Adsense-top

Едно общество, което се лишава от своята младеж … е осъдено да кърви до смърт

Стара много известна, дори вече банална, максима е, че на когото принадлежи младежта, на него принадлежи бъдещето. И да си припомним, че „Едно общество, което се лишава от своята младеж … е осъдено да кърви до смърт ” (Кофи Ананд, 1998 г.).
Сега в българското общество все по-пълно се налага тревогата за младежта и респективно за бъдещето на България. А в България живеят все по-малко млади хора. И това превръща демографската криза в демографска катастрофа. Огромната част от намаляващите по брой български деца и младежи вече не свързват своето бъдеще с България. Още от 6-7 клас те, активно подпомагани от родителите си, вече кроят планове как да емигрират от страната, да учат и да работят в чужбина. Почти всички млади родители, особено тези с висше и средно специално образование, подтикват своите деца да се готвят за чужбина. И ако през първите 15-20 години на прехода подтикът за емиграция бе търсенето на работа, бягството от безработицата и бедността, то сега вече подтикът е търсенето на друго качество на живот, търсенето на по-големи възможности за бърза и успешна потребителска реализация в живота. Това е особено характерно за младите, завършващи медицина, информатика и т.н. Голяма част от останалите и оставащите в България са млади обезверени хора. Повечето дори не търсят работа, омерзени от ниските трудови възнаграждения, от перспективата да са „работещи бедни“ и от невъзможността да се реализират успешно в живота.
Трябва съществено да се променят условията за израстване и пълноценно развитие на младите хора, равнището на доходите на младите семейства, грижите за образованието и квалификацията им и т.н.. Само чрез подходящата и реална такава промяна (политика) може да се измени негативната демографска ситуация и катастрофа в страната. По същество е необходима цялостна ориентирана към децата и младежите икономическа и социална национална политика. Подобна, младежка по цел и съдържание, политика могат и трябва да предложат политическите партии.
Необходима ли е младежка политика?
Сега младите българи живеят в нова обществена обстановка, в свят почти без граници, в свят със съвременни информационно-комуникационни технологии, източници на информация и знания и възможности за неограничено общуване, размяна намерения, виждания и дори внушения и манипулиране. Този съвременен свят се развива не са само на основата на глобалните тенденции и т.нар. „общочовешки ценности“, но и на основата на националните ценности и интереси. Българите, включително и младите българи, живеят не само в неолибералните съвременни български условия, но и при определени доминиращи обществени ценности, нагласи и предпочитания.
Младото поколение (в широките граници до 35-40 г.) израсна в периода на крушение на България, на негативизъм към всичко социалистическо, включително и социалистическите принципи за равенство, справедливост, солидарност, взаимопомощ, приоритет на обществените ценности пред индивидуализма и т.н.. То е продукт на смяна на идеалите, на моралните устои и ценности на българското общество. То израсна в условията на умишлено предизвиканата икономическа и особено социална криза, довела го до отчаянието и бягството от нерадостната българска обстановка. Сегашното младо поколение израста в условията на т.нар. „преход“, в атмосферата на „победилия“ глобален неолиберализъм с основна ценност индивидуалното богатството, неговото съсредоточаване във все по-малко ръце, т.е. с огромното неравенство в обществото. То живее в атмосферата на потребителско общество. То живее в общество със социална атмосферата на почит, на обществен ранг и авторитет, престиж от притежаваното богатство, имоти, коли и луксозни предмети. Голяма част от младежите и девойките се чувстват в съвременното българско общество като „най-кръглата нула“, като че ли те не съществуват. Зад бедността и отчаянието те не виждат истинските причини за нерадостното си положение в обществото и поради това не са готови да се борят за своите права, а избират предимно изхода през терминал 2 на Софийското летище.
Промяната на тази негативна ситуация не може да стане само с констатации, само с вайкания и пожелания. Не става с общи приказки за преодоляване на демографската катастрофа. Може да стане само с политика насочена към грижи за физическото и интелектуалното развитие, за здравеопазването и жизненото равнище на младите хора и на младите семейства. Сега българските политици от почти всички партии предлагат за решаване, особено преди избори, отделни проблеми, свързани с: раждаемостта, детството, юношеството, средното образование, реализацията на младите хора на трудовия пазар и жизненото равнище на младите семейства на парче, със ограничени по обхват и размери действия. Това е в крайна сметка е предимно политика за намаляване на социални напрежения, а не за решаване на най-важните социални и демографски проблеми на страната. Политиците ни нямат разбиране за общността на младите хора, за техните ценности, потребности, интереси и предпочитания.
