Adsense-top

Набъркаха и Велика България в спора за новото име на Македония

Министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас увери, че целите на Атина са на северната си граница да има приятелска страна и партньор. 
Съгласно думите му, това е по-добрият вариант от това Македония да стане "общност, доминирана от Турция, да се разпадне и да отвори пътя за Велика Албания или Велика България", отбелязва скопското електронно издание Фактор.
Кодзиас бе категоричен, че правителството на Гърция е взело предвид всички възможни варианти за развитието на ситуацията и че националните интереси на страната са защитени, а договорът със Скопие ще влезе в сила едва след приключване на необходимите конституционни промени.
Първият дипломат на Атина подчерта, че проблемите на външната политика са много сериозни и коментира, че "някои говорят, без да мислят за последиците".
Правителството на Македония, от своя страна, осъди "насилието, говора на омраза и призивите към насилие" в страната. 
Във връзка с протестите против новото име кабинетът подчерта, че ще защити сигурността на гражданите и институциите и няма да позволи на изолирани групи да нарушават обществения ред с насилие и да създават атмосфера на страх и несигурност. 
Вчера в Скопие депутатите от македонския парламент обсъждаха договора за името на фона на протести пред сградата на законодателната власт в Скопие.
Законопроектът бе даден на македонския парламент от правителството, като на него има европейското знаме, което означава, че основната структура, която ще обсъжда проектозакона, е Комисията по европейските въпроси, чийто председател е Артан Груби.
Очаква се до петък договорът да бъде ратифициран от парламента и да бъде изпратен до президента на страната Георге Иванов, който в седемдневен срок ще трябва да го подпише.
Ако Иванов упражни правото си на вето, договорът отново подлежи на парламентарна процедура, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство - 61 депутати трябва да гласуват "за" в 120 местния македонски парламент. 
Ако това се случи, договорът в този случай отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.
Прилагането на договора ще се извърши поетапно. 
Той ще влезе в сила, след като двете държави го приемат съгласно вътрешните процедури. 
Но, ако някоя от страните не приеме договора в съответствие с вътрешните процедури, това ще означава, че той не важи.
Последната дума ще бъде дадена на македонските граждани посредством референдум, който ще се проведе през септември или октомври.
Междувременно религиозните водачи в Албания изпратиха писмо до германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, с което искат страната да получи зелена светлина за преговори с ЕС, предаде агенция MИА.
"В този важен момент бихме искали още веднъж да подчертаем, че ние, албанците, сме част от Европа. 
Ние сме част от една история, която се основава на европейски произход, история с корени, стари хиляди години. 
Свързват ни общи културни и социални корени. 
Убедени сме, че пътят към ЕС е отдавнашен стремеж на нашите хора, както и ценностите на едно свободно общество, в което правата на всеки са спазвани, а правото на свобода и религия е от съществено значение", пишат религиозните лидери.
Писмото е подписано от водачите на мюсюлманската общност, на албанската православна църква, на католическата църква, на общността на бекташите и на евангелското братство.

Източник: Дума

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...