense-top

Кеворк Кеворкян: Преиграване с Фердинанд

Царе сме на преиграването. 
Поне 100 пъти показаха по телевизиите "Фердинанд" да казва „Да живее българският народ“. 
И царският влак видяхме – а една жена почти се разплака, понеже успяла да седне на диванчето, на което истинският Фердинанд съчинил Манифеста за Независимостта. 
Когато Симеон внезапно изгря, най-малко една дузина жени ми писаха, че са шили детското му юрганче. 
Представете си само, каква навалица след време ще разказва, как са отърквали телесата си в диванчето на дядо му – пряко поемайки духа на Манифеста. 
Фердинанд – този от тържествата – излезе голям родолюбец, българофил стотна степен – как да не му върнеш горите. 
Сега пак трябва да заточат в някой книжовен затвор книгата на Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд /“Спомени за княжеското време“/. 
Тържествата са си тържества, обаче и Истината има право на глътка въздух. 
След още няколко години ще излезе, че Фердинанд еднолично е извоювал Независимостта. 
Няма да има кой да се занимава с подробностите – например, че тя е резултат на сложен пазарлък. 
В него има и нещо, което също трябва да бъде заточено в отделен затвор за неудобните факти – и то е, че Русия се отказва от претенциите си към Турция, която побеждава във войната през 1878-79 година. 
В замяна на това, Турция пък се отказва от всякакви претенции към България. 
Ето ти тема за днешните русофоби. 
Не се научихме да почитаме Миналото по един справедлив, благороден – и красив начин. 
Въстановките все повече ще помътняват Миналото – неговия глас, а дори и разума му. 
Те са по-удобни, суровата Истина не ни е нужна. 
Тъй и не се научихме да честваме и празниците си – с тихо, а не показно преклонение. 
Ако някое топче не кихне, все едно, че го е нямало Априлското въстание. 
Някакви бутафорни Ботевци скоро напълно ще заменят истинския, Фердинанд се бута, където не му е работата, а кулминацията на кича са „тържествените“ зари, на които се кипрят разни цецки. 
Така развратиха всичко, че изглежда немислимо едно скърбящо множество – мълчаливо и достолепно, например, пред Костницата в Батак, която също без малко еничарите на Сорос щяха да пратят в забвение. 
Колкото повече се изпразват душите, особено на младите, от едно искрено преклонение, толкова повече джепане се използва, китайско производство при това, гърмежите и светлинните ефекти трябва да заменят достойната Почит. 
Тя намалява – в замяна на което се увеличава нелепият реквизит – облекла, муниции, целият арсенал от фалш. 
Утре ще накарат и Апостола да проговори на бесилото, а пък Фердинанд може да изреди и няколко съвета, как да се държим като новите европейци. 
Прочетете книгата на Добри Ганчев. 
Поне това направете, за да научите, какво представлява онзи, който е виновник за Първата Катастрофа/Кланица - и я уреди, за „Да живее българският народ“. 
Да оставим Фердинанд да се спасява в Котбус - след Катастрофата, която е причинил заради мегаломанията си. 
А ние да се вгледаме в други епизоди от всеобщото преиграване. 
Тия дни ни надуха главите с първенствата на волейболистите и гимнастичките. 
Момичетата се представиха повече от добре - особено, ако повярваме на внушенията, че сме проходили в този спорт едва през 1990 година. 
Организаторите на състезанията се постараха да направят на дрипа Родолюбието. 
Уредиха нечувана реклама на волейболистите – панаирът наистина си го биваше: президентът и премиерът отидоха при героите в аванс, надъхаха ги уста в уста, снимаха се с тях, срещаха се с шефове на международни федерации – и всичко това за едното нищо. 
До втръсване ни навираха клипове по телевизиите – за да ни убедят, колко са родолюбиви нашите спортисти – и за да не забравим случайно да се учим от тях. 
Накрая те си останаха с родолюбието – ако го имат извън клиповете, разбира се. 
11 място в класирането по волейбол, обаче първи по родолюбие. 
Само че, навремето и без патриотарски клипове бяхме първостепенна световна сила – до такава степен, че тогава не цапаха с боя Паметника на Съветската армия, обаче смазвахме съветските гимнастички и щангисти, за яд на Кремълските старци. 
Народът пък донейде преиграваше, като гледаше на тия успехи като на някакво бунтарство срещу руския ботуш. 
Сега си оставаме с клипове в устата. 
Оставаме си с моментното, поръчаното родолюбие, оставаме си с мизерниците от медиите, за които Времето и в спорта не съществува преди 1989 година. 
Споменават, примерно, че преди 31 години сме направили перфектно световно първенство по волейбол – вместо да кажат, че това се е случило през 1987 година – в Разцвета на Застоя на соца. 
Така ли ще датират вече събитията? 
Но и това все пак е поносимо – ако си спомним, че по едно време бяха решили оръфаното българско летоброене да започва от 1997 година. 
Размяната на „родолюбиви“ поздравления между волейболистите и гимнастичките беше шедьовърът на преиграването. 
А когато бихме Норвегия на футбол, основното внушение беше, че „Съединението прави Силата“ – и келявият ни футбол прибра под наем този клет девиз, на който душа не му остана от злоупотреби. 
Само душат около Историята - и непрекъснато ръсят небивалици. 

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...