Adsense-top

Президентът Радев: С кабинета си стискаме ръцете над масата, а под масата се върши друго

„Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика!“
Това заявява президентът Румен Радев по повод на позицията си по Русия в интервю за Георги Готев и сайта Euractiv.
В него държавният глава обявява: ”Имам ценностни противоречия с правителството.” С кабинета над масата си стискаме ръцете, а под масата се върши друго, казва още президентът.
Според президента Румен Радев демокрацията е в остъпление, но оставката на председателя на парламента Димитър Главчев е показала, че има някакъв праг на самосъхрание на парламентаризма. Кризата отмина, но тревогата ми остава, казва още държавният глава. 
„Радетел съм на диалога, не на конфронтацията. Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика. До нея прибягват лекомислено тъкмо политици без пагони. Българите имаме дълбоки исторически връзки с руския народ и България може да спомогне за този диалог“,убеден е президентът Румен Радев.
Интервюто на Георги Готев за EurActiv.com и bulgarianpresidency.eu публикуваме от сайта „Гласове“.
– Г-н Президент, ние разговаряме часове след като по драматичен начин беше сменен председателя на Народното събрание.  Какво става в България?
– Неотдавна заявих, че демокрацията е в отстъпление. Изгонването от трибуната на лидера на опозицията за това, че критикува премиера и правителството, е олицетворение на тази теза. Оставката на председателя на парламента все пак показа, че има някакъв праг на самосъхранение на парламентаризма и той сработи. Този ход върна опозицията в пленарната зала и се надявам да възстанови диалога и нормалната работа на Народното събрание.
Оставката дойде след демонстративната намеса на премиера Бойко Борисов. А би следвало българският парламент, като най-висшият политически орган в една парламентарна република, да е независим, да регулира сам вътрешните си конфликти и да контролира правителството, а не обратното. Тъй че кризата отмина, но тревогата ми остава.
– Впечатлението за един външен наблюдател като мен е, че премиерът Борисов не си контролира добре хората, и когато някой от тях прекали, включително с атаки срещу Вас, той взема мерки, често със закъснение, като сваля от постове, уволнява, или принуждава да си подадат оставките. Ще се съгласите ли?
–  Въпросът дали премиерът успява да контролира своите съпартийци в парламента трябва да зададете най-вече към него…
– Поискал съм интервю с премиера и очаквам той да ми го даде.
– … Аз съм за открити позиции в политиката и не приемам над масата да си стискаме ръцете, а под масата да се върши друго. Подобни сценарии не водят до конструктивни отношения.
Имам ценностни противоречия с правителството, които създават понякога напрежение. Например за мен и за огромната част от българския народ, борбата с корупцията е приоритет. И бих искал да видя реални, всеобхватни и ефективни мерки от страна на управляващото мнозинство. Не декларации за борба с корупцията в минало време, като ревизия на приватизацията преди 20 години. А ревизия на крупните обществени поръчки в последните години, начина на харчене на еврофондовете, и най-вече създаване на ясни механизми, гарантиращи разкриване, пресичане, разледване и наказателно преследване на корупционни деяния сега и в бъдеще време. Това може да възстанови справедливостта в обществото, а не само отнемането на незаконно придобито имущество, каквато е и основната идея на прокарвания от управляващите нов закон за противодйствие на корупцията.
– Да, обаче управляващите ви нападат, като внушават, че сте взели някакви пари за някакви самолети…
– Тези инсценирани атаки започнаха, когато заявих, че в България няма политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта и трябват ефективни мерки, които да дисциплинират политическата класа.
Мнозинството дори създаде специална парламентарна комисия, целяща да ме набеди и да ревизира становището на военните експерти за избора на нов самолет. Работата на комисията приключи безславно –  с некомпетентни и неаргументирани становища, но с арогантни и безпочвени внушения. Разбира се, никой не посмя да излезе с конкретни обвинения, защото знаят, че ще бъдат оборени в съда.
По проекта до момента няма похарчени никакви средства, докато по националната програма за саниране, инициирана и проведена от управляващите в предишния им мандат, са похарчени 2 млрд. лева – при многократно завишени цени, липса на контрол за качеството и множество сигнали за нарушения. Предложих на същите хора, които създадоха комисията за изтребителя, да организират парламентарна комисия за съмнително похарчените 2 млрд. за саниране, но срещам пълно мълчание.
Всъщност атаките към мен се засилиха най-вече, когато се поде публичния дебат кой да назначава ръководството на новия антикорупционен орган – дали президентът или парламентарното мнозинство.
