Adsense-top

Работодатели и чорбаджии напират да приемаме Еврото...

Придворните работодателско-синдикални организации поискаха от правителството да ускори приемането в Еврозоната. Това се случва, въпреки гигантските загуби, които ще понесе страната ни, най-видимата от които е поемане на десетки милиарди евра чужди дългове на наш гръб.
Но явно и тези организации чакат своите грантове и са толкова български, колкото са зелените изнудвачи или ромските фондации.
Приемането на еврото в България няма да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас, твърдят те.
Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, който да стига до непознати или притеснителни нива. От 0,3 до 1,4 на сто е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към Еврозоната, заяви Пламен Димитров, лидер на КНСБ.
"Сигурно кафето няма да струва 60 стотинки, сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите "дребни" цени - закръгляване нагоре и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива", каза синдикалистът.
Димитър Бранков от БСК смята, че България сега е най-готова за присъединителния процес поради 20-годишното си пребиваване във валутния борд. "Ние надплащаме сметката си за присъединяване към Еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме", допълни той.
Бранков акцентира на това, че влизането на България в Еврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките, кредитната система. Достъпът до кредитиране на държавата, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните нива. Ще има и допълнителни гаранции върху депозитната база и друго ниво на надзора на българските банки - не само по линия на БНБ, но и от ЕЦБ. С освобождаването на огромен ресурс - валутният резерв, в това число и фискалният резерв, дава възможности за разумни политики в публични сфери, възможности за предсрочно погасяване на държавния дълъг.
Освен това, според Бранков, България може да стане ефективен мост между Близкия Изток, Европа, страните от Балканите и превръщането ни в модел, който държавите от Западните Балкани, които искат да влязат в ЕС, да следват. Сред предизвикателствата в присъединителния процес Бранков посочи осигуряване на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.
Проф. д-р Лалко Дулевски заяви, че сега е моментът обществото да бъде информирано за ползите и за предизвикателствата. Според него стъпките към ЕRМ II трябва да са на принципа на тихата финансова дипломация, като подчерта, че сега е моментът, защото България изпълнява всички технически условия и е във фокуса на управлението на ЕС, като целта е до края на европредседателството ни да има решаване на въпроса с членството ни в ЕRМ II.
Суровата истина обаче е, че Еврозоната е една пирамидална структура. Печелят първите влезли в нея. Последните само се включват в сметките. Сигурно е било изгодно да влезем, когато се е създала Еврозоната. Тя позволи на страни като Гърция и Италия да натрупат огромни дългове, които сега други ще плащат. Ние влизаме на етап само да плащаме, без да получаваме.

ГН

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...