Adsense-top

Андрей Райчев: Преходът е най-несправедливият шоков процес, който се е случвал на България

Социологът Андрей Райчев представи в „12+3“ на БНР новата си книга „Време и всичко“, написана съвместно с Александър Андреев. 
„Книгата е предупреждение. Човек много трудно забелязва, когато промяната е бавна. Ако се случи война или революция, промяната става явна. А тук бавно, преди очите ни, светът смени характера си. Оръжията, с които сме свикнали да работим, не работят - не защото не са добри, а защото опасностите са други и не се осъзнават“, каза Райчев. Като примери за осъзнати опасности от миналото социологът посочи глад, епидемии, войни, експолоатация, дълъг работен ден. „Сега е друго. Няколко процеса текат паралелно и те са невидими. В тази книга се разказва за това“, посочи Райчев. 
Един от тези процеси засяга нациите. 
„Нацията остава в миналото по причина, която не може да се отмени. Сега хората за пръв път масово се групират в обединения за бъдеще. Нацията престава да е единицата, в която се състоява новото“, казва Райчев. 
Попитан за все още актуалната тема за прехода социологът казва: „Преходът е свършил в смисъл, че собствеността се преразпредели. България имаше огромна държавна собственост и малко частна. Продължаваме да сме сред първите по недвижимост на глава от населението, но така или иначе собствеността се раздаде, почти цялата – това е смисълът на изречението „преходът свърши“. Това е може би най-несправедливият шоков процес, който се е случвал на България в последната й история.“
„Не само за България, но и за човечеството като цяло възниква обаче една нетравиална опасност. Винаги сме имали неравенството като главна болежка на света – неравни райони, неравни хора в тези райони, роби и господари, феодали и селяни и т. н. Сега има една друга голяма опасност, но човечеството не я забелязва и върви към нея като глупак, който кара кола към стена. Тази опасност е появата на нови раси. Поради едновременното развитие на молекулярната биология, нанотехнологиите и огромните постижения на IT-сектора има опасност да си сложим чипа в главата, да се получи телесно неравенство. Не си го представяйте, че единият ще е по-умен от другия, единият ще живее по-дълго от другия, най-страшното в моите очи е, че единият ще работи, другият ще бъде домашен любмец и ще го хранят.“
Може ли да се протидейства на тази заплаха? „Осъзнатата опасност вече е половин опасност. Но няма да се отървем само с осъзнаване. Трябва да се поставят под контрол определен вид изследвания, като бъркането в ДНК и изкуственият интелект,“ смята Райчев. „Страните обаче ги е страх, защото ако не те, то военните ще го правят. Но в момента е напълно безконтролно и това е опасно. То е все едно да дадем на ученици да правят атомни бомби“, подчерта социологът. 
На въпрос къде е утехата и спасението, Райчев казва: „За жалост, консуматорът е безкрайно доволен от живота си в крайна сметка. Хленчи много повече от баща си и дядо си. Съвременният човек, говорим за златния милиард, а не за Бангладеш, масово живее така, както никой от предците му. От това произлиза един инстинк, който с Александър Андреев го опаковахме в изречението: „Не искам друго, искам повече.“ Винаги хората са искали друго. Сега искат повече. А това е грешка. Структурата е лоша и това няма да му донесе никакво щастие. Човекът иска мир и ръст. До формулата „мир и ръст“ се свежда формулата на властта в целия свят“, отбеляза социологът. 
„Европа, от времето на Волтер и Монтескьо, настоява, че хората са равни, че демокрацията е универсална ценност и т.н. Вижте сега как сме го предали всичко това. В Саудитска Арабия жените са нещо между мъжа и кучето. Вдигаме наздраве шампанско, защото някой им е разрешил да карат коли. Примирили сме се с това, че демокрацията е локална, докато винаги сме твърдели, че демокрацията е универсална ценност“, добави Андрей Райчев. 
„С Александър Андреев сме оптимисти за българската съдба, защото тя винаги е една и съща. Ние не сме завистливи, ние сме дългосрочно планиращи. България е точно на ръба на Изтока и Запада. Ние сме междинна страна. Презираме Изтока, но на върха на радостта ни музиката ни е източна. Имаме източна хитрост и източен хумор. Възхищаваме се на Запада за неговото благосъстояние, но не сме немци в народния смисъл на думата. В книгата е цитиран Петко Славейков, който казва: „Немците са най-глупавият народ. Целият им ум отишъл в книгите, в главите им нищо не е останало.“ Има една източно-западност, която е наша, и това е гигантския опит на оцеляването. Винаги сме били част от нещо – от Византия, от Съветската империя и т.н. Тази вековна граничност, която представляваме, ни е обогатила с опита на оцеляването, и с важното предзнание, че всяка власт е временна, всяка идея е илюзия.“, заяви Райчев в интервюто пред БНР. 
„Главното, с което съм горд с моята нация е в следния пункт: повечето нации развиват хуманизъм – доктрина, система, а ние сме развили човещина. Разликата между хуманизъм и човещина е огромна. Хуманизмът е вид ред, вид изискване. Човещината е нарушение на реда: „Не си прав, ама човещина е. Не е редно, но човешина е.“ Човещината ни спира от крайности. Ще дам най-силният пример: България е съюзник на Хитлер, но когато трябва да избием евреите, ние не ги избиваме. И без много обяснения, между другото. Просто не може. Оцеляващото същество е над реда и това е много нещо“, каза още Андрей Райчев. 

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...