Няма разбирането, че трябва да има отделна самостоятелна младежка политика. Всички политици в България, особено тези от БСП и патриотарите, поставят акцент върху демографската катастрофа, но почти никой не дава цялостна визия за нейното прекратяване и възобновяване на демографския потенциал на България. Политиците ни не си дават сметка, че младите хора на България са такива, каквито са обстоятелствата при които живеят, такива са каквато е обществената и семейната среда, в която са ежедневно. За да се промени младежта и чрез нейната промяна да се осигури бъдещето на България трябва да се променят именно обстоятелствата при които те живеят в България, да почувстват реална грижа за техните интереси и потребности, за тяхната подкрепа. И става дума не за потребностите и интересите на децата на богаташите, които имат друг стандарт на живот и друга визия за обществото, а предимно за децата на обикновените българи.
Към кого да е предназначена младежката политика?
На обикновено битово и друго равнище младежката група обхваща възрастта от 19 до 30 или 35 години. И когато политическите партии пишат своите програми имат предвид обхвата именно на тази възраст. По данни на НСИ през 2016 г. в младежката група (20-34 г.) попадат 1 297 404 или 12.26% от населението на страната. Това е възрастта, в която младите българи започват самостоятелния си житейски път и трайно се реализират на трудовия пазар. Това е възрастта, в която те определят своето семейно положение и имат своите деца. През 2016 г. майките в тази възрастова група са родили 49 186 деца или 75.69% от всички новородени при 27 г. средна възраст на майките при раждането на първо дете. Това е и възрастта на най-голямата емиграция от страната. През тази възраст младите хора решават в основни линии своето професионално развитие, своето самостоятелно място в живота, решават своите жилищни потребности, предначертават и предопределят останалата част от живота си.
Тази основна младежка група е възрастово и родствено свързана и с другите възрастови групи и особено с юношеството и детството. Тя е продукт на детската и юношеската възрастови групи. Юношеската група (15-19 г.) е сравнителна тясна по обхват, но това е възрастта, в която юношите и девойките анатомически, физиологически и обществено съзряват и придобиват облика, с който се реализират в живота и намират мястото си сред другите поколения. В тази група през 2016 г. са 309 596 души или 4.36%. Това е възрастта, която в съвременните български условия е най-уязвима за влизане в криминални и наркомански зависимости, възраст със силно изразени форми на агресия и неприлично поведение, полова експлоатация, педофилия и други.
Детската възрастова група (от 0 до 14 г.) в последните години е силно социално и етнически разслоена. Поради ниското жизнено равнище на младите родители, ниски доходи, високите цени на детските стоки и храни, на здравеопазването и качественото образование, младите хора с висше образование предимно предпочитат да имат само по едно дете, на което да създадат някаква по-прилични жизнени условия и по-реални възможности за добра реализация в бъдещия живот. Поради по-високото образование на младите българи (в сравнение с другите етноси) чрез такъв подход се свива делът на българските деца в обществото. В същото време поради по-ниската битова култура и по-ниското жизнено равнище в ромските семейства, в част от турските семейства (предимно по религиозни и народностни традиции) се раждат повече деца и се увеличава делът на тези етноси в структурата на населението на страната. Вече в редица общини в България е много голям делят на децата от ромски произход в училищата, като дори в такъв град като Самоков те са доминиращата част. Израстването на тези деца в семейства с по-ниско жизнено и битово равнище, с по-ниско образование води до влошаване на образователното равнище в страната. Тава поражда кардинален не само и не толкова демографски, колкото национален проблем.
Какво съдържание и обхват да има младежката политика?
Младежката политика трябва да извежда на преден план решаването на проблемите и промяната на обстоятелствата при които живеят, учат се и работят младите хора. За да променим младите хора, трябва решително да се променят обстоятелствата при които те живеят. Младежката политика трябва да се основава на интересите на българския народ, на българските традиции и на очакванията на самите млади хора. А за провеждането на действена младежка политика решително трябва да се повиши ролята, отговорността и мащаба на действията на държавата. В неотдавнашно изследване на Изследователския център „Тренд“ пролича, че българите разбират вече, че неолибералният лозунг „По-малко държава“ не е в техен интерес, те вече разбират, че държавата трябва да осигурява основните социални потребности на хората, включително и тези на младежите. Резултатите от изследването разкриха, че за огромното мнозинство от хората здравеопазването трябва да е напълно безплатно (92%); образованието трябва да е напълно безплатно (91%); да се осигури работа на всеки, който иска да работи (86%). Подобно, макар и с по-малък дял е мнението на хората, че държавната намеса подпомага икономиката (44%). В същото време неолибералните ценности имат все по-малко значение: пазарна икономика (6%), разбирана у нас предимно като синоним на капитализъм; неприкосновеност на частната собственост (15%); свобода на словото (т.н. изразяване, 14%); демокрация (14%), усещана от българите като неолиберална демокрация; толерантност (11%), разбирана предимно като отношение към различните (педераси, лесбийки, чуждестранни натрапници и т.н.); равенство между половете (едва 4%). Следва да посочим и неприемането (отхвърлянето) от мнозинството българи на: еднополовите бракове (75%), легализирането на марихуаната (72%), легализирането на проституцията (69%).
