Adsense-top

Калифорния - как глупаците разсипаха най-богатия щат, после емигрираха от него, и сега искат "либерализъм" там дето са избягали...

Единственото малцинство, чието мнение днес се пренебрегва в американския щат, е на нормалните хора.
Колонизаторите, пристигнали с кораби от Стария свят, бяха сурови, аскетични и непретенциозни хора.
Сякаш, настроена към техните нрави, те бяха посрещнати от природата на Нова Англия – североизточната част на съвременните Съединени американски щати.
Студената зима, злият морски вятър и оскъдните плодовете на земята – всичко това закали духа на пуританите и ги застави да продължат напред, позволявайки на тях и на техните потомци за кратък период от време да завземат целияконтинент, безмилостно унищожавайки местното население.
На югозапад пред гостите на тази нова земя се откриха гъсти гори, високи планини и буйни реки, а след тях – жестока и дива пустиня, която беше дала дом на също толкова жестоки и диви хора, че след пет века се превърна в естествен декор за най-популярните филми, отразяващи периода на елегантните каубои, строгите шерифи и бесните бандити – най-отчаяните хора, които са отишли толкова далече.
Тези, които бяха щастливи да преживеят пътуването от четири- и петстотин километра, се оказаха на брега на Тихия океан в район, който в контраст с другите места на масово заселване, им се стори като рай. Заради горещия климат испанските преселници нарекоха тази област “жарките пещи” – “calor hornos”, която с течение на времето се трансформира в името “Калифорния”.
Калифорния се превърна в лидера на икономическия подем на Западното крайбрежие.
Първият пик беше златната треска в средата на XIX век, в който, както знаем, не спечели почти никой от многото амбициозни златотърсачи, но огромните богатства натрупаха търговците, които осигуряваха на кандидат златотърсачите подслон, храна и транспорт.
Половин век по-късно, бе установено, че заснемането на кинематографски кадри е много по-удобно да се извършва в райони, където няма облачно време, така че пред вече богатата Калифорния, станала притегателен център за богатите, се откри ново поле за дейност.
И много скоро Калифорния стана центърът на развлекателната индустрия, а след разширяването на редица големи образователни и изследователски институции стана и център на американската наука и технологичната индустрия.
Дълго време тази гореща земя с огромно население беше крепост на републиканците. В Лос Анджелис първо се роди филмовата звезда, а по-късно и звездата на политиката, иконата на съвременните републиканци, Роналд Рейгън. Изборите за губернатори се печелят от републиканците, а 55 гласа в комисията, избираща президента на САЩ и 53 представители в Конгреса, най-често идват от редиците на “Голямата стара партия”, както вашингтонският сленг наричат републиканците. Но така беше до началото на 1990 г. – Калифорния гласува за президента Джордж Буш-старши и губернатора Уилсън, и след това нито един републиканец, освен прекалено либералният Шварценегер повече не спечели в този щат.
Оттогава, “Голдън Стейт” се превърна в най-надеждният демографски актив на Демократическата партия – 61% от 40-те милиона души гласуваха за Хилъри Клинтън в последните президентски избори. И действията на правителството на щата – от губернатора и Сената до ръководителите на отделните департаменти в слабо населените окръзи потвърждават това. Огромната Демократическа партия е нееднородна структура и тя има и своите умерени, има и своите радикали. Но днес Калифорния стана убежище за най-радикалното крило на тази партия и платформата, на която най-идейните демократи имат шанса да докажат всичките ползи от своите идеи, а за останалата част от страната остава възможността да се убедят в тяхната състоятелност, или – напротив, в тяхната несъстоятелност.
