Adsense-top

Приказката за „чудодейното“ евро

 
Не е хубаво, когато в едно общество се създават митове.
Както катастрофични, така и прекалено оптимистични. Напоследък в България изключително активно върви изграждането на генериращи свръхочаквания мит за еврото като панацея срещу всички настоящи и бъдещи икономически проблеми.
От изказванията на феновете на общата европейска валута излиза, че е достатъчно да влезем в Еврозоната, за да потекат към България реки от мед и масло.
Икономическият растеж щял да се засили, инвестициите да се увеличат, доходиите ни да достигнат тези на развитите европейски държави, щели сме да станем пълноправен член на европейското ядро, а не да се мотаем в периферията и чисто имиджово сме щели да стоим много по-добре, когато у нас разплащанията се извършват в евро, а не в екзотичните левове.
Възможно е, разбира се, всичко това да се случи.
Само дето със същата степен на вероятност може и да не стане. Положението е петдесет на петдесет. Защо? Ами защото в Европа има достатъчно държави, които се справят чудесно и без да са членове на Еврозоната, както има и такива, които въпреки, че са приели еврото, имат достатъчно проблеми. Вземете Гърция - това, че там се използва еврото изобщо не спаси страната от дълбоката икономическа криза. Но не е само Гърция. Сходни проблеми имаха Испания и Португалия. Италия също не е в цветущо състояние, нищо, че и там плащат в евро. Изобщо след световната финансово-икономическа криза, разтърсила света преди точно 10 години, се наблюдава една интересна тенденция. Държавите в Еврозоната като цяло се възстановяват доста по-бавно, отколкото онези, които не са там.
Швеция и Норвегия например, стоят много по-добре, отколкото повечето страни, използващи евро. Между другото, Швеция е интересен пример. През 2003 г. там имаше референдум по въпроса дали страната да се присъедини към Еврозоната. С голямо мнозинство спечелиха тези, които бяха против. Същият резултат се получи и на проведения през 2000 г.  референдум в Дания. Днес и двете държави се развиват достатъчно добре, въпреки че не са членове на Еврозоната. А може би тъкмо заради това? Някой може да каже, че това са специфични случаи, нямащи нищо общо с България. Добре, да погледнем близки до нас държави. Да погледнем към Полша, Чехия, Унгария.  Нито една от тях не проявява особено желание да се присъединява към общата европейска валута.
Защо? Нима са толкова глупави? Нима не виждат рога на изобилието, който ще се изсипе върху тях в случай, че приемат еврото? Нима не искат да бъдат част от европейскито ядро? Просто се справят достатъчно добре и без да са членове на Еврозоната. Не съм забелязал имиджът им да е пострадал от факта, че се разплащат с форинти, злоти и крони, вместо с евро. Ето така стигаме до основия въпрос. Животът в една държава не се подобрява, когато смениш валутата. Подобрява се тогава, когато създадеш условия хората да имат повече възможности за добра работа и за правене на бизнес.
Помните ли какво ни обясняваха, когато въведоха 10%-ия данък? Това било възможно най-доброто данъчно законодателство, в резултат на което чуждестранните инвеститори у нас щели да станат толкова много, че щели да се настъпват по краката. Нищо такова  не се случи, разбира се. Защото въпросът не е само в данъчното законодателство, а в целия обществен, политически, финансов климат. Дали с евро, дали без евро, пак ще си останем най-бедната държава в Еропейския съюз, ако всичко останало остане непроменено, ако не се работи за повишаване на доходите на хората и за по-голяма социална справедливост. Ниските доходи и все по-задълбочаващото се неравенство - това са истинските проблеми на България. И няма никакво значение дали ще  получаваме заплатите и пенсиите си в евро, ако те продължават да бъдат обидно ниски.

Източник: А-Спекто

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...