Младежката политика следва да се насочи към главните социални трудови ценности и блага като работа и високо равнище на доходите, тя трябва да пронизва и да е в пряка връзка с политиката в сферите на образованието, здравеопазването, културата (в широкия смисъл на думата), доходите и т.н. В нея трябва да са включени отделни политики за малките деца и детството, за училището и университетите, за осигуряване на работа, за равнище на доходите на младите работещи и младите семейства. Тя трябва да се основава не само и не толкова на „евроатлантическите ценности“ (каквото и да означават те), а предимно на интересите и потребностите на младите българи.
Засега единствената политическа сила в България, която може да предложи комплексна действена младежка политика е БСП. Тук е голямо очакване за рязка промяна в политиката за работата с младежта. Но промяна не само и не толкова чрез пропаганда и агитация за социалистическите ценности и идеали, но предимно промяна в икономическата, социалната, образователната и културната политика, отношението към образованието и труда на младите хора, към жизненото равнище на младите семейства, към грижите за малките деца. Крайно време е в икономическата и социалната политика на БСП да включи приоритетно проблемите на младите хора. Ето няколко направления за младежка политика, които да залегнат в самостоятелен документ или като обособена част от партийната програма и от предизборната платформа:
1/. Задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, предложение направено още преди няколко години от движението на жените – социалистки (подминавано от ръководството на БСП), ускорено изграждане в големите градове и модернизиране на съществуващите детски заведения.
2/. Нова образователна реформа, която да осигури: едносменно целодневно обучение на децата от първи до четвърти клас; безплатна закуска и безплатен обяд на ден на редовно посещаващите учениците занятия; безплатни учебници и учебни пособия; до завършване на 7 клас; намаляване на нормативите за брой на децата в паралелките и в училищата в селските райони и малките градове и общини, прекратяване на практиката за закриване на училища по финансови съображения; в съдържателен аспект приоритетно място да имат общообразователните учебни предмети, способстващи самостоятелното мислене и интелектуалното развитие на децата; стартови заплати на учителите на равнището на 90% от средната работна заплата; коренно преобразуване на учебния процес и училищното оборудване чрез масово въвеждане на нови ИКТ.
3/. Увеличаване на дельт на отделяните от държавния бюджет средства за образование и наука до над 5%. Премахване на делегираните бюджети на финансиране на образователното дело в средните училища и в университетите. Осигуряване на минимална работна заплата на младите учени от институтите на БАН, Селскостопанска академия и асистентите от държавните университети в минимален размер на 150% от средната работна заплата в страната.
4/. Безплатно обучение в университетите по медицински и педагогически специалности и стипендии в размер на минималната работна заплата на студентите подписали договор за работа в България през първите десет години от практикуването на придобитата професия;
4/. Сериозни промени в здравеопазването, засягащи родилната помощ отглеждането и медицинските грижи за децата и учащите се до завършване на XII клас. Напълно безплатна родилна помощ в държавните и общински болници, решително подобряване на материалните, медицинско-техническите и битови условия в АГ болниците. Създаване на няколко държавни национални високоспециализирани детски болници. Безплатни лекарства, импланти и консумативи при лечение на децата до навършване на 14 – годишна възраст. Премахване на ДДС върху бебешките стоки, намаляване на ставката ДДС на 10% за детските облекла, учебните помагала и учебните средства за ползване в училищата, детските книги и лекарствата, консумативите и имплантите при оперативна намеса за децата до навършването на 19 –годишна възраст;
8/. Подпомагане на семейния бюджет чрез: въвеждане на семейното подоходно облагане; значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете с бонус за младите семейства родили и отглеждащи 2 или 3 деца до навършване на 35 г. възраст на майката, когато и двамата родители са с висше образование или единият с висше, а другият със средно.
9/. Създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които с предимство да се настаняват срещу минимални наеми млади семейства с две или три деца. Чрез насърчителна банка отпускане на нисколихвени кредити (при раждане на трето дете и безлихвени) на млади семейства (със сключен граждански брак) за изграждане и покупка на жилище до 80 m2.
10/. Изключителни мерки за защита и охрана на труда на младите хора и най-вече на младите майки с деца до 7 – годишна възраст, включващи: предимство при приемане на работа в държавни на национално и регионално равнище, както и в общински структури на млади хора с по-високо образование и деца; забраната на нощен и извънреден труд за майки с деца до 7 годишна възраст и т.н.
