Adsense-top

В дните след 3-ти март много от борците са казали – Най-големите предатели станаха ръководители

3 март ли?
Днес?
В пъти повече са народите, нациите, които са били претопени, заличени и забравени, дори след 50-100 години робство, или завоевание от чужд окупатор, враг.
Стари народи и племена, които днес ги има само в книгите по история – в Азия, в Америка, в Африка…
Дори в Европа, където е уж цивилизационния център на света. Тази Европа, с Берлинския договор…
В пъти по-малко са народите, които са оцелели въпреки завоевателя, въпреки мачкането, тормоза, убийствата, липсата на всякаква човещина.
Един от тези народи е Българския! 482 години официално под натиска на една от големите империи на средновековието. От ония империи, крайно радикалните, непризнаващи нищо, освен своето си. Прилича ли ви на нещо от съвремието?
Днес няма империи, на документи сме свободни, независими и що-годе обединени. Е, малко пръснати из цял свят. Може би колкото българи има тук, два пъти по толкова има навън. И как да почетеш кръвта на загиналите за Освобождението, след като по Българската земя не останаха българи?
Не само физически, а и българи по характер…
Какво означава Българин по характер? Във всеки случай не е да те е страх повече да не те ударят по джоба, отколкото по достойнството! Днес се пазим да не останем без пари за бира и цигари. Пък с честта ни как се подиграват – това на заден план…
В дните след 3-ти март много от борците са казали – Най-големите предатели станаха ръководители. Прилича ли ви на нещо от съвремието?
Та от какво още трябва да се освободим? И изобщо освобождавали ли сме се? Някой ще каже – Въпреки всичко да почетем празника. Да, съгласен съм. И?
Не знам народ, който, оцелял общо 700 години под чужда власт, да гледа така сиво на свободата си. И има защо. Щото все така се оставяме да ни мачкат, най-вече своите! Смешно е, нали? В иронията сме царе, в борбата за справедливост – шутове. В това да разбираме от всичко сме експерти, в това да бъдем народ – лаици.
Тук-там искри, в крайни случаи, когато някой загине, или когато ни настъпят, ама здраво. В останалото време какво? Доказваме колко можем да издържим нали? 482 години сме дали вече пример, какво още да доказваме?
3 март, 1878 година. Нещо общо със съвремието?

Захари Григоров, Фейсбук

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...