Adsense-top

Андрей Пантев: Днешното Социално Неравенство ще роди нова Кoмунистичeска Рeвoлюция!

Андрей Пантев е един от най-авторитетните съвременни български интелектуалци. По професия е историк, специализирал е в Англия и САЩ. Работил е в Института по история при БАН. Преподавал е в различни университети. 3 мандата е депутат от БСП. 
Днешното социално неравенство ще роди кървава революция! Когато нямаш какво да ядеш, ти е все едно дали ще умреш от глад или от куршум.
Очернянето на комунизма е опит да се прикрие сегашната ни импотентност!
Интервюто с проф. Андрей Пантев виж по-долу:
Г-н Пантев, в каква посока върви напоследък България според вас?
В посока към безличие, към зачеркване на всички онези надежди, които се вееха като знам над нас след нашето възкръсване като държавна формация на европейската карта. Не искам да бъда злокобен, но не виждам кой ще ни изведе от това състояние.
Не е ли парадоксално, че сега председателстваме Европейския съюз, а изследванията показват, че над 60 % от българите изпитват носталгия по социализма?
Чакайте, чакайт… Председателството на ЕС наша заслуга ли е или е поредна процедура? Ние не сме се конкурирали с друга държава за него. Това е ротация, при която всеки ще председателства, независимо от това какви концепции поднася. Топогравското преместване на председателството още не ни прави такива, каквито много ни се иска да бъдам- изразители и спасители на Европа. В случая „носталгия“ не е точната дума. Носталгия е мъка по отечеството, а не особено емоционално състояние. Не става въпрос да хлипаме колко е струвало олиото и парното през комунизма, а за това, че има реални показатели, според които тогава сме били доста по-високо – от раждаемост до увереност в бъдещето.
Смятате, че това усещане е естествено?
Точно така. А другото усещане – колко сме станали велики, понеже сме председатели, е комично!
Напоследък основна тема в медиите е как трябва да бъде представен социализма в учебниците по история. Какво е вашето мнение?
С позитиви и негативи. Когато се прави равносметка на социалистическия период, трябва да се създаде общо усещане и впечатление, че все пак позитивите са били повече, въпреки отблъскващите неща – от „Белене“ до забраната да се пътува в чужбина. Всеки, който отрича това, също подлежи на свиреп укор. Самият факт, че са се раждали повече деца, хората са живели по-дълго, че името на страната ни, макар и като съветски сателит, се е чувало повече в науката, културата, изкуството и спорта, това не може да бъде прескачано, заобикаляно и пренебрегвано.
Как си обяснявате стремежа социализма да бъде приравнен с фашизма и да бъде описан като по-черен период от османския?
А вие как си обяснявате, че на Парижката мирна конференция през 1947 г. България е обявена за агресор? Как си обяснявате това, че ни бомбардират американци, англичани, хървати, новозеландци? Ако сме били такава прекрасна страна, защо са го правили? Дайте да ги съдим, да искаме компенсации. Всичко това означава, че едностранчивото приемане на българската история обикновено днес се лансира от потомци на бившите фашистки (до 9 септ.) и комунистически (след 9 септ.) величия. Почти няма дете на партиен велможа, например, което днес да защитава това, което беше- социализма. А обикновени хора, като вас и мен, казваме, че въпреки някои отблъскващи черти, в онова време имаше много позитиви, благодарение на които ние сме се реализирали – кой повече, кой по-малко…
Каква е целта на очернянето на социализма?
Това е стремеж да се скрие съвременната ни импотентност. Това, че не можем да направим България по-добра, след като няма стени, няма цензура, партийни секретари. Дотук това е много хубаво, но защо не смятаме, че сме по-щастливи?
Тази пропагандна интерпретация на историята как ще се отрази на бъдещите поколения?
Поколенията ще започнат да слушат повече бабино коляно, отколкото мастити историци, които до вчера произтичаха от идеологическите катедри по История на БКП, научен комунизъм и КПСС. Това е най-големият парадокс – че всички глезени деца в онова време поради, поради гузна съвест днес казват, че нямат нищо общо с миналото, но не се отказаха от титлите, званията, апартаментите.
Голям спор предизвиква въпроса имало ли е фашизъм у нас преди 9-ти септември?
Пак ще повторя- ако не е имало фашизъм, защо ни бомбардират анти-фашистките съюзнически авиационни сили? Фашизмът не е само дефиниция, той е дух, режим и жестокост. Бащата на майор Томпсън, който е разстрелян, беше известен английски професор. Кажете на неговите наследници, че в България демократи са убили Франк Томпсън.
Другата спорна теза е като диктатор или като държавник трябва да се изучава Тодор Живков?
Не харесвам това, че Тодор Живков днес се експонира в позитивен план- като някаква тарикатска чупка пред Съветския съюз. Вдигнал паметник на Брежнев, а в замяна ни опростили дългове – това е една отблъскваща философия, която за съжаление, ясно се настанява между нас. Политиката може би е компромис, но в никакъв случай тарикатлък. Нека не забравяме, че два артикула, които сега се отричат – морал и достойнство, са съществували в политиката. И да се хвали Тодор Живков само защото сме давали на Съветския съюз буркани с грах, а те ни давали газ, това може би е изгодно, но за мен не е морална категория.
