Adsense-top

Властта мирише лошо

Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението. Мнението не беше обществено, а преобладаващо. 
То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. 
Е, не всички социологически агенции - само някои. 
Онези, на които Богатството беше платило, а Властта беше одобрила. 
Така всъщност Мнението беше на Богатството и Властта, но минаваше за мое, понеже и аз бях в това обединение: бях гласувал и избрал Властта, а тя бе създала Богатството.
- Твоето мнение е закон за нас! - съобщи важно и вероятно на себе си Властта и пръдна с желание. 
- Извинете, без да искам - уточни.
- Лъжеш - рече спокойно Богатството, коeто имаше властта да говори каквото си иска, защото никой не можеше да му запуши устата с пари. - Направи го нарочно.
Властта се престори, че не чува. Усмихна се и продължи:
- Важното е сега всички да ни вярват. Няма значение, че между нас има недоверие. 
- Това е тъпо - отново оспори Богатството. - Но върши работа. Приемам.
- Въпросът е: как да ни вярват? Не е лесно. Аз имам идея. - Властта беше опитна в лъжите и кроежите, можеше да изкара идиота талант, а таланта да обърне на идиот. 
- Надявам се, че е безплатна. - Богатството беше стиснато. 
Властта се намръщи. Не обичаше безплатните неща. Но знаеше, че когато се окопае във властта, ще си взема каквото поиска, от когото поиска и когато поиска.
- Разбира се, нали накрая сметката плащат други. Какъв е смисълът ние да се преджобваме? - изля благоразположението си в нова усмивка и отново се размириса.
Богатството се намръщи и затвори очи. Трябваше да изтърпи, защото всяко богатство си има край, ако не е около властта.
- И така - задъхано заобяснява Властта, - ще създадем такова Мнение, което да мине за общо.
Мнението мълчеше. През цялото време стоеше свряно в ъгъла на живота и не смееше да шукне. Нямаше нито власт, нито пари. Знаеше, че всяка дума може да се използва срещу него. Каквото и да кажеше, приемаше се за изречено в негова защита - и нищо повече. Затова никой не го слушаше.
- То сега чие е? - попита Богатството, което не беше умно по дефиниция.
- То е наше - повдигна доволно вежди Властта и изстреля острия си злобен поглед към ъгъла на живота. - Но не знае това. Никой освен нас не знае, че общественото мнение е наше. Важното е това да продължи. И не само. Всички трябва да си мислят, че нашето Мнение е тяхно мнение. Така ще ги манипулираме.
Богатството зашава и раздвижи лявото си рамо - по този начин мислеше. Властта имаше право. "Всяка власт има право, защото няма задължения!" - каза си и се удиви на мъдростта си. Би записал тази мъдрост, но нямаше подръка секретарка. Замисли се как всяко Богатство ще стане още по-голямо, ако махне от баланса си всякакви задължения, а придобива само активи. Тогава ще стане по-силно от Властта. И няма да има нужда от нея. Точно така! Един ден Властта ще е в актива на Богатството и няма да се налага да се съобразява с миризмата й.
Идеята му се стори чудесна, видя я в близка перспектива и затова рече благосклонно:
- Браво, одобрявам. - Повдигна брадичка, за да даде знак, че иска още разяснения.
- Ще убедим всички, че защитаваме тяхното мнение!
- Това не е лесно - възрази Богатството. - Никой няма да ни повярва.
- Естествено. Затова ще използваме него! - Властта най-сетне ме забеляза и посочи.
Аз стоях в другия ъгъл на живота, свит и посърнал като Мнението. Бях гладен, зъл и нервен. Бях готов на всичко, за да получа храна, власт, надежда, свобода. Аз бях народът.
- Дали няма да е скъпо? - попита Богатството предпазливо, като се взря в хищния ми и свиреп вид.
- Та погледни го само! - доближи се Властта до мен и се изплю в лицето ми. - Дрипльо! И два лева да му дадеш, пак ще е доволен. И ще те хвали! Ще ни хвали всъщност.
- А ако се отметне? - Богатството беше хитро и предвидливо; знаеше, че докараш ли същество до отчаяние, то може да прояви безразсъдство и дори смелост.
- Тогава го остави на мен! - сбърчи вежди Властта. - Щом веднъж е взел, ще има цял живот да връща! Нали така, а? - изкрещя и ме подритна.
Властта миришеше лошо. Но имаше право.
Усетих погледа на Мнението върху себе си. Гледаше ме едновременно с укор и с надежда от своя ъгъл. Прочетох в очите му: "Те имат нужда от нас, не ние от тях."

Източник: Дума

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...