Този случай е показателен за употребата на българския парламент срещу президентската институция в преследването на тяснопартийни цели. Бих искал да видя реално работещ български парламент, който да се ползва с доверието на обществото. А за да стане това, той трябва да се ръководи от интересите на това общество. Да ражда закони, а не скандали. Да бъде арена на съдържателни политически дебати, а не на лични нападки.
– Премиерът Борисов напоследът развива теорията, включително пред председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, че трябва Европа да реши от какви отбранителни сили се нуждае, включително от бойни самолети, и че това не трябва да се решава на парче. Прав ли е?
– Не може да прехвърляме на Европейската комисия отговорността за решаване на нашите наболели проблеми в сферата на отбраната.
Премиерът Борисов следва да се тревожи преди всичко от факта, че България продължава да изостава в изграждането на военни способности. България се отдалечава от изискването на член 3-ти от Договора на НАТО за развитие на собствен отбранителен капацитет, както и от Лисабонския договор, задължаващ страните-членки на ЕС да подобряват военните си способности.
Пълноцената интеграцията на България в ЕС, каквато е и широко афишираната цел на правителството, не може да се провежда селективно – само в избрани от нас области, каквито са Шенген и Еврозоната. Необходима е и интеграция в сферата на сигурността, която придобива приоритетно значение за съюза.
Популизъм е социалните проблеми да се обясняват с разходите за сигурност. Сигурността е предусловие за просперитета, а социалните системи са елемент от сигурността.
– Вас ви нападат и по друга линия – че сте про-руски настроен. Но доколкото си спомням, не вие подарихте кученце на Путин…
– (Смее се) Това е модна медийна дамга в цяла Европа и не само. Аз се ръководя от интереса на България и на Европа. Нима смятате, че войнствената реторика спрямо Русия  е в наш интерес? Тя изостря напрежението, повишава риска и разделя континента, точно когато трябва да стоим обединени срещу глобалния тероризъм, нахлуването на радикален ислям, нарастването на конфронтацията.
Канцлерът Меркел сподели наскоро, че не можем да говорим за сигурност в Европа без Русия. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел много точно отбеляза, че трябва да спрем да говорим за Русия и да започнем да говорим с Русия. Радетел съм на диалога, не на конфронтацията. Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика. До нея прибягват лекомислено тъкмо политици без пагони. Българите имаме дълбоки исторически връзки с руския народ и България може да спомогне за този диалог.
– Голям е контрастът между вас и вашия предшественик Росен Плeвнелиев в публичното говорене на тема Русия…
– В действията си се ръководя не от позициите на своите предшественици, а от политическата реалност.
– Искам да ви питам за новия образователен закон в Украйна. Унгария го намира за скандален, България реагира спокойно. Защо?
– Системите на изучаване на майчиния език от българската и унгарската общности в Украйна са много различни. Имах среща с президента Порошенко по време на сесията на Общото събрание на ООН и много ясно поставих въпроса за езиковите права на българите и изучаването на български език в Украйна. Получих лични гаранции от президента Порошенко за запазване на техния обем и дори за чувствително разширяване на изучаването на български език. И в тази връзка се договорихме министърът на образованието на Украйна, заедно с представители на нашата общност и учители по български език в Украйна, да дойдат в България и заедно с нашето министерство на образованието да уточним учебните планове и програми, така че нашите интереси да бъдат категорично защитени. Тази среща е планирана за края на януари. Надявам се правителтвото да довърши започнатото. Според мен трябва да решаваме проблемите с конструктивен диалог, а не с конфронтация, от която са губещи и двете страни.
– Какви са геополитическите рискове по време на българското председателство?
– Най-големите рискове са Европа да остане встрани от динамичните процеси в глобален мащаб. Като казвам встрани, имам предвид не само вземането на отношение и изказване на позиции, но и участие в изработването на решения, както и предприемането на определени действия.
С Римската декларация Европа направи заявка за високи амбиции. В нея говорим за силна Европа на глобалната сцена. Ако искаме това да не е просто лозунг, Европа трябва да поеме нов курс. Нужна е по-голяма активност по отношение на глобалните процеси и кризи. Нужни са механизми за по-бърза и консолидирана реакция, за по-голяма решителност в действията, за преодоляване на инертността, за отстояване на собствените интереси.
Виждаме как динамичните събития се контролират от другите глобални играчи – САЩ, Русия, Китай. А Европа често е встрани от тези процеси, което не е в наш интерес.
