Adsense-top

Конституцията не е мазен тефтер, в който всеки драска каквото му хрумне

Пак се заговори за промяна на конституцията. Този път заради приватизацията. Била бандитска, била нечестна, въобще – дело на сатаната.
 След като е бандитска и нечестна, има прокуратура, има съд – да кажат кое е бандитското и нечестното. Да кажат и да го докажат. В противен случай „бандитско и нечестно“ става всичко постигнато по пътя на приватизацията. А това е частната собственост. Преди приватизацията нямаше частна собственост, всичко беше държавно.
Приватизацията бе извършена, за да премине България от планово централизирано стопанство, изградено по съветски образец към свободна пазарна икономика от западен тип. Нали това бяха промените, които всички желаеха в началото на 90-те?!
 Конституцията затвърди точно тези промени. Конституцията не случайно се нарича още основен закон. В него са посочени началата, върху които се изгражда една държава.
 На 12 юли 1991 г. депутатите от Седмото велико народно събрание приеха новия основен закон на България и записаха в преамбюла на четвъртата българска конституция, че прогласяват „своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава“. Социалистическата партия е единствената от представените в днешния парламент политически сили, която е имала депутати и във 7-ото ВНС. И може би затова приема с резерви идеите да се променя основният закон.
 Досега Конституцията е променяна пет пъти, основно заради съдебната система. Но също така и, за да отрази членството на България в Европейския съюз и за да превърне имунитета на депутати и магистрати във функционален.
 Сега най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ, поиска основният закон да бъде ремонтиран, за да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията. Според чл. 31, алинея 7 на действащата конституция - „Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.“
Ако този ред бъде допълнен с „и приватизацията“, тя ще бъде ли приравнена към престъпленията против мира и човечеството? А резултатът от тази дейност – раздържавяването, също ли ще се приравни към престъпленията против мира и човечеството?
Това е абсурд, нали? И след като се вижда, че е абсурд, защо се прави? За да се удари някого конюнктурно, за да се размаха пръст от високите трибуни?
 Това ще нахрани ли гладните? Ще въздаде ли справедливост? След като бъде премахната давността за приватизационните сделки, ще се спретне ли и един народен съд за тези, които са участвали в тях?
 Нима от ГЕРБ целят такъв резултат? Дават ли си сметка каква ужасна кутия на Пандора могат да отворят с подобна поправка в основния закон? Могат да извадят на светло всички човешки демони – от завистта и злобата до национализма и шовинизма. Утре на някой „истински патриот“ може да не му харесва, че предприятието Х е приватизирано от чужденец, а не от „честен български гражданин“.
 Има и друг подход.
Факт е, че има приватизационни сделки, за които не е изтекъл давностният срок за разследване. Освен това съществува формулата за нововъзникналите обстоятелства, която удължава давността. И, ако някой цели да въздаде възмездие за дадена вина (а в правото тя винаги е индивидуална и конкретна), може да го направи. Въпрос на юридическа компетентност и умения. А не на общи приказки кое било бандитско.
 От Освобождението на България до наши дни страната е имала четири конституции и те са като жалони, бележещи отделни етапи от развитието й.
Първата е Търновската (1879 г.), след нея идват Димитровската (1947 г.) и Живковската 1971 г.). Димитровската уреждаше прехода към социализма, Живковската го затвърди заедно с прословутия чл. 1. Спорен неговата алинея 3-а БКП ръководи изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с БЗНС.
 На пръв поглед промени, свързани с давността заради приватизацията са несъотносими към тези от 1947 и 1971 г. Но не са, щом в прицела им е приватизацията – заради частната собственост.
 Приватизацията е такава, каквато сме я направили. Тя бе едно от основните преобразования в държавата след 10 ноември 1989 г. Затова, ако днес ГЕРБ иска да ревизира един от основните стълбове на днешна България, трябва да каже защо. И каква България иска да изгради.
 А не да се крие зад недоволството на хората. Например, всички социологически изследвания сочат нисък рейтинг на парламента. Това означава ли, че трябва да бъде премахнат? Неотдавна поредно проучване показа, че половината българи избират да живеят по времето на Тодор Живков. Трябва ли да съжаляваме, че не е изобретена машина на времето?
В обществото битува и мнението, че законите често се променят, за да се даде конкурентно предимство на един олигарх пред друг. Или дори да бъде детрониран един олигарх в полза на друг. Ако цялата приватизация се постави под обстрел, това би улеснило смяната на олигарсите.
Може би зад чистите намерения да се въздаде справедливост и възмездие прозира и такава задна цел? И дори да няма такова нещо, няма ли да се намерят ловки хора, които да се възползват от измененията?
 Дори и затова конституцията е прекалено сериозен закон, за да се пипа по всеки повод. С други думи - тя не е мазен тефтер, в който всеки драска и пише. Всяко изменение трябва да бъде обосновано. И, ако след десет години почти непрекъснато пребиваване начело на властта в партия ГЕРБ, по примера на Живков, са решили, че държавната конструкция се нуждае от сериозен ремонт, да го кажат. Живков така направи. И „неговата“ конституция бе одобрена на референдум.

Източник: Епицентър

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...