Adsense-top

Децата трябва да знаят от малки, че комунистите ядат хора

"В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини." 
Чл. 11(2) от Закона за предучилищното и училищното образование
Грубото политизиране в изучаването на история в училище продължава с пълна сила. Оказва се, че "изличаването" на фашизма и охулването на социализма вече са слезли и при 10-годишните. Станало е чрез преработен вариант на учебника на издателство "Просвета" за IV клас по предмета "Човекът и обществото". Сагата с програмата по история за Х клас от края на м.г. се повтаря също тъй обществено скандално и при същото пълно безмълвие от страна на тези, които обучават децата ни - учителите, подвасални на въпросните програми на МОН. Когато завчера в образователната комисия на НС лявата депутатка Ирена Анастасова постави въпроса за изкривяването на историята в учебника за IV клас, министър Красимир Вълчев успокои топката с думите, че споменатият учебник следва досегашната учебна програма и скоро ще бъде сменен, защото от есента на 2019 г. в сила ще влезе нова учебна програма, утвърдена на 22 ноември 2017 г. Т.е. малко му остава да живее на този учебник, каквото и да пише в него! Абсурдна логика, като се има предвид, че забърканият псевдопознавателен извлек от историята се преподава на децата вече три години.
Не знам дали някой си дава сметка, че основният проблем в училищното образование не са нито измислените реформи в структурата му, нито "интерактивните" нововъведения в преподаването, нито купищата административни тежести за педагозите и прочее прелести на новия училищен закон, натрапен силово от властващото в НС мнозинство. Основният проблем е КАКВО се преподава в училището, защото това определя познанията, манталитета, умението да се мисли и оттам - поведението на поколения млади българи занапред. Но в училището вече се преподава избирателно само това, което е изгодно на властимащите в момента, останалото е направо изритано от програмите и от учебниците. Така историята е
не просто скопена, а превърната в инструмент за идеологическа обработка
на учениците, за лишаване от знания и като следствие от това - в начин те да бъдат отучени да мислят. 
И така, на 10-годишните четвъртокласници, които до момента не са имали в училище никакъв реален контакт с историята на страната си, се поднася достатъчно извратена и манипулативна базова представа за миналото. Действащата учебна програма по предмета "Човекът и обществото" в IV клас включва лаконично следните теми от ХХ в.: Българското княжество (царство); демократични институции, управление, свободи и отговорности; организации и личности; съединението; демокрация и отстъпление от нея; комунистическият режим. Нали виждате, че по така формулираните теми всеки автор на учебник може да напише каквото иска. Учебникът обаче неизменно се одобрява от МОН. Защото по цитираните теми може да се поднесат напълно противоположни извадки от факти и тълкувания, но те всичките отговарят на темите от учебната програма... 
И ето как са прочели учебната програма авторите на преработения учебник за IV клас. В началото на ХХ век - демократична уредба и модерни закони, ускорили напредъка на България, по-големите градове придобиват европейски облик, цар Фердинанд обявява България за независимо царство през 1908 г. и Великите сили признават страната за равноправна европейска държава.
През второто десетилетие на ХХ в. България участва в три войни, двете Балкански не донесли обединение на всички наши земи, в Първата световна България отново била сред победените, имало хиляди убити, съсипано земеделие, глад и безработица, Фердинанд си отишъл и турил на престола сина си Борис III. Следва дословно: "В тежкото следвоенно време политиците в България и други европейски страни нарушавали демокрацията. Два пъти правителства взели властта в нарушение на Търновската конституция, ограничавали правата на гражданите и преследвали хора за убежденията им. Въпреки трудностите производството се съвзело. Българските учени и творци постигнали успехи в Европа. Издавали се стотици вестници и списания. Театърът, киното, концертите, изложбите станали част от живота на градските жители." Ако сте дете на 10 години, какво ще запомните от този текст за времето, в което реалността е Септемврийско въстание, преврати, Стамболийски е нарязан на парчета, десетки хиляди интелектуалци, комунисти и земеделци са избити, приет е Законът за защита на държавата и пр.? Детето обаче ще знае, че творците ни превземат Европа, а хората танцуват, пеят и ходят по театри и концерти. Може би и на цирк?
Нататък има 4 изречения за Втората световна война: Тя започнала, причинила на човечеството чудовищни разрушения и човешки жертви, германският управник Хитлер подложил на унищожение 6 милиона евреи, но България спасила своите, макар да е участвала на страната на Хитлер. Толкоз.
Думички "фашизъм" и "победа над фашизма" няма
