Adsense-top

Росен Йорданов: В Европа един надзирател отговаря за 25-30 затворника, в България – за 150

За разлика от други страни в Европа, в България един надзирател отговаря не за 25-30, а за 150 затворници. "Разбирате ли, ние сме извън всякакви норми от години. Не са решили, не са избягали от затвора.” Това заяви пред „Хоризонт” на БНР криминалният психолог Росен Йорданов. 
Йорданов е психолог с дългогодишен опит в системата на МВР. Той коментира последния случай с бягството на лишени от свобода от Централния софийски затвор, като прогнозира, че следващата стъпка на бегълците е да си осигурят финансови средства, чрез които да достигнат до по-безопасно място. Той цитира думите на министъра на вътрешните работи, който заяви „Ние не мислим, а действаме“, като отбеляза: „Да, хубаво звучи, нали – енергично. Но на мен ми омръзна да слушам за хора, които са на такава позиция, които да действат и после да мислят. В предния случай, когато заловихме Пелов, ние мислихме много и тогава действахме. Защото ако не бяхме мислили, може би щяхме да имаме няколко трупа, включително и неговия…“
Оставките на отговорни служители не са достатъчни, каза психологът и апелира да се направи точен и безпристрастен анализ, който да бъде представен на обществото и да се дадат адекватни предложения за промяна. Коментаторът припомни, че за разлика от други страни в Европа, в България един надзирател отговаря не за 25-30, а за 150 затворници.
"Разбирате ли, ние сме извън всякакви норми от години. Не са решили, не са избягали от затвора. Защото, ако в европейските държави има един охранител, отговарящ за 25-30 души, то в България един охранител отговаря за 150", коментира Йорданов. Психологът попита риторично откога в страната не са строени затвори: „Не беше казано на обществото, че наистина затворите са пълни, че условията са абсурдни и че трябва да се направят генерални неща, за да се промени тази система, защото иначе ще започнат да бягат затворници.“ 
Сред системните предпоставки, довели до инцидента с бягството от затвора Йорданов открои слабости по отношение на техническата обезпеченост и процедурите, както и на морала и професионалните качества на служителите.
Животът на Левски и Ботев е пример за саможертва и себеотрицание. Това каза още Росен Йорданов: „Символът, който представлява Разпети петък е как Божият син жертва себе си, за да може да изкупи греховете на човечеството, което е направил също и Левски. Масово българският народ почита Левски като светец. Но много малко хора наистина си дават сметка какво е направил този човек – защо така подсъзнателно го обичат. Ами именно заради тази саможертва.“
Консултантът по психология, лидерство и управление на човешките ресурси смята, че в българската политическа среда по отношение на лидерството се люшкаме между популизма, т. е. следването на нагласи и моментни настроения, и познатия ни от възрожденските пиеси прагматизъм. В същото време според анализатора в националната ни пътна карта липсва внасянето на малко по-далечен хоризонт и ни е необходимо да имаме лидери, водещи ни към по-далечни цели. Йорданов смята, че в българската история, особено в най-новата ни история, виждаме по-конюнктурно и началническо „лидерство“.

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...