Adsense-top

Ердоган идва в България като пълновластен господар. Бойко пръв ще му козирува

Който си мисли, че Ердоган идва в България, за да се моли за европейски визи на Юнкер и да преговаря за членство, много се лъже.
Който си мисли, че Борисов прави услуга на ЕС, а не на турския султан, като го кани във Варна, значи нищо не разбира от политика.
Само че слугата на двама господари често има нелека участ, па бил той и с българска закалка в метаните. 
Затова с наближаването на 26 март Борисов става все по-тревожен. 
До степен, че оня ден прибегна да апокалиптично пророчество за трета световна война, само и само да оправдае нелепата си роля на европейски сводник. 
Още повече, че аверът от юг не цепи басма никому и допълнително усложнява ролята му с бруталното си поведение в навечерието на варненската сгледа.
„Светът върви главоломно към конфликт, виждате вече, че политиците с имена, държави си говорят за ракети, войни и все по-реален става страхът на хората. 
Недалеч от нашата граница Турция води война. 
Апелирам дипломацията и ние да направим всичко необходимо да решим кризата с дипломатически средства“, рече оня ден Борисов, изобразявайки гълъб на мира. 
И всичко това, за да обясни, че и на него не му е „най-приятното“ да организира такива срещи (с Ердоган). „Огромна разправия, труд и армия от хора се занимават с това“, изохка посредникът. Но обясни, че се е нагърбил с тая тегоба с едничката цел да продължи да работи споразумението между ЕС и Турция за сдържане на бежанците. Защото: „Представете си 200 000 тук, представете си ги след това в Австрия“, синтезира дипломацията си българският премиер, хем да посплаши малко гостуващия по това време у нас австрийски канцлер Курц, дето все му се зловидят мигрантите.
Тъкмо Борисов натамъни работата и сглоби геополитическия пъзел, и ето че откъм Босфора пак се чу тътен. Ердоган обяви на висок глас, че идва във Варна не да проси европейска милост, а решително да си поиска обещаните от ЕС пари за бежанците. Дори се закани да сложи на масата най-силния си коз: снимки на всички бежански лагери в Турция. Демек – ако не платите, ги пускам. И тогава Меркел да ви е на помощ!
„Ако ще давате финансова помощ за бежанците, направете го! Ако не, бъдете честни с нас“, бяха думите на Ердоган.
Кой на кого какво дължи – така и не стана ясно. През 2015 г. ЕС обеща на Турция финансова помощ в размер на 9 млрд. евро за справяне с мигрантската криза. Подписано беше и споразумение под егидата на Меркел. Сметката на ЕС беше проста -„пари срещу спокойствие“. Първият транш от 3 млрд. евро трябваше да е преведен до началото на 2018 г. Ако се вярва на Ердоган това, изглежда, не се е случило, щом сега си иска парите.
Европа е напълно зависима от турския президент и той го съзнава. Затова сметката последно ще я пише той. Ако ли не – пуска бежанските шлюзове. Засега България е на завет, понеже турската страна изпуска контролирано потока към големия си враг Гърция, но ако Европа развали рахатлъка на Ердоган, скоро вълната може да ни залее. От това най-много се бои Борисов, който е наясно що за разграден двор му е държавата. Но вместо да я потегне, безотговорно повери националната сигурност в ръцете на Турция. Затова сега охотно приема унизителната роля на посредник между двама циници, които взаимно си извиват ръцете.
Само че позициите на преговарящите отдавна не са равностойни. Европа така и не разбра как бе похитена, защото се отдаде доброволно на султана. При създалото се положение тя ще трябва да се моли за милост, а господарят и неговия слуга ще важничат, ще си придават фасони, ще искат да ги галят по главите и да ги наричат на галено име.
Ердоган идва да си вземе своето, а не да преговаря. И да нагледа „душевните“ си граници, разбира се. Турският президент, казват, щял да посети новострояща се джамия у нас, нищо чудно и до Кърджали да отскочи, ако толкова го тегли душата. Въобще, визитата рискува да придобие държавен характер.
Де да беше само това. Военните успехи на Ердоган в сирийския град Африн внасят допълнителен смут в навечерието на това, и бездруго, скандално посещение. Лицемерна Европа, която иначе толкова страда за убитите сирийски деца в Източна Гута и Алепо, сега ще трябва да стисне кървавата ръка на убиеца на невинни деца в Африн. Че и да му плаща на всичкото отгоре. Да преговаря с него, да го моли. Да забрави за десетките хиляди журналисти, преподаватели, интелектуалци, хвърлени в турски затвори. Да преглътне обидните му тиради по свой адрес. Да забрави за „демократичните ценности“, „правата на човека“ и прочие алабализми от пропагандния арсенал за глупаци. Въобще, задава се един крайно унизителен спектакъл, чието конферансие ще е българският министър-председател. А външният ни министър ще разнася шербет. Къде си, дядо Вазов?!
Впрочем да сте чули ясна позиция на ЕС за незаконната турска окупация в северна Сирия? За разлика от Крим, за който ни проглушиха ушите. Няма дори обичайната „загриженост“ в такива случаи. Явно за военните подвизи на Тайпи се ползва двоен аршин.
Българският народ, все още подвластен на вехтите учебникарски „стереотипи“ за петвековното турско робство, няма как да одобри тия теманета пред Ердоган. „Османското му присъствие“ ще накара да трепнат по-родолюбивите български сърца и да се обърнат срещу гостоприемника. И Борисов знае това. Затова му трябва спешно „трета световна война“, ако трябва дори ще я измисли, белким намали политическата щета. Каквото и да направи, обаче, лошото впечатление от разгащването ще остане.

Източник: Гласове

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...