Adsense-top

41% от българите смятат, че България не е демократична страна

Малко повече от половината от българските граждани смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение. 55% от всички български граждани смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Това сочат данните от втората част от проучването на изследователски център „Тренд“, възложено от Института за дясна политика. Изследването е проведено между 3 и 10 октомври 2017 г. сред 1004 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.
Малко повече от половината от българските граждани смятат, че България е демократична страна, докато 41% са на обратното мнение. И тук се наблюдават различия по възраст и тип населено място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български граждани смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение. Тук отново личат подобни демографски зависимости сред най-младите и живеещите в столицата.
Проява на демократичен инстинкт са и данните относно твърдението дали в България е добре всичко да се решава от един човек или властта трябва да бъде разпределена между множество хора. Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един човек, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.
Данните от предишните въпроси намират и още едно потвърждение в резултатите от следното питане „Вие лично смятате или не смятате, че изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта?“, като 67% отговарят утвърдително, докато 19% са на обратното мнение.
62% от всички респонденти заявяват, че вярват в Бог. Тук откриваме интересна зависимост, че жените са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от анкетираните жени заявяват, че вярват в Бог, докато само половината от мъжете споделят същото мнение. При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали вярват в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо три четвърти от тях вярват в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.
Въпреки високите стойности на вяра в Бога, повече от половината от всички анкетирани посещават религиозни храмове само по празници.
Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение. Тук отново отчитаме динамика при различните демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това. Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието Църквата да играе роля в управлението на държавата.
Близо една трета от всички респонденти споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58% са на обратното мнение.
53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората смятат, че гражданският брак е по-важният, докато 14% определят църковния.
Тествахме и кога според българите е нормално да станеш родител за първи път. Най-големи натрупвания има във възрастта между 24 и 27 години. Любопитни са разбивките по тип населено място, където ясно личи, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че нормално е първото дете да се появи между 28 и 30 години.
44% от българите са правили дарение през последната една година, а над една трета от всички дарения се правят през смс-и. 36% пък от всички българи са дарявали кръв.
Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро. Тук се открива много силна зависимост в различните възрастови групи. Сред най-младите само една десета смятат, че технологиите водят светът към по-лошо, докато при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.
Подобна зависимост откриваме и при въпроса дали държавата трябва или не трябва да наблюдава потребителите в Интернет. Общото мнение е разделено на относително равни проценти с малък превес на мнението, че не трябва. За сметка на това сред най-младите, тези, които смятат, че не трябва държавата да следи потребителите в Интернет е два пъти по-висок от тези, които смятат, че трябва. При най-възрастните, преобладава мнение, че потребителите в Интернет трябва да бъдат следени от държавата.

Източник: ГЛАСОВЕ

2 коментара:

Кажете си мнението...