Примитивно е.
Да, примитивно е. Ние заплащахме с покорство. Цялата драма е, че сега също сме покорни, но без да получаваме газ.
Тоест, вие не смятате Живков за диктатор?!
Няма спор, че Живков е диктатор. Но за такъв са смятали не само Сталин, а и Чърчил, който по време на войната си е правил каквото поиска. Лично е отговорен за големия глад в Индия, убил 4 млн. души, защото именно Той спира хранителни доставки за Делхи. А ООН го обявява за „жесток тиранин“ – точно с тия думи. Фактически всички големи, модерни и демократични страни са създадени от диктатори – погледнете Кромуел, Джордж Вашингтон не е избран, а е назначен за президент. Наполеон не е носител на демокрация, въпреки че е носител на модерното време. Модернизацията не може да бъде осъществена със силни профсъюзи. Четете романите на Чарлз Дикенс и ще видите, че тогавашните работници в Англия не са били щастливи.
А как след време трябва да бъде описан Преходът в учебниците – като успешен или като криминален?
Като тарикатски и бандитски. Като време, в което всякакво мошеничество се е наричало „триумф на пазарната икономика“. Тя не е човеколюбива, но не може всичко, което прави един пиколо собственик на 5 хотела и един чейнчаджия – собственик на 2 банки, да бъде наречено „пазарна икономика“. Още по-малко – „демократичен преход“.
Как виждате процесите в Европа – защо вместо да си говорим за смислени неща, обсъждаме Третия пол?
Третия пол става досаден и комичен. Значи няма да говорим за бедни и богати, за бандити и порядъчни хора, за страхотните социални пропасти между континентите, а за това дали във формуляра пише „мъжки“, „женски“ или „трети пол“. Това изобщо не ме засяга. Една насилена съпруга не може да извади Конвенцията в кухнята или в спалнята, за да се противопостави. Това е поредния фойерверк, с който се цели да се говори за всичко друго, освен за най-важното противоречие на нашето съвремие- социалното неравенство. Не може футболист да купува на сина си шотландски замък и в същото време дечица да умират от глад. Не може да има 5 кулинарни предавания, в които ти обясняват как гъшия дроб трябва да бъде гарниран с боровинки, а пенсионери да нагъват кисело мляко. Това не само ражда лявото, което днес не съществува, но ражда и насилието, което често пъти по жестокост е по-голямо от предишното.
Като човек с ляво мислене болно ли ви е, че вместо ПЕС да повдига въпросите за бедността и неравенството, тя е сред най-големите лобисти на Истанбулската конвенция?
Много сте прав, даже се говори за „лимузинена левица“. Всъщност в Европа няма лява общност. Лявата евро-общност пътува с мерцедеси, пие уиски, закусва в Лисабон, обядва в Париж и вечеря в Стокхолм. Кой от тия е ляв като битова нагласа? Не казвам, че левия трябва да умира от глад. Но какво им е лявото на тези излъскани чиновничета?! Да не би да са дали един хляб на един просяк? Драмата е, че тези, които са истински леви, не могат по никакъв начин да повлияят на съвременната политика. А така се раждат революциите! Когато нямаш какво да ядеш ти е все едно дали ще умреш от глад или от куршум. Няма ляво и дясно мислене, има морално мислене. Хората, които са в бедност, невинаги са мързеливци и некадърници. Те имат потребност от компенсаторна идея. Нека богатите имат всичко, но бедните да не гладуват. Това е лявото мислене. Не мога да си представя човеколюб, писател или художник да не се замисли, че освен скъпите хонорари, които основателно получава, в този момент два лева са бюджет за един беден човек в България и по света. Много хора спорят дали Христос е притежавал дрехите, с които е бил облечен, когато е проповядвал. Представяте ли си? Никой от нас не е Иисус, но все пак, когато проповядваш нещо, трябва поне малко като съдба човешка да си част от него.
Божидар Димитров основава професорска партия. Способен ли е такъв проект да управлява успешно страната?
Няма да мрънкам като завистлив старец, но професорската титла днес е силно обезценена и девалвирана. Професор вече не е престижно название. Затова в последните 25 години не се подписвам така. В исторически план професорската гилдия е съучаствала в много идиотски начинания. Нима проф. Александър Цанков не бе наричан „Кървавият професор“? Нима проф. Богдан Филов не присъедини България към Тристранния фашистки пакт? Когато за първи път се суспендира Търновската конституция през 1881 г., най-интелигентната част от обществото подкрепя тази анти-демократична акция. Това че си професор, не те прави автоматично мъдрец, а още по-малко спасител.
Божидар Димитров ще инициира Референдум за Президентска република. 
А защо да няма втора Камара, Сенат, Велико народно събрание… Вижте, тези неща не променят нашата съдба. Хората я променят. За да има Велико народно събрание, трябва да има велики депутати. За да има Президентска република, трябва да има мъдър президент. Всичко опира до човека. Не вярвам във формалните преобразувания, които искат да скрият нашата обществена съвременна импотенция.

Източник: skandalno.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...