– Тук сте в съзвучие с Бойко Борисов, който каза преди дни: Путин и Тръмп обсъдиха Сирия, Европа я няма, Путин и Ердоган обсъдиха Сирия, Европа пак я няма…
– Президентите Путин и Тръмп вземат решения или обсъждат помежду си теми, които касаят пряко Европа, а точно Европа не участва.
Амбицията за присъствие на глобалната сцена не може да се реализира само с инструментариума на „меката сила“, когато другите глобални играчи развиват чувствителна военна мощ. Нека за миг си представим как ще изглежда НАТО без военната мощ на САЩ, Турция и Канада?
– Е, вече има някакъв ембрион – ПЕСКО…
– Идеята за Обща европейска отбрана (ОЕО) не е нова, но тя започва да набира сила едва напоследък. Най-същественото е, че схващанията на европейските лидери за значението на европейската отбрана еволюираха значително. Ако преди години тя бе заседнала здраво в рамките на вонната парадигма и бе свързвана предимно с неутрализирането на заплахите, то последните действия на обединена Европа показват значително надрастване на това схващане и разглеждат европейската отбрана като съществен фактор за бъдещото развитие на съюза: чрез даване на нов импулс на общия европейски проект – според президента Макрон; чрез интегриране на усилията в областта на високите технологии и отбранителната индустрия; чрез постигането на нивото на амбиция за силна Европа.
Разбира се, пред нас има трудно преодолими предизвикателства по този път: военното строителство на ОЕО, което не трябва да дублира НАТО; силната фрагментация на европейската отбранителна индустрия; силната конкурентност на държавите и фирмите в тази индустрия – насилственият опит за тяхното обединение ще влезе в конфликт с основните принципи на свободния пазар.
В тази връзка големият дебат за сценариите на ОЕО тепърва предстои. Точно тук можем да видим прозорливите ходове на Европейската комисия. Вместо да се давим в безкрайния дебат за строителството на ОЕО, се заложи на ПЕСКО и генерирането на способности – покрай тях един ден ще се генерират и общите сили. Вместо да затъваме в неразрешими спорове за обединяване на отбранителните индустрии, г-н Юнкер постави фокуса върху обединяване на усилията в научните изследвания и развоя – последните са много по-гъвкави. Те са в основата на съвременната високотехнологична индустрия и един ден ще доведат до нейното обединение. Така се роди и идеята за Европейския фонд за отбрана.
– Споменахте Римската декларация. Разкажете някои любопитни неща около нейното приемане…
– Нормално е да се тревожим за бъдещето на ЕС, но считам, че трябва да положим всички усилия за съхраняването и развитието на съюза. Разпадът му означава конфликти и икономически залез на държавите от континента, които трудно ще мерят ръст поединично с новите икономики в Азия.
Убеден съм, че трябва да се върнем към основополагащите принципи на съюза и най-вече солидарността. Затова предложих и отстоях кохезионната политика да залегне в Римската декларация на ЕС. По време на служебното правителство аз представлявах България в Съвета на ЕС и когато в началото на март обсъждахме работния вариант на декларацията, в него кохезионната политика не фигурираше. Благодаря на останалите лидери за разбирането и подкрепата, и особено на председателя Доналд Туск. Считам това за фундаментален въпрос, защото без изравняването в нивото на развитие, Европа е обречена на мащабни вътрешни миграции и поляризация, които я отслабват системно.
– Каква роля ще играе президентът по време на българското председателство?
– Мога да ви кажа, че по отношение на ЕС работим заедно с правителството с мисъл за предстоящото европейско председателство. Важно е също, че европейският ангажимент на България се споделя от всички парлементарни политически сили.
Президентската институция участва активно в дебата по приоритетите на председателството на ЕС. Не само за България, но и за тройката като цяло. По тази тема проведох срещи и поддържам връзка не само с президентите на държавите от триото – Естония и Австрия, но и с президента на Румъния, която ще поеме щафетата от Австрия. Приемствеността между държавите е важна и се надявам нашите дискусии да продължат и на българска земя по време на нашето председателство. България поема от Естония темата за дигиталното бъдеще на Европа, по която имаме сериозен потенциал за напредък, а и ресорният еврокомисар е от България. Убеден съм също, че България, Австрия и Румъния могат да активират и развият съществено Дунавската стратегия.
Провеждам ползотворни срещи с редица еврокомисари, някои от тях вече имат и практически резултати. В резултат на разговорите ни през февруари с г-жа Елжбиета Бйенковска, еврокомисар по вътрешен пазар, промишленост и предприемачество, решихме заедно да проведем конференция в България за европейския фонд за отбрана под мой патронаж. Тази конференция стана факт само седмица след решението на ЕК за учредяване на Фонда през юли т.г. и премина при изключителен успех. Бяха обсъдени редица въпроси, свързани с механизмите за участие във фонда, възможностите на българската наука и индустрия, пътищата за интеграция на страни като България в общи европейски проекти. А това е и най-голямата полза от този фонд – не просто да отпуска средства, а да съдейства за интеграцията на европейските държави в областта на научните изследвания и високите технологии в сферата на отбраната.