Най-гръмката новина от Калифорния през последно време стана забраната на пластмасовите сламки за пиене в ресторантите. Тези сламки, твърдят природозащитниците, замърсяват океана, така че спешно трябва да се премине към използването на хартиени сламки. Недостатъците на хартиените сламки не спира борците за чистотата на най-големия водоем в света – океана, но самия факт, че всяка една от хартиените сламки ще пристига, опакована в отделна найлонова торбичка, доста развесели калифорнийците, вече свикнали с прогресиращата лудост на собственото си правителство. Но това не беше шега и стана ясно, че законодателите са сериозни. И върху по-голямата част от територията на щата те въведоха глоба от $ 500 за използването на пластмасови сламки. А в град Санта Барбара, дал името си на известна епопея, може наистина да отидете в затвора за шест месеца.
Независимо от грижите за опазването на природата, за която толкова се притесняват градските либерали, тя не бърза да цъфти и да мирише. Всяка пролет и есен из целия щат избухват горски пожари, чиито мащаби през последните години придобиха невиждан размах, а „авторитетни” учени от големите градове твърдят, че горящите гори са нормална част от живота на тези краища още от времето на индианците. След пристигането на белите колонизатори климатът се променил, те се разрастват и започват да изгарят всичко по своя път.
Пропагандната дъвка, разпространявана от медиите, е слабо свързана с реалността, но се чете и в селските райони на този огромен щат. Четете, но така да се каже, без да се изненадвате, тъй като километрите обвинения към проклетите бели с нищо не допринася за разбирането защо само в Калифорния всяка година изгарят огромни масиви от гора. Търсенето на отговора на този въпрос само помогна на синдикатите, на горските служби и на службите за пожарна безопасност. Но не да се заинтересуват от резултата, а значително да увеличат разходите за услугите на горските служби, чиято задача е да предотвратяват пожарите и на противопожарната служба, чието задължение пък е да ги потисне в зародиш.
Тази пролет пожарите приеха мащабите на национална катастрофа и парализираха северната част на щата, а районът в залива на Сан Франциско, в който живеят около осем милиона души, беше покрит с гъст дим и започна да прилича на филм на ужасите.
Един неподготвен зрител обаче може да бъде ужасен от Сан Франциско и неговото чисто небе. Да, Фриско, както го наричат местните, никога не се е отличавал с чистота. Родината на субкултурата – хипита и наркомани, са свикнали да използват за тоалетна директно мястото, където живеят, а точно този град винаги е съхранявал някаква замърсеност като част от своят уникален южен чар. Не много отдавна, центърът на града с красивите сгради в стил Боз-Ар беше окупиран от бездомници, много от които са пряко следствие от управлението на некомпетентни управници. Фактът, че най-богатият и най-населеният щат в САЩ, чийто ръководство нееднократно е заявявало стремежите си към расово, полово и религиозно равенство, вече никой не се изненадва, че има проблема със социалното неравенство. Високите данъци и жилищни наеми, липсата на работни места и неблагоприятният финансов климат принуждават все повече хора да напускат Калифорния и да търсят своето щастие в други щати. Някои от тях не са от щастливците и към 2015 г. процентът на бездомниците в Сан Франциско, вторият по големина град в Калифорния, стана 11,3%. Оттогава няма нови статистически данни, но с политиката на правителството на щата и тази на управата на града, с повишаване на данъците преди всичко, можете сами да се досетите, че бездомниците не са намалели.
Последствията от този проблем стават неудобство за живота на обикновените граждани. Службата на града, отговорна за събиране, третиране и отстраняване на всички не екстренни случаи, заяви че само за една седмица през юли е получила 16,000 жалби за фекалии на обществени места. Телеканалът NBC проведе свое разследване и установи, че сред петстотин квартала от централната част, в 41 от тях лежат използвани спринцовки, а в 96 от тях – кал, в добавка към обичайния боклук, преобладаващ във всеки от изследваните квартали.
Между другото, спринцовките не са рядък вид отпадъци, дори ако изключим ползването им от пристрастените наркомани в Сан Франциско. През пролетта на тази година целият „прогресивен” свят триумфира след като в Калифорния решиха да открият първите публични зони за вътрешно-венозна употреба на наркотици в света. Потребителите на хероин, метадон, кодеин и другите „достойни” хора вече могат напълно законно да инжектират любимото си вещество в помещения, предоставени от щата.
