Adsense-top

Как се гледа дете с 250 лева на месец в държава Европредседател!

Пътувахме през Северозапада на път за Европа и от нищото се появи то, беше лято крачеше босо по асфалта, а дрехите му бяха все едно непрани с месеци, но това се оказа не точно така.
Загледахме се в него, личеше си че не от онези деца от малцинствата, но какво тогава правеше покрай пътя и накъде отиваше такъв чорлав и бос. Спряхме колата, за да го попитаме и в този миг се появи и една жена оказа се, че е майка му но пожела да ни разкаже, за България и нищета на която политиците обрекоха Северозапада в България.
Започна с думите:
- Това ли заслужава едно дете в Европа, да е щастливо само когато има какво да ядем тази вечер, това ли? 
България не се грижи за своите деца, нашата история е дълга, но това което се случва тук през последните трийсет години е страшно. Гледаме деца с 250 лева на месец, роднините ни избягаха в чужбина, тук няма работни места и чакаме някой да ни даде помощ. Това не е детство, не е живот но ориста на България явно е такава да преживява национални катастрофи. Бях учителка тука в едно село, но затвориха училището и останах без работа, сега ходим от време на време да помагаме на полето, за да съберем пари за да изкараме зимата. 
Детските които получав
ам са 35 лева, баща му замина на гурбет в чужбина, но в последствие се хвана с друга жена и по документи се водя все още омъжена той не си идва да се разведем и аз не мога да кандидатствам и за помощи в общината и пред държавата като самотна майка, но такава е системата на бюрократичната машина в България. По документи съм омъжена и за тях това значи, че се опитвам да ги излъжа. Получавах пари от трудовата борса, но и те бяха само шест месеца, затова сега сме тръгнали пеша към града, за да търся някаква работа, но като чуят в частните фирми, които се броят на пръсти в нашият регион, че съм самотна майка и то образована никой не ме иска, гледат на мене все едно съм от друг свят. Вървим пеша, защото автобуса минава веднъж седмично през нашето село, все пак не останахме много хора и там.
Вижте го това ли заслужава, едно българче в страната която казват, че е членка на Европейският съюз, дано не видят хората в Европа как живеем тук, защото това тук не е живот а оцеляване.
Но винаги ще има надежда за тях, надявам се един ден като порасне, нещата за моите внуци, неговите деца да са се променили и да има освен работа за всички, да има и един щастлив Северозапад в който децата да са наистина щастливи не само, когато има какво да сложат на масата.
Мълчахме повече от пет минути след монолога на майката, мълчахме и се чудихме дотам ли я докарахме в България, да не можем да дадем щастие на децата си. Предложихме на жената да я откараме до града, но тя отказа не било далеко около три километра са само, гледахме тъжно извадихме единият куфар с дрехите на едно от нашите деца, сложихме вътре около 200 лева и малко храна, които бяхме взели за из път и го подадохме, без да и казваме за парите, просто я помолихме да вземе дрехите и куфара, за да облече това българче, и дано сполучи с намирането на работа.
Разделихме се, но споменът за детето, което нямаше бъдеще и оцеляваше с майка си с 250 лева на месец не ни оставя на мира и до ден днешен. Затова питаме всеки ден политиците как се живее с 250 лева в България, как се гледа дете и как точно някой има очи, за да обяснява от началото на 2018 година, че България била председател на ЕС и не трябвало да се излагаме пред гостите от Европа. 
Няма нужда да се излагаме, Северозапада отдавна е обявен за най - бедната част на Европа...
Важно!!! Публикуването на статията в други медии става само с писменото съгласие от собствениците на блога. Според закона за авторското право. 

Източник: xaknews.blogspot.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...