Adsense-top

Страдаме от новия СПИН – синдром на придобита институционална некадърност

Все повече не мога и не желая да участвам в панаира на суетата и във всуе дебата за всяко случващо се нещо поотделно, изолирано, само за себе си и като нямащо нищо общо с цялостната ситуация в страната!
Иска ми се да сме малко по-зряло общество, да виждаме не само фактите, а да отиваме отвъд тях. 
Защото тези факти като правило са симптоми и синдроми на тежка болест, поразила държавата ни и нейната национална сигурност.
Аз изобщо не съм черноглед, който ме познава, ще каже, че в личния си живот често плащам данък на неумерен оптимизъм и стремеж да виждам преди всичко позитивното у хората.
Но диагнозата, която правя за процесите в нашата страна не е оптимистична и в нея няма позитивни развития, така че да си отдъхна. 
Неспокойно и тревожно ми е за България защото съм сравнително добре информиран научен работник и относително трезво и разумно мислещ човек.
Системата ни за национална сигуност страда от остри, почти непоправими дефицити – слаб и безидеен мениджмънт, груби и некомпетентни политически намеси, неефективно и понякога прахосващо ресурсите планиране и обезпечаване, рязко падащ професионализъм и стремително намаляваща мотивация на кадрите в нея. 
Системата ни за национална сигурност има коефициент на полезно действие не повече от 4-5%, тя не произвежда необходимото ниво на сигурност и дори заразява обществото с перманентна несигурност.
Администрацията на всички нива не само се задъхва с убийствени темпове от непрофесионализъм, но и видимо се разболява необратимо от това, което аз наричам новия СПИН – Синдром на придобитата институционална некадърност.
Корупцията става бич за цялостното упраление, тя е рак, който е разял всичко с метастазите си. Даже не знам дали вече да я наричаме „корупция“. По аналогия със сушата – суша има понякога в местата с умерен климат, но суша ли е това, което е характерно за пустинята, може ли да се каже пустинята Гоби е обхваната от суша? Не, защото за пустинята Гоби това е начинът на живот, това е тя самата. Е, така е у нас – не е корупция, корупцията служи за да „смазва“ администрацията да работи по-бързо. В страната ни управлението, образно казано е като аналог на пустинята – то цялото е корупция, това е нейният начин на живот…
Най-лошото: ние не управляваме страната си – с визия, със стратегия, с перспективно мислене, прогнозиране, програма, съвременен мениджмънт, лидерство. Ние отиграваме ситуации, храним хората с пропаганда, тровим душите им с митове и легенди, тресем съзнанията им със страхове, натикваме ги в боомбоубежищата на доносоничеството, примирението, отказа от мислене и търкането на лотарийни билети.
Ние нито знаем към какво се стремим, нито знаем каква е целта на това, което правим, нито знаем накъде вървим и къде отиваме, нито знаем „оти ручаме жабетата“.
Никога, повтарям, никога държавата ни не е била управлявана без да бъде управлявана, без да бъде направлявана в правилната посока (даже я влачат напоследък като наложница в неправилната посока), без да бъде мислено какво се прави и защо се прави. Една имитация, една симулация, една импровизация, една масова пиаризация…
Затова отвсякъде тече, вредом се краде, престъпници бягат, осъдени изчезват, крадци са безнаказани, мошеници са невинни, кумови и братовчедни фараони си кютат в парламента, персони, за които Чезаро Ломброзо се е произнесъл отдавна попадат в партийни листи, клептомани въртят феноменални сделки и няма кой да ги удари през ръчичките и да им потърси произхода на паричките. Сякаш не съществува ДАНС, сякаш са пропаднали някъде още две дузини структури в системата за сигурност и в съдебната система. Седят си там като в увеселителни заведения и почивни станции маса хорица (не казвам всички), чакат си пенсионирането с многото заплати, после свалят служебните костюми и обличат цивилни и хоп! – на по още една заплата, а младите – кучента ги яли, те няма да се реализират, те ще бъдат прогонвани навън или да отглеждат картофи и стават овчари у нас.
Какво чакаме още – зле управляваните и лошо координираните институции в системата за национална сигурност пак да започнат да се стрелят като някога в „Белите брези“!? Та тогава беше същата анархия, същата липса на компетентна власт, същата ерозия на отговорността и същото безсилие да си подредиш нещата в собствените си къщурки, камо ли в общия дом на сигурността!
Ето защо ме преследва едно злощастно déjà vu – та това сме го играли вече, това сме го видяли вече, това е било и то е било страшно!
Изглежда, следвайки вечния лозунг на нашето управление – напред, кръгом и пак напред, в средата на 10-те години (второто десетилетие) на 21 век се върнахме в средата на 90-те години (последното десетилетие) на 20 век, но много по-разнебитени, много по-обезверени, много по-уморении много по-полуживи…
Разбирате ли защо отказвам да коментирам всеки отделен случай!?
Там, където другите виждат само поредната гнойна пъпчица по лицето на държавата или поредния цирей по тялото на обществото, аз виждам симптома на дълбоката болест, поразила цялостния ни социален организъм. И нашият социален организъм ходи замаян, разкординиран, слабеещ и с припадъци – досущ като човек, имащ тумор в мозъка, сиреч рака на всички ракове…

Проф. Николай Слатински, Фейсбук

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...