Adsense-top

Адв. Гьошев: Съдът в България да дисциплинира неграмотната администрация, а този в Страсбург не е бръкни си, вземи си

Част от хората в държавната администрация са неграмотни и необучени. 
Идеята ми е чрез съда тя да се дисциплинира. 
Държавната капсула е непробиваема. 
Ако се дърпаш, те заплашват, инсценират съдебни процеси и те мачкат. 
Това каза за Фрог 33-годишният адвокат Кристиан Гьошев, спечелил много дела срещу държавните и общински ведомства.
Много дела сте спечелили срещу държавата. 
Защо съдиш държавата?
Преди всичко първоизточникът, обектът на правонарушението съм бил аз като цяло. 
И оттам, едно дело като се спечели и защитиш правата си, после същото може да се ползва като съдебна практика при друг подобен или сходен случай. 
Аз може да изхождам от мен като жертва на несправедливост, но крайният резултат е общ, помага по един или друг начин на всички. 
Не е самоцелно.
Сблъсквали сте се с абсолютна неграмотност и аматьорство на дръжавни служители. 
Това ли е битката, която водиш?
Истината е, че моята идея е чрез Съда да се постигне дисциплиниране на администрацията. 
Вярно е, че аз работя с хора от администрацията, но не ги обиждам с това, както мислят и пишат някои. 
Казвам, че част от хората в администрацията са неграмотни, не всички. 
Аз говоря като цяло, защото, според мен, са повече тези, които не разбират от работата си, с години са на мястото си и не се развиват като професионалисти. Те самите нямат желание да се ограмотят, стоят на едно място. А вече има нови норми, европейски включително и този начин на подход и това, че примерно се сменя директор на някаква дирекция или министър, не променя сърцевината на администрацията. Тя е основният апарат, нейни са крайните актове, макар че парафи слагат и министър, и кмет. Тези хора са подготвили документите, те са моторът на цялото това нещо. Мнението ми е, че общините и ведомствата не се грижат достатъчно за тяхното обучение. Отиват на семинари, но все едно са на санаториум, да се изхарчат едни пари. Обучението е нулево.
За да спечелиш пари ли водиш тези дела?
Не. Това е абсурдно. В България, първо паричните обезщетения са прекалено малки, а второ продължителността на едно дело е повече от една година. Тоест подобни мисли в тази насока са абсолютно несериозни и математически необосновани. Представете си колко време трябва да чакам например за едно обезщетение от 500 лв., което минава на две съдебни инстанции.
Каква според Вас е причината чиновниците да продължават, да са в това състояние?
Причината е елементарна - много малко граждани оспорват тези актове на администрацията. Всички ги мислят за дреболия. За администрацията не е голяма жертва да отделят някакви 300 лв. по дело на Кристиан Гьошев. Но има хиляди такива като Гьошев, които също са жертви на административно непознаване на закона. Елементарни грешки правят. Аз не съм луд да ги кажа, защото се пази и адвокатска тайна и е начин на професионализъм. Но е жалко, че не знаят елементарни неща. Има пет точки например, по които се прави акт за установяване на административно нарушение. Още в началото като го сбъркат акта и да си извършил нарушение, съдът не може да го провери, защото е сбъркан документа , с който de facto е повдигнато обвинение за административното нарушение. И като е сбъркано това, съдът го отменя без да разглежда случая по същество. Релно погледнато и истинските нарушители не могат да бъдат наказани по този начин, защото ако някой от тях тръгне да обжалва и те са го сгрешили акта, то той просто пада в съда. Не може държавата да изисква от гражданите спазване на закона, а тя самата, чрез нейните служители да не го спазва.
Много несправедливост има в тази наша държава?!
Много! Когато преди повече от десет години се захванах с делото за отмяна на матурите бях убеден, че нещо може да се промени. Впоследствие се научих и да губя дела. Не може само да печелиш. Справедливостите не са една и две. Няма как и да ги преброиш. Но в крайна сметка всичко в този живот е баланс. Губиш едно, печелиш друго. Ясно е, че ще продължа да се боря с несправедливостите. Но до едно стигнах като извод - в тази капсула на цялата държава, и политическа и административна, и да влизеш в нея с най-чистите си помисли, системата те притиска и ти ставаш част от капсулата. Тя е непробивааема, какъвто ще да си. Ако станеш дори народен представител, министър или такъв, който има някакъв властови лост, пак се капсулираш. Защото се съобразяваш с други хора. Ако се дърпаш, те те заплашват я чрез посегателство на семейството ти, я по други начини, репресират те, правят инсценирани съдебни процеси срещу теб, за да може да те мачкат.-
Става ми страшно, като слушам тези неща от един млад юрист?
Това е истината. Лично за себе си се радвам, че съм завършил, имам си професия, нямам абмиция да ставам политик и съм независим от това нещо. Оказва се, че личният интерес и личното спокйствие на човек са по-важни отколкото борбата с вятърните мелници. Понякога спорим с колеги, кой е виновен по някакъв казус. В Европейския съд по правата на човека в Страсбург, например, не разрешават да се оплакваш по същество от последното съдебно решение. Там гледат, ако са нарушени членовете на Конвенцията. И това са чисто процесуални нарушения - като правото на достъп до съд, правото на справедлив съдебен процес, правото на публичен процес, намесата в личния и семеен живот и т.н. Ако се оплакваш от самото решение на националния съд, веднага оставят жалбата без разглеждане, тъй като там Съдът не е последна инстанция. А тези процесулни неща са важни. Много са ми интересни гражданите като кажат: "Аз ще стигна и до Страсбург!". Може да стигне със самолет до там, но това не е бръкни си, вземи си. След последните си интервюта получих много покани и писма да се заемам с делата на някои граждани за имоти, измами, кражби и др... Но аз съм адвокат по трудово и административно право - тесен специалист. И не искам да се разпростирам, защото адвокат по всичко е по-скоро адвокат по нищо. И затова имам право да си избирам делата, които ми станат на сърце.
Хората търсят спасение....
Така е. Но аз не мога да огрея навсякъде. Аз се заемам с такива дела, чрез които мога да помогна на повече хора като ефект, а не на един човек. А и аз все пак не съм завършил училище за магьосници и не мога да гарантирам успех във всяко дело. Никой не може да гарантира такъв.
Не ти ли е минавало през главата да заминеш в чужбина?
Никога. Аз съм четвърто поколение пловивчанин, живея в къща на супер центъра. Не мога без тази Главна, тепетата и въздуха на Пловдив. Дори като дойда в София се затормозявам и искам бързо да се прибера...
Някъде си написал, че такива победи като твоите са романтиката в правото?
Когато един юрист разбере, че е спечелил едно дело, макар и за 30 лева срещу една несправеливост, това всъщност е тръпката от самата победа. Дори малката победа срещу малката несправеливост носи тръпката, която, например, един гол носи на един футборист на Мондиала. Това е резултатът от добре свършената работа.

Интервю на Красен Бучков
Източник: Фрог нюз

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...