Adsense-top

Бойко, Серго и КОЙ в съюз да ни набутат в Еврото, и да плащаме €18 милиарда чужди дългове...

 
Изумителна "супер-европейска" и анти-българска коалиция се заформя, само и само да ни набутат в Еврозоната и да плащаме десетки милиарди евра чужди дългове.
В съюз са влезли Бойко, Станишев и Пеевски, и цялата държавна пропагандна машина работи за това да ни прекарат.
Цифрите са съвсем очевидни - Еврозоната е била изгодна в началото, когато не е имало цена за вход и всеки е можел сам да си трупа дългове, с очакването останалите да му ги платят. Наистина, Гърция и Италия спечелиха от това.
Но сега вече номерът не върви. Вместо това, има входна такса, която да покрие вече натрупаните дългове. Т.е. Еврото е "Понци-схема", в която печелят първите влезли, а последните единствено плащат сметката.
Това косвено с половин уста бе потвърдено днес дори от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която каза, че членството в този клуб си има цена, и ние трябва да я платим. Но в името на "огромните други ползи".
Какви точно са тези други ползи никой не разбира, нито някой обяснява защо Унгария и Полша се отказаха изобщо да приемат Еврото.
Но то така стават нещата тук - измислят се някакви "огромни ползи", и после затваряме реактори, строим американски ТЕЦ, режем ракети, и приемаме Еврото.
Цифрите са ясни - България рискува да плаща до 18 милиарда евро чужди дългове, ако няколко страни фалират и не могат те да плащат.
А че ще фалират е ясно, защото дългът на Италия е 130% от БВП, а на Гърция е над 200%. Няма в историята пример, подобен дълг да е бил изплатен.
Но политиците са единни в това да ни набутат, вероятно защото за тях лично, ще има огромни ползи.
Ето какви ги говорят, мислете докато ги слушате (текстът е от в."Дума"):
Страховете на българските граждани относно влизането в еврозоната са много, защото хората не разбират каква е ползата от нея.
Това коментира зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Драгомир Стойнев по време на форума "България в еврозоната.
Икономическата логика срещу митовете". Дискусията бе организирана от президента на ПЕС Сергей Станишев и Ева Майдел, член на ЕП и председател на Европейското международно движение.
Драгомир Стойнев бе категоричен, че България трябва да стане част от паричния съюз и по този начин да влезе в ядрото на правенето на европейски политики. По думите му обаче 10 години след 2008-а, не е достатъчно да изпълняваш само номиналните критерии за влизане в ЕRМ-2 и еврозоната. „Европейските страни вече искат реформи и в бъдеще - пенсионната система, образованието, здравеопазването и пазарът на труда да не оказват такъв натиск върху фискалната политика“, обясни Стойнев. Според него една от основните причини да не сме част от еврозоната е бедността и именно тя ни пречи да влезем в този клуб на богатите.
Нужна е цялостна реформа на пазара на труда, не е достатъчно да кажем, че безработицата е 6%, тъй като в България има много нискоквалифицирани работници, които в бъдеще ще оказват натиск върху фискалната ни политика, категоричен бе Стойнев. Европейският паричен съюз е реформиран и е важно сега да предприемем конкретни стъпки за приемането ни в него, подчерта депутатът от левицата, който е бивш икономически министър. Стойнев предупреди, че ако не влезем в еврозаната преди 2025 година, то самият валутен съюз ще отблъсне държави като България и реалната заплаха "Европа на две скорости" ще стане факт.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова за изготвянето на един план за влизането в  Еврозоната. По думите й той трябва да бъде одобрен от всички политически сили. И който и да дойде на власт, да изпълнява този план, допълни Нинова. Имаме нужда от национална енергия за тази цел, категорична бе тя. Но не скри притеснението си, че трудно ще се постигне разбирателство по това как да се изпълява един такъв план.
При откриването на форума говори президентът на ПЕС Сергей Станишев. Той бе категоричен, че присъединяването към еврозоната изисква национално усилие и също предупреди, че "Европа на две скорости" е реална заплаха. Ако сега изпуснем възможността да станем членове на еврозоната, може да се наложи да чакаме дълго, обясни още Станишев. По думите му "винаги е по-добре да участваш във взимането на решения, отколкото да бъдеш техен изпълнител".
С еврото влизаме в "А" отбора на ЕС, изтъкна Сергей Станишев.
Президентът на ПЕС цитира проучване на "Сова Харис", според което близо 77% от българите смятат, че България трябва да положи усилия, за да се интегрира във всички ключови формати на ЕС - Шенген, Еврозаната, в областта на отбраната и сигурността, в опазването на външната си граница. Около 52 на сто споделят мнението, че влизането на България в Еврозаната би осигурило по-голяма стабилност и прозрачност на българската банкова система.
За това, че в България има консенсус по отношение на еврото, говори финансовият министър Владислав Горанов. Той наблегна на митовете, които трябва да бъдат развенчани, за да могат хората да са спокойни, влизането в Еврозаната ще е от полза на държавата.
Горанов обясни, че не са основателни страховете от ценови скок при приемането на еврото. Със сигурност е възможно повишение на цените, но то ще бъде с пренебрежими размери, каза министърът. Вторият мит, по думите му, е опитът на някои "условно патриотични формации" да твърдят, че България ще загуби от своя суверенитет. Всъщност напротив - така България ще бъде участник в решенията на Европейската национална банка. Тоест, влизането в Еврозоната ще увеличи възможностите на държавата и на БНБ да участват по- активно в паричната политика, подчерта Горанов.
Друг мит, който отхвърли министърът бе, че приемането на еврото ще застраши нашата конкурентоспособност. Неъстоятелни били и притесненията, че след влизането в еврозоната България може да се превърне във втора Гърция. Според него макроикономическите показатели по развитие и конкурентоспособност са в полза на България пред Гърция.
Премиерът Бойко Борисов се оказа най-големият оптимист по отношение на бъдещето на България спрямо валутния съюз. Той заяви пред форума, че до една година може би ще се поздрави с влизане в чакалнята на еврозоната.
Борисов разви познатите си тези, че имаме добър резерв и политическа стабилност. Не пропусна обаче да обясни, че имало политици у нас, които провокирали протести и целяли нестабилност. Затова всичко зависело от волята на политическата класа да има консенсус.
После премиерът разкри притесненията си, свързани с непрекъснатите протести с искане за по-високи заплати. Това го притеснявало - защо всички искат всичко и то веднага. Коментира и протестите на музикантите от БНР от последните дни. "Не знаех, че нашето радио има четири оркестара. Мислех, че има други функции. Свириха под моите прозорци - не знам какво се очаква да направя аз. Има и пазарен принцип - изнасят се концерти, продават се билети". Борисов се изказа  и за недоволните метеоролози: "Слушах метеоролозите в Монтана - та 15 милиона повече дадохме на БАН. Не бива така вече!", възмути се премиерът.
Розовите очилца за едни - сметките за други - така е винаги в живота...

Добри Божилов
26.04.2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...