Участвам активно и в дебата за образованието, иновациите, научните изследвания, дигитализацията. Европа трябва да се обединява около тях, защото те ще доминират бъдещето.
– До този момент не стана дума за Европа на две скорости. Нима това не е проблем за нас?
– Европа на различни скорости съществува и това е факт. Нашата амбиция трябва да бъде не да премахнем това с лозунги, а с креативни политики и инициативи. Трябва да мобилизираме усилията си да участваме активно в колкото се може повече засилени сътрудничества, защото те ще дават импулса за развитието на Европа.
Работя активно с българското правителство, за да може по време на председателството да настояваме за ясни правила за участие в тези засилени сътрудничества, критериите да не се сменят по време на играта. В това отношение е показателна нашата одисея по пътя ни към Шенген, защото по време на самия процес бяха сменени правилата и възникнаха нови политически критерии.
– Искам да ви попитам за тази статуя на лъв, която се появи на мястото на паметника „1300 години България“, с този щит със Санстефанска България, който очевидно подразни Гърция. Първо защо стават такива неща, особено в неподходящ момент, и второ – какво решение може да се търси?
– Нито бях информиран, нито поканен на това събитие.
– А бихте ли го характеризирали като гаф?
– Трябва много добро познаване на историята, когато се предприемат такива стъпки. Статуята е част от един голям мемориален комплекс, състоящ се от паметни стени с имената на хиляди български офицери и войници, загинали за нашето национално обединение. Затова и самият лъв, поставен сам, без най-важната част от мемориалния комплекс – стените с имената на загиналите, дава повод за претенции. Нека всеки обаче знае, че ние сме народ, който е дал многобройни и свидни жертви за своята собода и уважаваме историята си.
– Относно оскверняването на руските паметници се появиха доста коментари, че има нещо хибридно и съмнително. Кой ги осквернява, с каква цел?
– Това се случва от 30 години, не от вчера, затова така наречените хибридни обяснения не правят факта по-малко тревожен и възмутителен. Притеснителното за мен е, че виждаме все повече свастики и антисемитски лозунги. Това е кощунствено. В многовековната си история българите сме доказали, че сме толерантни към други религии и етноси и трябва да запазим този дух. Недопустимо е да се поругават паметници, при това със свастики. Също така е недопустимо отвън да изопачават нашата история.
– Вие бяхте достатъчно ясен, че България е спасила своите евреи…
– Българският народ е спасил своите евреи и това е една от светлите страници не само в българската, но и в европейската история. Този акт е пример за истинска консолидация – народът, политиците, интелигенцията, църквата – всички заедно, обединени от една високохуманна кауза.
– А не е ли по-добре тези, които поругават паментици, да бъдат залавяни, разпитвани и наказвани?
– Разбира се. Това важи не само за България. Подобни случаи взеха да се множат из Европа. Да, нашата история е преминала през всякакви периоди, драматични със своето противоречие, но това е нашата история и трябва да я ценим.
– Готови ли сме за провокации по време на председателството?
– Зависи какво разбирате под думата провокация. Тя има много измерения.
– Нашите националисти представляват ли риск? Те присъстват в правителството, на теория някои от тях биха могли да председателстват съвети на ЕС…
– За мен не е важен етикетът, а идеите и политическото поведение. В цяла Европа наблюдаваме тревожен ръст на национализмите. Френският президент Митеран казваше, че национализмът означава война. Историческият опит от ХХ век потвърждава тезата. ЕС има едно безспорно постижение и това е умиротворяването на континента вече цели седем десетилетия. Това е благо, което съвременният човек недооценява, защото повечето съвременници в Европа са родени и израсли в мир.
Но ръстът на национализмите е знак за неудовлетворение. Сигнал, че трябва да се вслушваме в хората, да заговорим на техния език, да решаваме техните проблеми, от които се отдалечихме.
– Това е всъщност и вашата задача като президент.
– Това беше и един от основните ангажименти в моята предизборна кампания: да бъда гласа на българския народ и да се ръководя от неговите интереси. Това е причина за обществената подкрепа за позициите ми, които често пораждат политическо напрежение. Приемам тази цена.

Източник: Епицентър.бг

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...