Adsense-top

Кеворкян: Българската тотална бедност още дълго, ако не и завинаги, ще си остане неизкоренима

Напоследък Бойко направо е разсипван от всевъзможни хвалби.
Заливат го – особено някои авторки – с кофи шербет.
Геноцид с шербет.
Нормален човек не може да издържи това.
Бойко спешно трябва да подготви указ за шербета: как да се използва, в какви дози, от кого точно и пр.
Той внимателно е слушал Живков, обаче изглежда е пропуснал урока му за шербета и какво се прави с прекалените угодници.
Онзи ден един социолог го нарече „хирург“.
Поводът бе оставката/разкарването на председателя на Парламента Главчев.
А в случая Бойко се държа не като хирург, а направо като касапин.
Отгоре на всичко, ползата от махането на Главчев ще бъде, че сега в Парламента всеки ще може да говори, както си ще за Хирурга.
Всъщност, Главчев се опита да защити Бойко от патоса на Нинова – и си го получи.
Обаче Марешки, който е подсъдим, остана заместник-председател на Парламента – и дори старателно подкрепя Хирурга.
Така че вече във всяко решение на ГЕРБ ще има и капка фалшива виагра.
Все пак, поне засега, не овъртолиха Бойко и в събитията около 10 ноември 1989-а, някак успяха за спестят заслугите му.
Иначе Преврата бе отбелязан мижаво, но пак не липсваха преувеличения и фалшификации.
Имаше и изключения. Бившият министър на културата Георги Йорданов най-сетне – 28 години по-късно – оповести едно свое знаменито писмо до Луканов, както и непубликувана стенограма от заседание на Политбюро от
9 ноември 1989-а – и направи за смях адептите на „перестройчиците“.
От неговите свидетелства вече можете да си представите, как е писана „историята“ за онези събития, с колко шербет за някои и колко жлъч за други.
Няма по-насилвано нещо от Българската История, това продължава и до днес.
Някои са царе на нелепостите, един, пак тия дни, написа следното: „Убеден съм, че повечето хора сега могат да се похвалят с пълни хладилници“.
Това е индиректно шербет пак по адрес на Хирурга – тъпо, предизвикателно тъпо.
В същото време, социологическо проучване твърди, че приблизително половината от анкетираните предпочитат живота в годините на соца. Шербетчийството изпива акъла на някои хора.
Милиони хора са потънали в мизерията, тя изглежда направо непреодолима, а те дрънкат за пълни хладилници – вероятно ги бъркат със собствените си търбуси.
Божидар Димитров пък твърди, че новите богаташи били предварително „разписани“ – има нещо вярно в това, макар че много повече чорбаджии се пръкнаха измежду ЧАКАЛИТЕ, които направиха приватизацията.
Друго е по-тягостното: разписана бе новата тотална бедност, и тя още дълго, ако не и завинаги, ще си остане неизкоренима.
Ние вече свикнахме с нея, до степен, че я смятаме за нещо нормално.
Отделни събития и факти от близката ни История са оставени напълно безпризорни, а те натрупват грамади от съмнителни интерпретации, грамади от боклук.
Наскоро се появиха документален филм за
Симеон/Царят Беглец, също и книга за него.
Не последва нито една сериозна критическа интерпретация – сякаш става дума за някакъв индийски сериал.
Няма рецензии, нито една.
Хвърлят тия неща на лековерните читатели, обаче никой не ги води за ръчичката – особено по-младите – къде е истината, къде – шербетът на измислицата.
Като гледам врявата около „бугарските фашисти окупатори“ на Македония – така ни наричат македонците, скоро ще изкарат и Борис Трети антифашист.
„Можем ли поне 6 месеца да не си клатим къщата преди Председателството?“ – срещнах някъде този въпрос.
Ами, точно тогава трябва да се види, че има някакво подобие на политически живот у нас, че са останали някакви трохи от колективна енергия, че не сме стадо; това ще впечатли брюкселските дантели повече от всичко друго, за да не си въобразяват, че толкова лесно могат да ни водят за носа.
Другото какво е: на всеки софийски площад да турят по един симфоничен оркестър, който денонощно да стърже „Ода на радостта“.
Главчев ще се окаже напразно пожертван: социалистите нямат друг избор, освен да продължат да се държат като шумкари и периодично да бягат от Парламента – освен ако Нинова не е подписала някакво тайно споразумение с Бойко. Ще научим за това след 28 години.
От Би Ти Ви направиха анкетата „След силната 2017-а, какво ще постигне Григор Димитров“. Хубав въпрос.
Може от време на време да го задават и на политиците, но да не са толкова конкретни – могат да ги питат, какво ще постигнат все някога.
Фейсбук става някак по-неприличен, когато държавните ни мъже го използват, за да поздравят някого – тия дни всички бяха любезни с Григор.
А имат достатъчно лимит за телефоните си, и могат да го направят и лично.
Сега излиза, че се присламчват към чуждия успех.
Президентът написал: „Един българин показа как с много труд, упоритост, дух и вяра се постига победата“.
Липсва обаче най-важната дума: талант.
Но няма да се сетят да направят един пленум, дори и полуфалшив като онзи от 10 ноември 1989-а, как да се създават и съхраняват таланти.
Талантът е осенение от самия Господ – и може би затова политиците не са склонни да се сещат за него.
Дългият нос на новата Мис България се оказа почти толкова важен, колкото и триумфът на Григор, накрая може да засенчи и Председателството.
Дори депутатката Десислава Атанасова писала: „Изненадват ме критериите на журито и толерирането на филърите и силикона“. Имало и уточнение, че това е личното й мнение, а не на ГЕРБ.
Обаче не е лошо ГЕРБ да помисли малко по въпроса.
Да направят специален пленум за силикона в политиката.
Мерят дължината на носа на „миската“, но не и очевидната корупция в този конкурс.
Долу-горе така се борят и със другата, Голямата корупция.
Мерят си носовете – и всички са запушени за вонята там.

Кеворк Кеворкян /със съкращения от „Уикенд“/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...