Adsense-top

АФИС: Корупцията продължава да ерозира доверието в управляващите

След отхвърления вот на недоверие към кабинета, предизвикан от БСП по темата за корупцията, в редица публикации и чрез различни публични изявления се създаде впечатление, че темата е затворена и отпадат основанията тя да се разисква повече.
Така ли е наистина от гледна точка на масовите нагласи?!
През последната половин година въпросът за борбата с корупцията не слиза от дневния ред на медиите и политическите дебати. Поводи са многобройни: атаките на опозицията срещу властта, медийни разследвания на „частни случаи като хасковския или „суджук-гейт“, силно резониращи у нас констатации на европейски институции и прочие.
Доколко всъщност е остър този проблем според общественото мнение?
Почти половината от пълнолетното население – 49%, са на мнение, че злоупотребата с публичната власт за лични цели нараства. Обратната оценка, че намалява, дават едва 9%. 34% смятат, че тя остава на същото ниво. Още 8% се затрудняват да преценят.
Каква е тенденцията?
Най-напред логично се повдига въпросът, който е обект на редица пропагандни внушения и интерпретации: дали покварата в държавната машина е заварено положение, причинено от предходни управления, или тепърва набира сила? Сравнявайки днешното ниво на корупцията с миналото, 41% от хората оценяват, че тя е най-разпространена сега; според други 10% неин връх са били първите години след приемането на България в ЕС; 6% смятат, че моралното разложение е кулминирало в първите години на новия век; 20% смятат, че нейният взрив е бил в „мътните времена“ на първите години на прехода; 3% смятат, че тя е отбелязала рекорда си при социализма. 19% се затрудняват да посочат определен период.
А дали днешните усилията за намаляване на корупцията са съразмерни на самия феномен? Общо 78% смятат, че се прави недостатъчно, а само 13% – че се прави достатъчно. Останалите се затрудняват да преценят.
Темата е специфична и с това, че на практика управляващите трябва да се борят с явлението сред самите тях. Това го дефинира като възел, труден за разплитане. Затова е важно дали според обществото полаганите усилия са максималните възможни.
Сред споменатите 78%, които смятат, че се прави недостатъчно, преобладава по-рязката модалност – прави се „съвсем недостатъчно“ (47%), а само 31% са по-умерени в преценката си: „прави се като цяло недостатъчно“. Аналогично на другия полюс сред споменатите 13%, разпределението е следното – 3% са на мнение, че правеното е „съвсем достатъчно“, а далеч повече – 10% преценяват, че усилията са „донякъде достатъчни“.
Иначе казано, независимо от интерпретациите, въпросът за вината априори ерозира доверието в управляващите. Сигнал към тях е фактът, че дори гласувалите за управляващата коалиция на последните парламентарни избори не виждат ефективни стъпки. 66% от подкрепилите ГЕРБ смятат, че се прави недостатъчно, а на обратното мнение са 24%. Аналогично е разпределението при избралите бюлетината на Обединените патриоти (71% на 17%).
С други думи, темата корупция е обединяваща за широкото обществено мнение, консолидира в почти равна степен мненията и оценките на привържениците на различни и противопоставящи се политически сили.
Дали след отхвърления вот на недоверие опозицията има повод за примирение или властта за самоуспокоение? Отговорът е отрицателен. Темата е в растящ тренд.
Ретроспективните данни на предишни изследвания на АФИС показват, че през 2016 г. само около 8% са посочвали корупцията сред двата най-важни въпроси за България. От края на 2017 обаче този дял „скача“ на около 20%, а в месеците след мартенските избори миналата година вече се колебае между 22 и 27%. Точният размер на този параметър се „конкурира“ с други проявления на егоизъм и бездушие, които далеч повече хора и по-често докосват във всекидневието си – нивото на доходите и пенсиите, здравеопазването, битовата престъпност. В сравнение с тях, думата „корупция“ се ползва с привилегията да обяснява пораженията на обществената система със субективни пороци на отделни хора. Това я превръща в генератор на нови и нови олицетворения на истинския обект на недоволството.
Данните показват например, че тъкмо хората, които преценяват, че живеят „по-зле от другите хора“, значително по-често от средното (+ 9%) смятат, че корупцията расте. При онези, които очакват и след година да живеят още по-зле от сега, делът е 61%, т.е. надвишава средния с 12%.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция АФИС, осъществено в периода 8-12 февруари 2018 г. Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани. Проучването е независимо от външно финансиране.

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...