Би било грубо да се каже, че всичките четиридесет милиона души, които обитават щата, подкрепят всички идиотски инициативи на своето правителство. Голяма част от тях просто гласуват за демократите, които, както беше споменато по-горе, са много разнородна маса. От гражданите нищо не зависи, така че най-радикалните демократи са проникнали в щатската управа и заливат цялата територия със своите разпоредби. Често дори и ориентираните към демократите организации изразяват своето недоволство от определени инициативи на демократичното им правителство.
Републиканците, макар и да са значително малцинство в щата, и те мълчат. Дейността на калифорнийските консерватори са съпоставими с дейността на френската съпротива – тя е тайна и неефективна. За това ни напомнят последните новини за забраната на територията на Калифорния на доброволното лечение на гейове, които искат да станат нормални. Според забраната, всяко мероприятие, от продажбите на книги до църковните проповеди вече се считат за незаконни, ако чрез тях се обявяват традиционните възгледи за семейството и за половия живот на човека. Според сенатор Скот Уинър, демократ и открит гей, който стои зад приемането на тази забрана, законодателният акт не нарушава свободата на словото и не представлява заплаха за консервативен начин на живот. Първите отзиви на правните експерти за новия закон, приет в началото на август, казват точно обратното. Обаче Калифорния не е свикнала да нарушава правата, основани на идеологическата омраза.
Тлеещ конфликт с половинвековна давност засегна и Калифорния, и макар че, гражданската война да не е опустошавала земите на Сан Хосе или на Лонг Бийч, конфронтацията между Севера и Юга най-напред се почувства тук.
Бъркли, е една от най-престижните американски образователни институции, но отдавна е гнездо на най-бесните либерали на Америка. Ако видите “научното” изследване за причините, поради които белите мъже трябва да изчезнат през следващия половин век, и че християнството прави хората по-жестоки или защо гейовете имат по-висок IQ от този на хетеросексуалните, смело може да потърсите автора “учен” сред тези, които получават грантове или преподават на студенти в Бъркли. През последната година и половина Бъркли няколко пъти се превърна в арена на сблъсъка не на идеи и мнения, а на юмручни схватки, и дори на побой с велосипедни верижни катинари. Именно с такава верига на един от привържениците на Тръмп бяха нанесени пет поредни удари от демократа Ерик Клантън, професор в един от колежите на Бъркли.
Решението за ареста и задържането на професора, разбил каска и пробил черепа на моториста, не е заплаха и беше посрещнато от калифорнийските борци за свобода с допълнителни протести и манифестации. Манифестациите са предпочитания от тях метод за взаимодействие с обкръжаващата ги реалност и те се провеждат по всякакъв повод – от поредното неизгодно според тях решение на Тръмп (а те са почти всички), до това колко биха им били полезни според тях празниците, от типа на 8 март или Ханука, или колко вредни са според тях празниците като Деня на Колумб или Коледа или последвалите изстъпления ако гостуващия лектор не е ултра ляв, независимо дали става дума за Майло Янопулос или Бен Шапиро.
Тези протестни манифестации често се съпровождат от погроми, бунтове и любимата дейност на „антифашистите” чрез преобръщане на кофите за боклук. За повечето от тези нарушения на закона и реда местните охранителни сили си затварят очите, понякога от солидарност с протестиращите, понякога от страх да не попаднат в стълкновения, а понякога и поради нежеланието да бъдат обвинени в противодействие на „умните, добрите и красивите”, така както се виждат и представят сами себе си носителите на протеста. Бездействие на силите за сигурност има и в други случаи, когато градските банди организират кървави конфронтации помежду си, и въпреки че те са с по-малък мащаб, отколкото тези в Чикаго или Атланта, те много често засягат мирното цивилно население. Другата основната област на бездействие, в която калифорнийската полиция даде лош пример за колегите си от другите щати, е надзорът и охраната на границата.
