Adsense-top

Акад. Георги Марков: Чърчил даде на Сталин Източна Европа, Сталин предаде комунистите в Западна!

- Може ли да се каже нещо ново за 9 май 1945 г., за значението на тази дата за Европа и света, акад. Марков? 
- На тази дата Третият райх капитулира пред обединените нации, това са народите от Антихитлеристката коалиция, водени от тримата големи – Рузвелт, Чърчил и Сталин. 
Те побеждават Третия райх и слагат край на войната в Европа, която в Източна Азия и Тихия океан срещу Япония продължава до 2 септември 1945 г. 
Тази война опустошава Европа, служи за поука. 
Но след нея се оказва и, че Европа не е център на света. 
Европа не само е разорена, тя се разделена между двете свръхсили – Съединените щати и Съветския съюз. 
За разлика от Първата световна война, когато има съглашенска окупация и репарации, откъснати територии на победените, този път Червената армия не се изтегля от окупираната Източна Европа, а налага съветски модел на социализъм. 
Това продължи до падането на Берлинската стена. 
Това е особеното на Втората световна война в сравнение с Първата – светът и Европа бяха разделени, а в края й се създадоха предпоставки за започване на нова война – Студената война. Тя пак има глобални измерения, но ядреното оръжие възпира тази конфронтация да стане „гореща“. 
- Защо капитулацията в Реймс на 7 май остава в сянка на капитулацията в Берлин? Само за нас, източноевропейците, ли е така? 
- Англосаксонските сили и французите подписват с ген. Алфред Йодл, но Сталин не признава тази капитулация. Източният фронт е основният фронт във Втората световна война, за разлика от Първата, когато Западният фронт е основен. Сталин настоява, че Червената армия е главният инструмент на победата и правилата трябва да бъдат продиктувани в столицата на победения враг. Берлин е сринат от бомби, но сградата на Военноинженерното училище е оцеляла и капитулацията е подписана там. Архитектурата на следвоенна Европа също се изгражда тук – в оцелелия дворец на престолонаследника в близкия до Берлин Потсдам. С тази втора капитулация Сталин демонстрира самочувствие – дава да се разбере, че той няма да се изтегли. Чърчил и Хари Труман (Рузвелт е починал преди месец) се опитват в Потсдам да намалят цената, да не „предадат“ поляците. Труман казва на Сталин – вземи ги другите, но недей да пипаш Полша, защото имаме 7 милиона поляци в Съединените щати и те са важни гласоподаватели. 
- Политиците никога не престават да мислят за следващите избори. Чърчил също мисли за гласоподавателите, във Великобритания е задграничното полско правителство. 
- Там обаче отношенията са обтегнати, след като през 1943 г. се разкрива Катинското клане и Сталин го приписва на германците. Премиерът ген. Сикорски протестира заради загиналите 11 хиляди полски офицери, скъсва отношенията със Съветския съюз, но позицията на Чърчил е друга. Той не иска да си разваля отношенията с Чичо Джо, както наричат Сталин, защото Червената армия му трябва. Тя е силата на Източния фронт. Ген. Сикорски обаче продължава линията си и самолетът му пада при излитането от летището в Гибралтар. Наследникът му е убеден от Чърчил и Рузвелт да възстанови отношенията със Сталин. Така е в голямата политика. Няма морал. 
- Защо Италия е призната за страна победителка, въпреки че нейни войски воюват срещу Червената армия в Сталинград, а България – не, въпреки Дравската епопея? 
- Пак заради политиката на големите и на Чърчил в частност. Той има слабост към Мусолини още от 20-те години на ХХ век. И двамата са убедени антикомунисти. През 1926 г. Чърчил дори казва, че ако той е живеел в Италия, естествено, щял да бъде фашист. Но след това се променят нещата. Чърчил е снизходителен към фашистка Италия, която капитулира още през септември 1943 г. Италия е окупирана от съюзниците, но в същото време е призната за съвоюваща страна. Италия, която е част от оста Рим – Берлин – Токио! При дележа на Европа Чърчил се спазарява със Сталин италианците да не плащат репарации. В Италия има силно партизанско движение. Там, както и във Франция, има опасност комунистите не само да дойдат на власт, но и да останат на власт. Сталин обаче вече не се интересува от световната пролетарска революция на Ленин, вече е разпуснал Коминтерна. Той вече сменя политиката, иска буферна зона, иска държави, подчинени на Съветския съюз в Източна Европа. Казва, след Първата световна война вие създадохте санитарна зона срещу съветската държава, сега пък аз ще създам моя санитарна зона. И след като Червената армия е в Източна Европа, както американците са в Италия, се приема политиката на свършените факти. Тримата големи предрешават съдбата на народите без изобщо да ги питат. 
