Adsense-top

Селска панахида. За това ли ТЕ умряха на 3-ти март? За една изчезваща България...

Умира тихо българското село. 
И няма кой за него да заплаче… 
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.
А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.
Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.
Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?
Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..
Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

Автор: Георги Константинов

Заглавието е на редакицята на ГН

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...