Adsense-top

5 г. след саможертвата на Пламен Горанов България си е все същата...

Един млад мъж си отиде напразно и това е повече, много повече от лична драма
Един живот си отиде напразно… Снимка: Фейсбук група ,,Пламен Горанов-човекът, който се самозапали пред община Варна“
20 февруари  е дата, която в най-новата история на България няма как да бъде подмината. На този ден преди 5 години във Варна се самозапали Пламен Горанов.  На 3 март той издъхна от раните си. Малка група варненци отбелязаха във вторник годишнината. Те поискаха Горанов да бъде почетен с мемориален знак, какъвто до ден-днешен няма. Подобна инициатива бе подета и във “Фейсбук”.
Ако днес нямаше социални мрежи, то със сигурност Горанов щеше да бъде помнен само от близките си, а не се знае дали и протестите от 2013 г. нямаше да бъдат забравени. Нищо в България и Варна не се промени от тогава до сега към добро. Събитията, касаещи паметта към Пламен, а и други някои ,,обществени процеси“, се развиха като гротеска.
Малко след злощастното събитие варненци струпаха грамада на площада пред сградата на общината, където се сапозапали Пламен. Купчината камъни стана символ на протеста –
симбиоза между гняв, отчаяние и надежда,
че в България най-после ще настъпи справедлив и добър живот. Три години по-късно грамадата изчезна. Просто така – ,,изпари се“ като след щракване с пръсти. Обяснението на общинските власти бе, че пречи на ремонта на плочника пред сградата. ,,Камъните са събрани и запазени“, гласеше официалната версия. Не се намери варненец, който да протестира срещу тази фарсова безочливост. Любопитна подробност е, че преди ,,да попречи на ремонта“, грамадата бе трън в очите на някои хора. На незнайни – които махаха нощем цветята, слагани денем от варненци върху камъните. И на знайни – повечето общински съветници. В един натоварен трудов ден на 2015 г. общинарите решиха: всеки един предмет, който е струпан пред сградата на община Варна и напомня за протестите от 2013 г., да бъде разчистен. Кметът Иван Портних не посмя да изпълни решението, докато един ден… ,,работник, ремонтираш плочника“, не грабна камъните и ,,случайно“ ги изнесе.
Общинската версия гласеше, че грамадата ще бъде върната, ако се направи паметник или друг мемориален знак за Пламен, и ако по някакъв начин се реши тя да бъде интегрирана към тях. Но въпросният паметник така и не бе изграден. Просто нямаше кой да се заеме с въпроса.
Докато я имаше, в повечето време грамадата изглеждаше така. Снимка: Фейсбук група ,,Варна диша“
Най-абсурдното е, че не малка част от ,,сподвижниците“ на Пламен, които до ден-днешен се кълнат в него и светлите си идеали, два месеца след варненските протести вече
официално работеха за различни партии и политици.
Някои от тях пристанаха на Кирил Йорданов, срещу когото уж демонстрираха, други се наредиха на барикадата редом с ГЕРБ, трети с БСП… Едни от тях от самото начало бяха внедрени сред протеста агенти на политическите лобита, други впоследствие възмездиха ,,гражданската си активност“.
Пет години след самозапалването на Пламен Горанов Варна се управлява все така от ГЕРБ, България – също. Корупцията и безнаказаността продължават да са ,,печат“, освидетелстващ всяка сфера от обществения живот. Емиграцията не е панацея, но е единствен предпочитан изход от много българи. Един млад мъж си отиде напразно и това е повече, много повече от лична драма.

Източник: Барикада

1 коментар:

  1. Пет години по-късно дори е много по-зле! Бог да прости младият човек!

    ОтговорИзтриване

Кажете си мнението...