Adsense-top

Кеворкян: Ясно е, че сме получили престижната девета дупка на кавала, защото сме обещали нещо на албанците

Гледам външният министър Екатерина Захариева да се хвали по телевизията, че сме направили „исторически пробив“ в Албания.
Захариева беше щастливо – ухилена – както се полага на едно канго на външната политика.
Признаването на българско малцинство в Албания, вън от съмнение, е една дочакана справедливост. Но Захариева не бива да се държи толкова екзалтирано. Просто такъв е късметът на някои: още не са проходили в дипломацията, а вече пробиват дупки всякакви – както се изразяваше героят на великия Апостол Карамитев в „Специалист по всичко“.
Захариева ловко се опита да приватизира „пробива“. Но вестник „24 часа“ /15 октомври/ справедливо отбеляза и дългогодишните усилия на доцент д-р Веселка Тончева от БАН, автор на многобройни изследвания за българите в Албания – тогава, когато кангото Захариева дори не е сънувала, че някой ден ще пробива дупки.
Захариева леко подхлъзна и ББ – от глупост, разбира се. Тя се похвали, че дипломатите ни били положили много усилия – после обаче се оказа, че всичко станало след един телефонен разговор на ББ с албанския му колега. Такива са нашите работи: правим дупки в историята, само с един телефонен разговор. Пет лева – и пробив.
Не е лошо да спрем да пищим с фанфарите. Независимо от успеха, не бива да забравяме, че нашият „пробив“ е девети поред – всъщност – донейде фриволно казано, сме деветата дупка на кавала. Както сигурно ви е известно, преди нас албанците отдавна са признали осем /8/ национални малцинства, дори и това на циганите. Признали са правата и на египтяните – ако тия пък не са някакъв клон на циганите. Как така сме останали деветата дупка? Кангото да вземе да проучи тази мистерия.
Нашият „пробив“ ще бъде кисел лимон за македонците – и тепърва ще видим, как ще реагират те. Затова е по-разумно външният ни министър да не се държи като брокер на Европейския съюз – да обещава врели-некипели от негово име. Понеже е ясно, че сме получили престижната девета дупка на кавала, защото сме обещали нещо на албанците.
Както впрочем и на македонците, когато преди няколко месеца – официално, с договор – им дадохме под наем Историята си. А в политиката неспазените обещания се плащат прескъпо. Ние най-много се нуждаем от подкрепа – обаче с широка ръка я обещаваме на други.
Споменах знаменития филм „Специалист по всичко“ – и ми стана тъжно. Как се радваше навремето публиката на приключенията и изхвърлянията на „Специалиста“. Той се въртеше уж в някаква любовно-битова история – обаче всички си мислихме за тогавашните управници – многознайковци и факири на празните обещания. Смеехме се – без да подозираме, какво ще ни дойде на главата.
И от друго трябва да се притесняваме: от възторженото отношение на Захариева към „самоопределянето“ на хората. Тя няма да разбере – но вие сте наясно, защо.

Автор: Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...