Adsense-top

Психология на маниака...

 
Охраната на Брежнев била силно учудена, че нощната лампа в спалнята на съветския ръководител продължава да свети до 4 часа сутринта. 
Озадачени, бодигардовете се престрашили да погледнат през ключалката и останали втрещени: Брежнев цяла нощ методично прехвърлял ордените и медалите от сакото върху горнището на пижамата си и чак тогава лягал да спи.
Навремето се разказваше и виц, че на Леонид Илич щели да му правят операция за разширение на гръдния кош, за да си носи медалите. 
Но действителността се оказа много по-смешна – на реверите му един ден грейна лъскава червена фльонга, измислена специално с цел да замества около 500 ордена с тегло около девет килограма…
Слабостта на Брежнев да се самозасипва с отличия е наистина легендарна: в края на живота си той има повече награди от Ленин, Сталин и Хрушчов, взети заедно. 
Твърди се, че най-много харесвал военно-бойните ордени – четири пъти е обявен за Герой на Съветския съюз, при положение че званието се присвоява до три пъти. 
През 1976 г. сам се произвежда и в чин маршал и отива на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил. Влиза, заметнат с плащ, и обявява: „Внимание! Влиза маршал!“ Отмахва плаща, показва на ветераните новата си униформа, сочи с пръст маршалските знаци и с насълзени очи промълвява: „Дослужился!“.
Тъй като при погребение на съветски ръководител било прието в погребалната процесия ордените им да се носят върху плюшени възглавнички, след смъртта на Брежнев настанала същинска паника. Възглавничките не стигали, а нямало никакво време да се шият нови! И така се стигнало до решението върху всяка от наличните да се поставят по десетина отличия, за да може почетният ескорт на ковчега да бъде сведен „едва“ до 44 опечалени офицери…
Е, вицът с пижамата може и да не е истина, но се доближава до нея – съветският ръководител обичал да се любува на медалите си и лично да ги полира със специална кърпичка. Някои от неговите най-близки съратници споделят, че това му отнемало по няколко часа, като често ги привиквал, за да им разказва с умиление къде и как е получил дадено отличие. Интересно е, че сред най-скъпите му била държавната награда на СССР за литература, връчена му за мемоарната книжка „Малая земля“, в която описва „решаващото си участие в най-възловите сражения на Отечествената война“. Откъси от пълното с измислици, хвалби и автоласкателства съчинение дори се четат по телевизията от един от знаковите артисти на Съветския съюз – Вячеслав Тихонов. Рецитират се и по тържествени събрания и концерти. Даже най-затънтените библиотеки са изрично задължени да разполагат с поне 100 екземпляра от „Малая земля“, докато в същото време няма строго изискване за налични бройки от Большая советская энциклопедия…
На този фон българският министър-председател изглежда твърде скромен – досега е натрупал около стотина награди, изброени на личната му страница в интернет, в раздела за постижения. Освен това още не е издал книга, ако не броим научната му дисертация на тема „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, с която към днешна дата се води доктор по психология. Навремето Крум Благов, вече покойник, я прочете и установи, че тя се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици, което силно щеше да затрудни четенето й по телевизията. Да не говорим, че в края на труда, както е прието, имало и дълъг списък на използваната литература – 133 заглавия, включително на английски и немски, като сред тях били и трудовете на световноизвестния английски психолог от немски произход Ханс Айзенк. Само за сведение: Айзенк става популярен с това, че въвежда измерение на личността, което нарича сила на суперегото. „Хора с висока изразеност по тази дименсия са по-скоро егоцентрични, импулсивни, равнодушни към другите, склонни да се противят на обществените устои. Те често са неспокойни, трудно контактуват, не срещат разбиране и нарочно причиняват неприятности на другите“, пише Айзенк след дългогодишни наблюдения върху човешката интелигентност.
Като стана дума за интелигентност, все пак ще е справедливо да се каже, че българският министър-председател разполага с голяма библиотека.  Засега на рафтовете й са поставени единствено рамкирани снимки от срещите му с държавни ръководители, но до края на третия му мандат има време, предполага се, да я напълни и с книги. Иначе съществува сериозен риск да се окаже вярно, че през последните 9 години, с кратки прекъсвания, ни управлява алитерат, което не може да е истина, щом става дума за доктор по психология. И дори за носител на ордена „Михаил Ломоносов“ – енциклопедистът, който открива закона за запазване на веществото при химически реакции, постулира закона за запазване на енергията, поставя основите на физикохимията, пръв установява атмосфера на планетата Венера, пише оди, сатири и т.н.!