11/. Въвеждане на прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от получаваните трудови възнаграждения.
Предлаганото е само част от възможните действия за средно продължителен период от време. Те могат да са някаква стартова основа при формиране на общонационална социална младежка политика, основана на социалистическите принципи за равенство, справедливост, солидарност, взаимопомощ между членовете на обществото. Реализацията на подобна политика ще предотврати изчезването на българите и на България. Разбира се, в една младежка национална политика могат да се предлагат, обсъждат, приемат и реализират множество и най-разнообразни идеи. Важното в младежката политика е не просто да се гледа на младите хора, както това правят европейските институции, като на трудов ресурс за развитие на бизнеса, а като средство за високо интелектуално развитие и високо жизнено равнище и стандарт на живота.
Младежката политика следва да е най-важната част от икономическата и социалната политика в страната. Тя може да се реализира чрез промени в икономическата, в социалната и културно-образователната политика. Чрез промените в икономическата и данъчната политика трябва да се осигурят необходимите по-големи суми за осъществяване на дълбоки промени в отношението и грижите за младежта и бъдещето на България. Но тя трябва да се основава и върху промяната на ценностите при преразпределянето на средствата от държавния бюджет. Позицията „няма пари за харчене“ не работи. Ако действително няма пари, то няма да има и бъдеще за България. А пари има. До 16 милиардни заеми без полза за никого. Парите изтичат чрез огромната корупция, рекет, обществени поръчки, контрабанда, сива икономика, пилеене за безсмислени инициативи като 2 млрд. лева за саниране, обогатяване на богатите, за фрегати, фантоми и грипени, безсмислено висок брой държавна администрация и т.н.
Има ли място младежката политика в дейността на БСП?
Младежката политика има за цел промяната на възрастовата структура на населението, осигуряване на приемственост между поколенията и бъдещото развитие на страната. Но тя може и се отразява и на самата социалистическа партия. Негативната възрастова структура на обществото се пренася и в различна степен в състава и влиянието на политическите партии. В това отношение най-влошена е възрастовата структура на избирателите на БСП и ДПС. ГЕРБ привличат повече млади хора предимно чрез политическия рекет при назначаване на работа и принудителен корпоративен вот на фирмите, пряко свързани с държавните и общински поръчки.
В момента най-приляга на БСП като социално ориентирана партия да разработи и предложи на обществото и на своите избиратели значима социално-икономическа политика с център младежката политика като главно средство за излизане от демографската политика.
При наличието на подобна по насоченост и обхват социална национална младежка политика, младите хора и младите семейства ще могат да се привличат към социалистическите идеи и социалистическата партия. С младите хора не трябва да се говори само за абстрактни за тях социалистически ценности. Днешните младите хора в България нямат представа какво е това социализъм, как са живели и при социализма техните родители и деди. Те нямат представа какво са социалистическите идеи, ценности и принципи, каква е същността на социалистическата политика, каква е историята на социалистическите движения. Всичко е прикрито от мълчанието на учебниците, от безмълвието на учителите, от страшното мълчание на средствата за масова информация, от политическите манипулации, които по същество са механизми за обществена антисоциалистическа дезинформация на ценностите, мнението и нагласите на хората, от медийните и парламентарни скандали. Обвито е в забравата, дори от лидери на БСП на историческото минало, действителните социалистически ценности и принципи. Сега БСП може да се обърне и назад и да разкаже и разкрие на младите хора социално-икономическите и културни достижения на страната през социалистическия период, през който се създаваха най-важните социални (образователни, здравни, научни и културни) предпоставки не само за развитието на страната, но и за младото поколение – безплатното здравеопазване, безплатното образование, достъпната художествена култура и т.н. И не само да разкаже за миналото, но и да предложи реална и действена младежка политика.
В съвременни условия младежката политика трябва да стане национален държавен не само ангажимент, но и приоритет. Тя трябва да пронизва цялата икономическа, социална, научно-образователна и културна политика на държавата. А това може да стане чрез усвояване разбирането от политическите партии на стратегическото място на младежта в бъдещото развитие на страната. Всяка партия, която иска да е на власт предварително трябва да има ясна младежка политика не непременно и само като отделен политически документ, а като набор от механизми и държавно-управленски инструменти за промяна на ситуацията в страната, така че да се променят в правилната посока условията на живот и развитие на младите хора.
_______________
* „Едно общество, което се лишава от своята младеж … е осъдено да кърви до смърт ” (Кофи Ананд, 1998 г.).

Автор: Д-р Анко Иванов, Поглед.инфо

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...