но според въпросите след урока, децата трябва да помислят какво са донесли войните до 1918 г. на България и какви успехи постигнала българската култура между двете световни войни(!). Е, що се чудите и рипате, че две 10-годишни хлапета се явиха на мач, целите наплескани с фашистки символи? Те просто не знаят какво е това. И родителите им не знаят, защото съзнателният им живот е минал в годините на прехода, в които десните оневиниха фашизма у нас, отрекоха Съпротивата, "забравиха" разстрелите, не гъкваха за нацисткото антиеврейско законодателство и пр. Това е мисленето на обществото, моделирано от училищния чин по тертипа на излюпените след 1989 г. "демократи". Впрочем, фашизмът в България - от 1923 г. и клането на Стамболийски до антиеврейското законодателство, няма да го видите никъде в новите програми за целия курс на обучение до ХII клас! Сега заради двете хлапета на мача щели да променят Закона за обществения ред при спортни мероприятия, който няма нищо общо с проблема. Другаде е заровено кучето.   
Нататък в учебника следва любимата дъвка на новите антикомунисти: "Комунистическото управление". Единственото добро е, че все пак са посочени два периода - от 1944 г. до средата на ХХ в. и втората половина на века. Урокът започва с невероятното изречение, дословно: "След Втората световна война Европа е разделена, западните държави развиват демокрацията и спазват човешките права, в страните от Източна Европа е установено комунистическо управление (режим), което унищожава демокрацията." Комунистите взели властта на 9 септември 1944 г., пише в учебника - което не е вярно, понеже на 9 септември властта я взимат няколкото партии от ОФ, включително фашистки ориентирани дотогава. И още: "В нарушение на Търновската конституция през 1946 г. България е обявена за "Народна република".
Господа автори на подобни внушения,
Търновската конституция е суспендирана още от 1925 г., ако не знаете, та няма как да бъдe нарушена през 1946-а.
Следват пет реда, че са построени огромни заводи, жилищни квартали, училища, детски градини, болници, университети, дават се много пари за наука, култура, спорт. Но веднага следва обилен текст, че хората са лишени от основни граждански права и свободи, властта забранява откритото изповядване на религия(!) и изразяване на мнение, хората не могат свободно да избират управляващите, потиснати са свободата на творчеството, ограничават се западната музика, филми и книги, медиите са принудени да възхваляват управляващите. И разбира се - властта потъпква правата на българските турци със смяната на имената. Това е то "комунизмът". А допълнително от децата се иска да научат повече за "огромните заводи, които дават работа на хиляди хора, но силно замърсяват българската природа". А за "мислене" им се дава въпрос кои основни човешки права са нарушавани след 1950 г. Освен това, те трябва да разпитат близките си "какви новости са навлезли в живота им, какви са били облеклото и забавленията им". На фона на тази смехория сами си отговорете защо от децата не се иска да питат близките си примерно дали са плащали за образование и здравеопазване в тези години, дали са купували китайски чесън, турски моркови и уругвайски ябълки или как са прекарвали почивките си и по колко дни на море и планина... Или пък да питат как при така описаните тотални забрани по онова време гледахме най-добрите западни филми, които отдавна са сменени с тъпи екшъни по екраните на липсващите вече кина, и си купувахме за стотинки книгите на най-стойностните западни автори... А най-вече да питат учителите си защо ги е страх да изрекат публично онова, което говорят помежду си за новите програми. Голям въпрос - причината за страха! Ех, пък и аз, направо глупости приказвам, трябва да се пита само това, което поражда минимална възможност за мислене и за сравнение с днешния живот! 
Една вметка. Много по-зловещо изглежда "комунизмът" в новите учебни програми за VII и Х клас, където е представен обилно като престъпен, СССР - също, докато зверствата до 1944 г. са скрити зад лаконичната тема за "вътрешнополитическите конфликти" в тези години. Нарочно цитирах подробно учебника на малките, за да добият представа какво пише в него и онези млади родители, които не се интересуват изобщо какво преподават на децата им. А в одобрената вече нова учебна програма на министър Вълчев, която ще влезе в училище от есента на 2019 г., историята е... почти изчезнала. Там след Балканските войни, представени единствено като "героизъм и патриотизъм", темите за Първата и Втората световна война изобщо липсват. И са заменени с "Ролята на инициативните и отговорни личности за успешното развитие на обществото" - каквото и да означава това за кървавите години до 1944 г. Сетне пада неизвестно откъде темата за спасяването на българските евреи, последвана от "промени във всекидневието (технологични новости, битова техника, развлечения). Хлъц! Какво ще напишат авторите на учебниците по така обозначените теми - един Господ може да каже.     
Не протестират по улиците учители, не протестират родители, нито синдикати за подмяната на историята и литературата в училище с манипулации. Какво им пука за някой си Стамболийски или за тюрлюгювеча, в който Ботев се учи в една тема с Андерсен, Вазов - с Джерълд Даръл, а Черноризец Храбър - с Бокачо. Властта превръща децата на България в примитивни безродници и в лесно манипулируеми аналфабети, но по-важна се оказва тежестта на раницата.
Какъв напредък, едно време носехме ученически чанти!

Източник: Дума

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...