- Но Сталин на практика предава комунистите в Италия, Франция и Гърция. 
- Предава ги без да му мигне окото. Когато Червената армия навлиза в България, тя спира до Горна Джумая, изобщо не излиза на Бяло море, където българската армия е до 28 октомври 1944 г., до подписването на примирието в Москва. Сталин се съобразява с „процентите“, които е договорил с Чърчил. Чърчил казва – за моята империя е важна Гърция, Източното Средиземноморие е пътят към Индия, накажи българите. Чърчил ни мрази още от Първата световна война, когато го проваляме в операцията при Дарданелите. Гръцките комунисти тогава държат две трети от територията на страната, там има силно партизанско движение. Чърчил стоварва десант в Атина, подкрепя роялистите и се разправя с комунистите. В страната избухва гражданска война и се води до 1949 г.! В дневника на Георги Димитров има такава негова реплика към Сталин – другарю Сталин, гръцките комунисти се надяват на помощ. Но Сталин се е разбрал с Чърчил! Този дележ остава в сила до падането на берлинската стена. Нима Западът се намеси през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия?!
- В историята няма „ако“, но не мога да не попитам възможен ли бе друг изход във Втората световна война? 
- Фаталната стъпка и на Наполеон, и на Хитлер е войната с Русия. Това е огромна държава, която отстъпва територия, за да печели време. Хитлер, разбира се, познава историята. Той казва – армията на Наполеон е била на коне, ние сме на танкова, бързо ще превземем Москва. Качеството ще победи количеството, казва Хитлер. Но стана обратното. Хитлер няма петрол, няма гориво за танковете. Германците нямат ресурси да победят останалата част на света. Ами Съединените щати! САЩ произвеждат танкове, колкото всички други воюващи. Те са една огромна работилница, с огромни ресурси, която никой не бомбардира. Така че голямата грешка на Хитлер е, че нападна Съветския съюз. Това пък е голямата победа на Чърчил, той казва за 22 юни 1941 г., че това е най-щастливият ден в живота му. 
- Днешна Русия обаче загуби влияние в точно тези територии, които във Втората световна война, а и по времето на Наполеон, са запазили „сърцето й“ - Москва. Загуби Украйна, загуби Грузия, на път е да загуби Молдова. 
- Руснаците имат един атавистичен страх, че ще бъдат нападнати. Било от изток, било от запад. Били са 150 години под монголско иго, преживяли са Наполен и Хитлер. Путин с това печели. Той казва – те унищожиха Съветския съюз, който се разпадна, искат да се разпадне и Русия. Руснаците са континентална империя. Когато се издигне един завоевател и се огледа, накрая опира пак до Русия. И я напада. Трябва да се познава историята и народопсихологията. Никакви санкции няма да спрат руснаците. Ако на американците им спреш „Макдоналдс“, те ще обкръжат Белия дом. Руснаците ще останат на хляб, сланина и водка, но няма да се предадат. Американците и западноевропейците са нещо друго. Когато американците търпят поражение при Ардените и губят 17 000 души, Рузвелт получава нервна криза по време на пресконференция в Белия дом. Той вика ген. Гроувс, който ръководи атомния проект, и го пита – къде е атомната бомба, за да я хвърлим срещу Берлин! Американците не понасят човешки загуби, това е слабото им място. От 60 милиона жертви по време на Втората световна война, 26 милиона са граждани на Съветския съюз. Коя държава щеше да издържи на този удар на Третия райх на 22 юни 1941 г.! Така че нашите русофоби, са хванат да четат малко повече история, да не се подиграват с Дядо Иван, нищо че Чичо Сам им е много симпатичен с разни фондации.

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...