Adsense-top

Парламентът остана без рейтинг... под 1% го одобряват...

 
Никой в България не харесва работата на Народното събрание. Одобрението за него вече е под 1%, т.е. в рамките на социологическата грешка. При подобен резултат, всеки такъв обект се снема изобщо от скалата на рейтингите, и остава без рейтинг, коментираха социолози.
Крушението е окончателно. Още в края на 2017 г. едва 9 на сто (!) от българите продължаваха да вярват, че парламентът върши нещо добро за тях, сочат социологически данни на "Алфа Рисърч". Останалите или нямат никакво доверие на институцията, или просто вече не знаят какво да мислят.
Имайки това наум, изобщо не е учудващо, че отчайващото състояние на родния парламентаризъм беше кулминацията на словото на президента Румен Радев, което той изнесе по повод първата годишнина от мандата си.
"Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите. Доверието в Народното събрание е критично ниско. Споделям го с много болка и тревога, защото това е най-висшият политически орган в държавата. И когато той отслабва, отслабват и всички останали институции", каза държавният глава.
Някои възприеха изявлението му като предупреждение.
Всъщност беше констатация, която огромното мнозинство от българите отдавна са направили. Радев явно е разбрал какво мислят хората и побърза да се възползва, като го изговори.
Иначе речта му съдържаше и доста други критики срещу управляващите. Президентът говори и срещу наскоро приетия антикорупционен закон, бавещата се модернизация на въоръжените сили, спада в чуждестранните инвестиции, липсата на мерки срещу демографската криза. На всичко това обаче никой не обърна внимание. Оценката му за упадъка на парламентаризма беше искрата, която подпали фитила на мнозинството в Народното събрание. Защото характеристиката, която направи на парламента, съвсем очевидно се подрежда сред тезисите, които ползва опозицията, за да атакува властта - "паралелна държава", "завладяна държава", "задкулисие", "премиерска република".
Политическите опоненти на управляващите ги обвиняват, че заобикалят механизмите на демокрацията. По свой начин за същото ги държи отговорни и Радев с думите, че парламентът се е превърнал в нотариат, който легализира решенията на правителството. И тук Радев не направи кой знае какво откритие. Просто публично изрази наслоилата се в общественото съзнание представа за НС като "гумен печат" в ръцете на премиера Бойко Борисов. А това ГЕРБ не можеше да преглътне.
Депутатите на Борисов съвсем закономерно приемат всякакви нападки срещу парламента и начина, по който институцията работи, за атаки срещу самите себе си. И как иначе, държат Народното събрание от 2009 г. насам, като се изключи злополучното и краткотрайно управление на БСП и ДПС в периода 2013 - 2014 г. Каквито прегрешения има парламентът, всичко пада връз техните глави. Затова герберите не се успокоиха от думите на държавния глава, че "няма война между институциите". "Да, има определени ценностни разминавания. С парламента работим в рамките на законите, с премиера Борисов показахме, че можем да работим заедно, и то ефективно", уверяваше Радев в словото си. Звучеше успокоително, сякаш този път нямаше желание да завърже сражение с управляващите.
В ГЕРБ обаче цареше настроение за битка. В крайна сметка някой трябва да отговаря за катастрофално ниското доверие в парламента, а хората на Борисов изобщо нямат желание да поемат тази роля. И взеха че я стовариха на... самия Радев. Направи го лично председателят на Народното събрание Цвета Караянчева от ГЕРБ, която откри корена на проблема в "грубите и непремерени нападки" на президента към подопечната й институция. А твърдението за атрофията на парламентаризма видя като "катранено черна обида". "В какъв смисъл, г-н президент? Защото парламентарните групи гласуват в синхрон с взети партийни решения, защото мнозинството защитава правителството? С цялото дължимо уважение, г-н президент, всяка парламентарна група гласува спрямо своята предизборна програма .... И това, г-н президент, не се нарича "нотариат, официализиращ решения", нарича се отговорност към избирателите, защото те са ни избрали, за да гласуваме именно така. И това е част от демократичния процес, за който толкова много сте се притеснили, г-н президент", обърна се към него Караянчева.
В схватката се намеси БСП, усетила възможност да атакува управляващите. В битката с радост се включи и зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, който отдавна враждува с държавния глава.
И всичко се завъртя в обичайната спирала, по която се движат родните политически дрязги.
Междувременно главният виновник за упадъка на парламентаризма в България сновеше между София и чужди столици, увлечен в новата си роля на държавник с европейска тежест и отговорност. В отношението си към Народното събрание Бойко Борисов отдавна започна да прилича на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. И двамата смятат, че най-висшата институция в държавата е всъщност прекалено малка, за да побере собствените им дела и амбиции. Затова и присъствието им в нея е просто загуба на време и може да се делегира на подчинени с по-нисък статут (Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ), които да свеждат на редовите войници от парламентарните групи инструкции какво е необходимо да се свърши. А големците се намесват само при абсолютна нужда и в такива моменти изискват безпрекословно подчинение.
В случая с Борисов примерите през последните 9 години за подобно поведение трудно биха могли да се изброят. Достатъчно е да видим какво стана в края на 2017 г. В средата на ноември БСП поиска оставката на тогавашния председател на Народното събрание Димитър Главчев от ГЕРБ, след като той изгони от пленарната зала соцлидера Корнелия Нинова. В този момент съпартийците на Главчев бяха категорични, че застават зад него. Буквално ден по-късно той беше принуден да напусне поста си след среща с Борисов. "С колегите доста поговорихме. Ясно е, че това е добре обмислен план на опозицията, но винаги съм твърдял, че държавата ни е по-важна от всичко, както и стабилността в нея", лаконично обясни премиерът. И толкова. Председателят на Народното събрание си тръгна просто ей така, след кратък разговор с шефа на правителството, излъчено и уж подчинено на същия този парламент.
А през декември дойде гръмовният скандал с парите за лекарства за онкоболни в бюджета на здравната каса. Правителството защити този бюджет, парламентът го прие, президентът му наложи вето, което депутатите от мнозинството отхвърлиха. И едва ден след като беше обнародван в "Държавен вестник", същите тези хора гласуваха отмяната му. След разпореждане на Бойко Борисов, притеснил се от разрастването на скандала. Излагацията беше толкова голяма, че дори не може да се опише. Срам? Притеснения? Глупости, нали босът така е наредил.
Днешният парламентът дори не е нотариат. Нотариусът може да подбира клиентите си. По-скоро прилича на скоростна кутия, на която Борисов сменя предавките по своя преценка - понякога засилва напред, друг път рязко връща назад. А наивният му електорат смята, че е поставил шофьора на волана.

Източник: Сега, с редакции

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...