Adsense-top

Тереза готова да запали война с Русия, само да прикрие, че пeкистанци масово изнecилват бeли брuтанки безнаказано...

 
Фееричната по безумие и истеричност информационна агресия срещу Русия заради убийството в центъра на Лондон на предателя Скрипал (отровен с вещество, произвеждано изключително в Узбекистан на завод, закрит под контрола на САЩ, но доста лесно за изготвяне) може да доведе до нови санкции срещу Русия, включително и до забраната за излъчването на Russia Today и Sputnik, изгонване на дипломати, изземване на имущество на Русия, икономически санкции и дори до анулиране на по-рано издадени визи.
Тъй като Скрипал е от отдавна е никому ненужен в Русия, а доказателствата отсъстват дори в голяма степен, отколкото в случая с клеветата срещу нашите спортисти (истеричката премиер на Великобритания много нагледно приключва сама със себе си), това е агресия срещу Русия, в която английските специални служби, съдейки се по всичко, просто са се отървали от още един доплувал до тях „биологичен боклук“ (така веднъж ги нарече пред мен „отработените“ предатели един много добре възпитан и цивилизован до ръба на чорапите си западен дипломат), по същия начин като Березовски (официално заключение за причината на смъртта просто не е съставено) и няколко други.
Повечето наблюдатели смятат, че тази информационна агресия е свързана с президентските избори. Но тя е започната твърде късно, за да повлияе на изборите: въпреки усилията на пропагандистите, фокусът на информационния удар ще бъде след 18 март.
Затова и причината, по-скоро, е друга – и отчитайки се дълбочината на подкопаността на психиката на английското общество, (а тя съвсем не е същата, както по времето на загадъчната агония на садиста Литвиненко, у който от радиационното поражение на организма по вълшебен образ опадаха космите само на главата, но не и на гърдите, което е добре видно на сълзливите фотографии),, тя е свързана с вътрешната, а не с външната английска политика.
Истерията около убийството на „отработения“ и никому ненужен Скрипал , изтласква от английското обществено съзнание чудовищен скандал, който властите се опитват да премълчат от 2014 г. около расовия терор срещу белите момичета, устроено от банди пакистанци и други мигранти от Азия.
Момичетата, при това изключително бели, се насилват, правят се наркоманки, отвличат се, продават се в сексуално робство и убиват от десетилетия, при пълното допускане на прехвалената английска полиция. Така, според доклада на английските правозащитници (Във Великобритания тази дума все още е запазила своя първоначален смисъл и означава „защита на закона и правата на гражданите“, а не „защита на престъпниците), за 16 години пакистанците изнасилват в четвъртмилионния град Ротръм повече от 1400 момичета (повече от половин процент от цялото население!!) и то само на възраст между 11 и 15 години.
След скандала от 2014 г. полицаите в Ротръм уж се захващат за работа – но „за последните три години техният план забележително угасва“.
На 11 март Mirrorпубликува разследване, което можеше да предизвика шок в английското общество и да създаде сериозни политически проблеми за правителството на Тереза Мей. Този път нещата са свързани с 170-хилядния Телфорд, където за 40 години от ръцете на насилниците са пострадали около хиляда момичета (също повече от половин процент от населението) отново при почти пълното бездействие на властите (т.е. при пряко покровителство на насилниците). Социалните работници знаят за случващото се от 90-те години, но полицията започва да реагира едва след десетилетие: между 2010 и 2012 г. са разкрити около 2000 заподозрени за нападенията, но зад решетките попадат едва девет от тях, след което делото е закрито.
Освен това информацията за престъпниците-азиатци (съдейки се по контекста предимно пакистанци) е унищожена поради страха на полицаите да бъдат обвинени в расизъм, а през 2016 г. е прието дори специалното решение да не се провежда ново следствие.
Съществено е, че става дума само за два града, където престъпленията все пак са били огласени. Вероятно, сексуалният терор (или по съвременни термини „сексуалният джихад“) на пакистанците и мигрантите от другите страни в Азия се осъществява от десетилетие и в други региони на Великобритания. При това е важно, че страхът на полицаите да бъдат наречени "расисти" парализира работата им дори и в по-голяма степен отколкото страхът от ръководителите на страната (продължителните сексуални престъпления от страна на ръководителите на Великобритания срещу сирачетата, съпровождани с техните убийства от края на 70-те години все пак са разследвани, макар и след много дълго време).
Погасяването на вътрешнополитическите скандали с разпалване на вълна от насилие срещу нашата страна е стандартна, подразбираща се технология на английската политика в течение на векове – толкова стандартна, че тя дори е описана в художествената литература като нещо забавно, но напълно обичайно (например, в любимата книга на Тачър „Да, господин премиер“).
Напълно е възможно, че в наши дни министър-председателят Мей започва истерията по повод убития (най-вероятно от английските спецслужби) предател Скрипал и поставя двете страни на границата на войната просто, за да отвлече вниманието на нацията от наистина чудовищния скандал, който нейните сътрудници по някаква причина не успяват да погасят.
И разбира се, за това, че „прекрасните мигранти“ да могат и по-нататък да продължават с възпитанието в толерантност и цивилизованост на английските момичета – в съвременното западно разбиране на тези думи.

Превод: Поглед.инфо

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...