Впрочем мнозина от съветниците на Брежнев твърдят, че също никога не го били виждали с книга в ръка. Това обаче не му попречило да бъде на власт цели 18 години и само леко се усетило покрай здравословните му проблеми, започнали след изпадането му в клинична смърт през 1976 г. След като го спасяват, оттам нататък е придружаван неотлъчно от реаниматори с необходимата апаратура. Накрая вече не е в състояние да изпълнява и елементарните си протоколни задължения, разнасят го насам-натам заедно с тежките ордени, всички под сурдинка му се подиграват. И в един момент Брежнев не просто едва мести краката си, но и спира да разбира какво се случва около него. Превръща се в полужива карикатура на съветския строй и на самия себе си…
Слава Богу, скоро на Бойко Борисов поне биха инжекции в колената и глезените за укрепване на хрущяла, за да може да спортува и да бъде в кондиция. Работата обаче е там, че мозъкът също трябва да се стимулира непрекъснато, а това става най-добре с четене. „Четенето на книги подобрява концентрацията, развива въображението и формира интереси. Освен чисто интелектуален, тези позитивни ефекти имат и здравословен аспект. Концентрацията върху напечатан текст изгражда способността да фокусираме вниманието си. Това, от своя страна, е най-важното условие да получим знания от заобикалящата ни действителност.“
Твърдението е на авторитетни психолози, т.е. колеги на Борисов, които също така съветват да се четат много стихове, защото римата развивала мисленето. И веднага се сещам за едно стихотворение на Джани Родари със заглавието „Титли“ и в превод на Валери Петров, което бих предложила на вниманието на премиера:
Понеже мнозина живеят със мания
да носят отличия, титли и звания
със съответните към тях обръщения,
„Ваши Милости“ и „Ваши Почтения“,
предлагам: тоз, който със своите лъжи
е добил по-голяма известност,
да се уважи
с обръщение „Ваша Безчестност“.
Тоз, който се счита над всеки закон
сякаш крал е във своето кралство,
да бъде наричан — то се знае, с поклон —
„Ваше Нахалство“.
Следват: „Ваша Пъзливост“,
„Ваша Крадливост“,
„Ваша Фалшивост“
и „Ваша Бъбривост“,
и още толкова, и тъй нататък,
и този мой списък знам, не е кратък,
но ако бъде в парламента прието
да се титулува така всеки в лицето
(дори някой пъзлив
да бъде против,
някой зъл да не ще
своя ранг въобще).
поне ще се знае,
в тази наша държава
кой точно какъв е
и какво заслужава.
И аз не го бях чела, ами го намерих случайно, докато търсех информация за страстта към отличията и желанието да се самоизтъкваш. Тя пък се оказа не просто страст, а мания – пcиxoлoгичecкo cъcтoяниe, xapaктepизиpaщo ce c бeзпpичиннa eyфopия, пpoявлeниe нa мнoгo интeнзивни нacтpoeния, xипepaктивнocт и нaлyднocти. Оттам пък следва, че маниаците са предразположени към pиcкови поведенчески прояви и страдат от пoявa нa xaлюцинaции и дpyги cмyщeния във възпpиятиeтo.
В този ред на мисли Брежнев, например, смело може да бъде наречен маниак, нареждайки се всъщност в една дълга редица от други самовлюбени управленци. Гай Цезар Калигула, да речем, си сложил титлите „Звезда на народа, Баща на войската, Най-благочестивий, Превъзходния, Най-великий, Римски Зевс“, но за съжаление останал по-известен с името, с което го наричал Тиберий – „Змия на народа“. Писала съм и за президента на Боливия Андрес де Санта Крус, който се представял за „Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал на Колумбия, Велик маршал и миротворец на Перу“, така че да не се повтарям. Генерал Иди Амин Дада Умей в далечна Уганда обаче надминава всичките, като се самопровъзгласил за „Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на „Кръста Виктория“, ордена „За заслуги“, „Военен кръст“, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последния крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета „Макерере“. А най-смешното е, че той самият не можел да си изпише цялата титла, защото бил слабо грамотен…
Между другото, в „Психология на маниака“ още през 1966 г. Иван Хаджийски обяснил чудесно този феномен:
„Маниащината е амбициозност на посредствеността.
Тъжното и смешното у маниака е несъответствието между неговото самомнение и качествата му, между неговите мечти и възможности, което несъответствие дава картината на неосъществимите му желания, или на манията му. Амбициозността на посредствения с високата си температура, като всеки афект, не му позволява да види границите на своето можене, признаците на безсилието, за да може да тегли естественото заключение: слагане примирено оръжието пред неумолимостта на необходимостта, по правилото „не е лъжица за моите уста“. Маниакът продължава борбата на всяка цена — за да я превърне в едно мъчение на неосъществими мечти, на едно бавно крушение на манията или на маниите му.“
Неприятното е, че когато това крушение се случва на върха на държавата, вицовете съвсем не са решение. А иначе руснаците измисляха хубави вицове, някои и с оптимистичен финал, като този:
При Ленин беше като в тунел: наоколо тъмнина, а отпред – светлина.
При Сталин беше като в автобус: един кара, половината хора седят, а останалите се тресат.
При Хрушчов беше като в цирк: един говори, а всички се смеят.
При Брежнев беше като в кино: всички чакат края на прожекцията.
И той дойде, разбира се. Само дето, да повторя, прожекцията траеше 18 години…

Любослава Русева, Редута

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...