Калифорния е един от ключовите пунктове за незаконното преминаване на границата от мексиканците. Тук те почти не ги залавят, осигуряват им социална издръжка, а наскоро мексиканката Лизбет Матео, незаконно преминала границата, се оплака, че в правителството е твърде слабо представителството на незаконните имигранти, и тя веднага бе назначена в съвета, занимаващ се с разпределянето на бюджетните средства по програмата за подпомагане на нелегалните имигранти. Около три милиона чужденци най-малко са живеещите в Калифорния през 2014 г., а след това броят им намаля, но не поради завръщането им в родното Мексико, а защото благодарение на местните законодателни инициативи, много от имигрантите бяха легализирани и получиха американско гражданство. Днешната политика на щата предполага приемането на още по-голям брой пристигнали имигранти без документи, забрани на местната полиция да си сътрудничи с федералните агенти от службата за борба с нелегалната имиграция и дори открит саботаж на решенията на федералното правителство, което, строго погледнато, е редно да се смята за държавна измяна. Половината от 4,5 милиона нелегални имигранти получават постоянно специално обезщетение и тази тежест пада изцяло върху раменете на местните данъкоплатци.
Огромна тежест върху бюджета под формата на милиони паразити и редовните идиотски инициативи на местната власт водят до най-високите данъци за бизнеса и принуждават местните предприемачи спешно да спират производството и да се преместват в съседните щати, с по-леки данъчни условия за тях. На фона на масовото изселване на бизнеса, трудоспособното население на граничещите с “Голдън Стейт” щати като Невада, Орегон и Аризона съществено забогатяха, а големият бизнес, който не бе в състояние да се премести, бе принуден да намали присъствието си в Калифорния до минимум. Банкрути и спад в стандарта на живот – това са и прогнозите на реномираните агенции за кредитен рейтинг все по-често се чуват по адрес на градовете и окръзите на “Голдън Стейт”. Стигна се до това, че младите, прогресивни и либерално мислещи хора, които, както изглежда, би трябвало да намерят рая на брега на Тихия океан, предпочитат да се преместят в щати, населени с “изостанали” консерватори, и провеждащи по-разумна данъчна, имигрантска и социалната политика, а в личните дела на своите гражданите предпочитат изобщо да не се намесват. Но въпреки това, тези либерали съвсем съзнателно носят духа на Калифорния със себе си и чувствайки острата липса на прогрес в новия си дом, те започват да гласуват за демократите.
Синият цвят на Демократическата партия като чума се разпространява в цялата страна, и поглъща все повече и все по-нови щати, а след тях идва вълната от нелегални имигранти и социалните обезщетения, които са жизненоважни за преследваната от демократите политика. Така Колорадо и Ню Мексико вече се превърнаха в нови филиали на Калифорния, а на ред са и крепостите на републиканците Алабама и Тексас, след като някога чистите улици на столицата на последния щат – Остин, вече леко заприличват на улиците на Сан Франциско.
През 1976 г. бе пусната в ефир най-известната песен за “Златния щат”. Групата Eagles иронично описа Калифорния като хотел, в който лесно можеш да се заселиш, но е невъзможно да го напуснеш. Продължавайки тази мисъл, от 1976 г., можем да кажем, че днес Калифорния не е щат, дори не е място, а начин на живот. Когато огромните ресурси попаднат в ръцете на глупаци и изменници, започва тоталната Калифорния.
Днес, след края на просперитета и благоденствието, е останала само една празна черупка, изпод която все по-често се разнася миризмата на боклука от улиците на Сан Франциско.
Калифорния не е вече модел за подражание, а предупреждение за степента, до която едно лошо управление може да доведе и най-проспериращия щат.

Превод Марко Павлов, Поглед.инфо

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...